Броят на пациентите в болница намалява по време на пандемията от COVID-19

Най-малък е престоят в онкоцентровете и частните болници - три-четири дни, най-дълго лежат в психиатричните болници - 54.3 дни

Десислава Николова

Корона кризата, страхът от заразяване и забраните за планов прием през миналата година са довели до спад с повече от 20% на пациентите, които са се лекували в болница през тази и миналата година в сравнение с 2019 г., показват данни в справка на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).

Докато преди кризата през първото полугодие през болниците са минавали над 1.154 млн. пациенти, техният брой е спаднал до 951 хил. през този период на миналата година, а през тази те вече са 941 хил. В това число влизат и пациентите с коронавирусна инфекция.

Данните до някаква степен показват верността на предположенията на здравните институции, че поне 10% от пациентите влизат в болница "за изследвания", тъй като в извънболничната помощ няма направления за безплатното им провеждане. През миналата и тази година обаче част от тях вероятно са отложили диагностиката си заради притеснения, че могат да се заразят в лечебните заведения по време на корона вълните.

Кой работи най-много

Статистиката показва, че държавните и частните болници са приели най-много пациенти през първото полугодие на тази година. В държавните многопрофилни болници са се лекували 469 хил. пациенти, а в частните - 327 хил., като средният престой в държавна болница е 5.3 дни, а в частна - четири дни. По принцип най-кратката клинична пътека за лечение в болницата, която плаща здравната каса, е три дни. През миналата година обаче като цяло се е увеличил болничният престой, вероятно заради ковид пациентите, които прекарваха в отделенията минимум две седмици до един месец, докато се стабилизират.

Най-голяма е използваемостта на леглата в държавните психиатрични болници и в центровете за психично здраве, където се лекуват остри психиатрични състояния - 88%. В психиатричните клиники е и най-големият болничен престой на пациенти - средно 54.3 дни в държавните болници и 22.7 в центровете. Статистиката обаче показва, че въпреки голямата натовареност на психиатричните болници техните легла са крайно недостатъчни. Те са лекували общо над 12 хил. души, при положение че по мнение на психиатри, нуждаещите се от болнично лечение на територията на България пациенти с психични проблеми са около 150 хил. души.

Данните на НЦОЗА показват още, че около 40 хил. души са се възползвали от възможностите за рехабилитация (клиничната пътека е седем дни) след тежко боледуване или пък са били за две седмици в болници за продължително лечение и рехабилитация, както се наричат санаториумите в момента.

Най-голям е оборотът от преминали пациенти на едно легло в комплексните онкологични центрове, където всяка година се лекуват активно с химио- и лъчетерапия над 31 хиляди пациенти с рак.

Ниска използваемост

България продължава да бъде една от страните с най-голям брой болнични легла на глава от населението в ЕС - общо 54 216 към 31 декември 2020 г. по данни на НСИ. Проблемът, който изплува от данните на НЦОЗА обаче, е, че тяхната използваемост е ниска - около 50%. Причините за това са две - недостатъчен брой пациенти за такава голяма инфраструктура, а също и недостатъчен брой медицински екипи, които да ги обслужват.

Това пък изправя болниците пред големи финансови затруднения и дълговете към доставчици само на държавните болници в момента са около 600 млн. лв. През миналата година всички 360 лечебни заведения получаваха по 85% от изработеното през януари, независимо дали работят или не, като помощ за работа в корона кризата. Тази помощ обаче доведе до това, че част от болниците работеха на ръба на капацитета си и лекуваха множество ковид болни, а около стотина лечебни заведения по данни на НЗОК през цялото време получаваха 85%, почти не приемаха пациенти, а някои дори не лекуваха COVID-19.