"Лукойл" от двете страни на барикадата

Тази седмица в България средната цена на дизела е 2.88 лв. за литър. А погледите са вперени в руската "Лукойл", която притежава производствена рафинерия в Бургас и е лидерът на пазара на едро. Въпросите към нея са няколко: от вечния за ценообразуването и защо, когато цената на руския нефт Ural пада, тук се случват корекции в обратна посока, доколко еманципирана от руската държава е компанията - политически и като ресурси.

Между Русия и Запада

Засега "Лукойл" е единствената руска компания, която до момента се осмели да апелира за прекратяване на въоръжения конфликт. "Ние се застъпваме за незабавното прекратяване на въоръжения конфликт и подкрепяме неговото разрешаване чрез преговорния процес и чрез дипломатически средства", написа компанията в позицията си миналия четвъртък. Прочитът на позицията е различен - от твърде слаба на думи, през изненадваща на фона на политическия гняв, който може да си навлече, до напълно логична предвид по-независимия имидж и по-силното европейско присъствие, което компанията се опитва да гради от години за разлика от доминиращата руския пазар "Роснефт".

"Лукойл" е основана през 1991 г. като държавно предприятие, когато Съветският съюз се разпада. Компанията стана частна през 1993 г., а седем години по-късно придоби Getty Oil, американска компания, която осигури на "Лукойл" мрежа от бензиностанции в САЩ.

От създаването й се ръководи от Вагит Алекперов, а заместникът му Леонид Федун се присъединява към групата през 1996 г. Именно те двамата са и най-големите акционери в дружеството, като Алекперов държи 28.3%, а Федун - 9.32%. Сред акционерите има инвестиционни компании - Harding Loevner LP държи 1.02%, Fidelity Management & Research - 0.72%, Schroder Investment Management - 0.59%, а LSV Asset Management - 0.46%. Именно присъствието на тези акционери може би е в основата на изразеното несъгласие с военните действия на Владимир Путин.

Според доклада на "Лукойл" компанията е произвела 775 млн. барела нефтен еквивалент, или това означава по 2.123 млн. на ден, което е малко под целия внос на Русия за Европа. От тях 657 млн. са с произход Русия (85%), от Узбекистан идват 50 млн. барела, от Казахстан - 32 млн., от Ирак - 19 млн, Азербайджан - 11 млн., Република Конго - 4 млн., и Египет - 2 млн. барела.

Компанията има бизнес в близо 30 държави, сред които САЩ, където има над 200 бензиностанции, както и клон в Хюстън, който координира международни проекти за проучване и добив на нефт от различни водни басейни. Компанията разполага с 5005 бензиностанции по света и 8 рафинерии, от които 4 в Европа - Румъния в Плоещ, в италианския Приоло Гаргало, във Влисинген, Нидерландия, и в Бургас, като в бургаската рафинерия бяха вложени огромни средства за разширяване на производството й на светли горива.

Изминалата 2021 г. беше годината с най-високи печалби за "Лукойл" от седем години насам, главно заради по-високите цени на енергийните източници. Нетната печалба достигна 773.4 млрд. рубли (6.9 млрд. долара) през 2021 г., което е 50 пъти повече спрямо предходната година. Печалбата за четвъртото тримесечие достигна 233.8 млрд. рубли, което е рекорден връх, обявиха от компанията в началото на март.

Няма значение петролът

"Лукойл Нефтохим Бургас" и "Лукойл България" вече официално заявиха, че рафинерията работи на пълния си капацитет, няма проблеми с доставките на суровини и материали, както и с експедициите на горива към бензиностанциите в страната. "Продължаваме да изпълняваме всички свои ангажименти към партньорите и държавата. Разполагаме с всички необходими ресурси, за да продължим нормална работа, независимо от усложнената ситуация", твърдят от групата. Това, което се знае към момента по данни на пазара, е, че руската компания е ограничила експорта и е оставила за вътрешния пазар две доставки от по 40 хил. тона. Количествата горива за април са договорени и поръчани.

Заради кризата с цените обаче правителството поиска от рафинерията "Лукойл Нефтохим" да не вдига цените на горивата според движението на цените на сорт Brent на борсите, защото българският нефтокомбинат работи с руски петрол, който сега пада като цена. От началото на войната в Украйна и безпрецедентните санкции Русия има проблеми с продажбите на суровия си петрол заради отлива на купувачи поради многото несигурности. Едновременно с това поради спецификите му цената му традиционно е по-ниска, тъй като изисква по-високите разходи за преработка. От бранша коментираха, че по-ниската цена на сорта Urals не означава, че цената на дизела ще падне надолу. Причината е, че цените на едро на "Лукойл" следват котировките на агенция Platts с доставка в региона на Средиземноморието, а не движенията при петрола.

Отговорът на рафинерията към правителството пък бил, че цените на горивата се определят от швейцарската Litasco S. A. и освен това те не се продават директно от рафинерията към бензиностанциите. Което означава, че промяна от сегашния модел няма как да се очаква.

Рафинерия на ишлеме

През декември 2020 г. "Лукойл Нефтохим Бургас" стана дъщерно на Litasco S.A., което е ексклузивен търговски представител на Lukoil за доставки на петрол и петролни продукти извън Русия, с централа в Женева. Litasco притежава 89.97% от акциите, които преди това бяха на нидерландската Lukoil Europe Holdings B.V. Промяна имаше и при търговеца на едро и дребно - "Лукойл България".

От началото на 2021 г. рафинерията в Бургас работи по схемата "процесинг", или на ишлеме, за дружеството Lukoil Benelux, регистрирано в Нидерландия, част от групата "Лукойл" и също собственост на Litasco. Обяснението миналата година за промяната на модела беше, че той предполага хеджиране на цените. Търговските рискове се поемат от търговската организация, а производствените - от производителя, като рафинерията генерира предвидими приходи.

В случая приходите на рафинерията по схемата "процесинг" пък се формират от продажбата на услугата по преработване на суровината, предоставена от процесингодателя, срещу възнаграждение (такса), която покрива разходите за производството и носи стабилна печалба, като и стойността на суровините, а произведените нефтопродукти са собственост на процесингодателя.

Накратко, Litascо е собственик на суровия петрол, който се преработва в рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас". Швейцарското дружество заплаща такса за преработка по силата на договора за ишлеме. Всички петролни продукти, които излизат от рафинерията на "Лукойл Нефтохим Бургас", пак са на Litasco - през неговото Lukoil Benelux. A последното продава продуктите на "Лукойл България", също собственост на Litasco.

Основните цели на това трансферно ценообразуване между свързани лица може да са две - данъчни или конкурентни предимства при ценообразуването. В първия случай при сделките между фирмите от групата може да има спестяване на корпоративен данък и дивиденти в едно дружество за сметка на по-изгодно преместване на печалбата в друга страна. А във втория - в зависимост от пазарната стратегия цената на горивата в случая към "Лукойл България" може да се понижава с цел дъмпингово ценообразуване с крайна цел увеличаване на пазарния дял.

Как ще се развие бизнесът на "Лукойл" в сегашната ситуация и дали малко по-европейският му образ ще изиграе роля в едната или другата посока предстои да видим. Сигурно е обаче едно - рисковете дейността на компанията в България да бъде затруднена не изглеждат големи.