Над 20 държави обещаха да утроят ядрения си капацитет, за да намалят изкопаемите горива

Нужда от огромни инвестиции

Великобритания, Канада, Франция, Гана, Южна Корея, Швеция и Обединените арабски емирства бяха сред 22-те държави, които подписаха декларацията за утрояване на капацитета спрямо 2020 г. Утрояването на капацитета на ядрената енергия до 2050 г., което би помогнало на Европа да намали зависимостта си от руския нефт и газ, ще изисква значителни инвестиции. В развитите икономики, които разполагат с близо 70% от световния капацитет на ядрената енергетика, инвестициите са в застой, тъй като разходите за строителство са нараснали, проектите са надхвърлили бюджета и са се забавили. Освен разходите друга пречка пред разширяването на ядрения капацитет е, че изграждането на централите е по-бавно от много други видове енергия.

По въпроса за финансирането Джон Кери, пратеник на президента Байдън по въпросите на климата, заяви, че има "трилиони долари", които могат да бъдат използвани за инвестиции в ядрената енергетика. "Ние не представяме на никого аргумента, че това ще бъде абсолютно радикалната алтернатива на всеки друг енергиен източник - не, не това ни води до тук", каза той. Но добави, че науката е показала, че "не може да се стигне до нулева нетна консумация до 2050 г. без малко ядрена енергия".

Ядрената енергия не отделя въглеродни емисии, а в доклад на Международната агенция по енергетика от миналата година се казва, че ядрената енергия е от решаващо значение за намаляване на въглеродните емисии в съответствие с целите на Парижкото споразумение, набелязани през 2015 г.

Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че ядрената енергия, включително малките модулни реактори, е "незаменимо решение" за усилията за ограничаване на изменението на климата. Франция, най-големият производител на ядрена енергия в Европа, получава около 70% от собствената си електроенергия от ядрени централи.

Макрон и други лидери, включително министър-председателят на Швеция Улф Кристерсон, призоваха Световната банка и международните финансови институции да помогнат за финансирането на ядрени проекти. Кристерсон заяви, че правителствата трябва "да поемат роля в споделянето на финансовите рискове, за да се укрепят условията и да се осигурят допълнителни стимули за инвестиции в ядрената енергетика".

Какво смятат ядрените активисти

Въпреки че сега световните лидери нарекоха ядрената енергия най-ефективната алтернатива на изкопаемите горива, някои активисти за климата смятат, че тя не е панацея.

Дейвид Тонг, изследовател в Oil Change International, посочва, че обещанието се разминава с реалността на ядрената енергия - тя е твърде скъпа и твърде бавна. "Това е самоцелно политическо обещание, което не отразява ролята, която ядрената енергетика вероятно ще играе в енергийния преход, а тя е незначителна", каза той. "Ръстът на ядрената енергетика е много малък - със сигурност няма нищо подобно на утрояване."

• Реални надежди или финансов пясък в очите на COP28 в Дубай

Той отхвърля позицията, че без ядрена енергетика няма път за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива - цел, поставена в Парижкото споразумение за избягване на най-лошите последици от глобалното затопляне.

Масайоши Ийода, японски активист от 350.org, международна кампания за борба с климатичните промени, се позова на ядрената катастрофа във Фукушима през 2011 г. и заяви, че ядрената енергия е опасно отклоняване на вниманието от целите за декарбонизация. "Тя просто е твърде скъпа, твърде рискова, твърде недемократична и твърде продължителна", каза той в изявление. "Вече имаме по-евтини, по-безопасни, по-демократични и по-бързи решения на климатичната криза и те са възобновяемата енергия и енергийната ефективност", допълва Ийода.

Всички 31 реактора, чието строителство е започнало от 2017 г. насам, с изключение на четири, са проектирани от Русия или Китай, който е напът да се превърне във водещ производител на ядрена енергия до 2030 г., съобщи Международната агенция по енергетика. Тази година Германия затвори последните си три атомни електроцентрали.

Ядреният капацитет нарасна през 80-те години на ХХ век, особено в Европа и Северна Америка, но през следващите години рязко спадна след авариите в Три Майл айлънд в Пенсилвания през 1979 г. и в Чернобил през 1986 г. Оттогава насам бяха въведени нови технологии и по-строги правила.

Според проучване на Pew Research Center, публикувано през август, американците имат нееднозначно мнение по отношение на ядрената енергетика, но все повече от тях подкрепят нейното разширяване в сравнение с преди няколко години.