Климатичните промени нанасят все по-големи щети на бизнеса

В САЩ между 1980 и 2022 г. са записани средно 8.1 бедствия, общите щети от които достигат или надхвърлят 1 млрд. долара (коригирани според индекса на потребителските цени). От 2018-2022 г. загубите предизвикани от екстремни природни прояви се оценяват на 18 млрд. долара годишно. През 2023 г. до ноември 25 природни бедствия са стрували на световната икономика по 1 млрд. долара.

Ефектът от климатичните промени върху общностите

Въпросните статистики илюстрират риска, на който измененията в климата подлагат икономическата сигурност и развитието на света, но не включват разрушителния им ефект върху различните общности. Заради неравномерното разпределение на климатичния риск по-бедните и маргинализирани общества са по-застрашени от бедствия. Например 2.2 млрд. души или една четвърт от световното население са изложени на риск от наводнения - 89% от тях живеят в страни с нисък или среден доход.

Горещините и сушата са сред другите най-смъртоносни явления, които имат пагубен ефект върху естествената среда и населението. И докато рисковете, предизвикани от парникови газове, се усещат на световно ниво, развиващите се страни търпят по-сериозни последствия.

През 2023 г. наводнения в Индия и Либия взеха живота на хиляди хора, а редица природни бедствия само в Пакистан са причинили материални и икономически загуби на стойност 30 млрд. долара, пише The Washington Post. Съвместен анализ на американския вестник с нестопанската организация Carbon Plan предвижда, че до 2030 г. 500 млн. души по света, особено на места като Южна Азия и Близкия изток, ще бъдат изложени на опасни горещини, повишавайки опасността от смъртни случаи и заболявания, свързани с топлината.

Горещините и сушата са сред другите най-смъртоносни явления, които имат пагубен ефект върху естествената среда и населението. Източник: Reuters

През септември 2023 г. ООН изчисли, че глобалният недостиг на средства за справяне с тези рискове възлиза на няколко трилиона долара. Докато западните страни влагат огромни суми за собствените си преходи към чиста енергия, държавни служители и дипломати казват, че бедните и уязвими държави - където нуждата често е най-голяма - са изоставени.

• Много здраве и петрол от Дубай

Неравномерното разпределение на климатичните рискове повдига не само въпроса за неравенството, но и създава предизвикателства както за самите хора, така и за бизнеса.

За да се предотврати затрудняване или спиране на икономическия процес, компаниите трябва да мислят отвъд материалните загуби и вместо това да имат по-холистичен подход към опасностите от изменението на климата. Това е особено важно за компании, разчитащи предмино на човешка работна ръка. Те би следвало да оценят физическите и психически рискове от екстремното време за своите служители, както и косвените въздействия върху логистиката и продуктивността на цялата им дейност.

Разбира се, климатичните рискове се различават в зависимост от специфичния контекст на всеки отделен работник, пазара и индивидуалната роля. Затова оценката им се базира на сложна комбинация от възможни последствия за бизнеса - от отсъствие на работник до прекъсване на работния процес.

Компаниите, които не подходят сериозно към климатичните промени и тяхното влияние върху хората, "ще потънат в море от пропуснати възможности", твърди Световният икономически форум.

Климатът като социален риск

Възможността климатичните изменения да се превърнат в сериозна опасност за домашната среда, здравето и безопасността на хората и техните семейства е съображение, което организациите, обърнати към бъдещето, не трябва да подценяват. Например глобалното затопляне води до увеличаване на болести като малария, треската Денга, вируса Зика.

По данни на Wellcome Trust 4.7 млрд. души може да са застрашени от заразяване с малария и Денга до 2070 г., защото глобалното затопляне разширява както географското разпространение на векторите, така и сезона за предаване на болести.

Въздействието на екстремните горещини върху хората също трябва да бъде включено в по-общи съображения за благосъстоянието на работната сила. Липсата на достъп до охлаждане или подслон от високите температури оказва незабавно въздействие върху здравето и може да увеличи честотата на злополуките на работното място, като възпрепятства способността за почивка и възстановяване.

Справянето с климатичните промени изисква първо осъзнаване на сериозността на проблема. Измененията не се ограничават само до природния свят, те имат реален ефект върху обществото, засягайки тежко най-уязвимите групи. От разселването и миграцията до недостига на храна и вода, климатичните прояви изострят съществуващите социални неравенства.

Само ако обърнем внимание на социалните измерения на изменението на климата, можем да прокараме път към устойчив и приобщаващ свят за всички.