Гипсът на статуквото

През последните месеци здравното министерство даде сигнал на системата, че нищо кардинално няма да се следи или промени

Гипсът на статуквото
Гипсът на статуквото
   ©  shutterstock
   ©  shutterstock
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Преди години енергетиката в България оглавяваше министър, който казваше, че всеки ден се учудва и открива нови неща в сектора. Наричаха го "Алиса в страната на чудесата", а секторът се развиваше на самотек с временни дървени включвания от назначения да го управлява. По подобен начин - с широко отворени очи и огромно учудване, подхождаше през последния си деветмесечен мандат и доскорошният здравен министър проф. Христо Хинков. През това време той демонстрира мощна нерешителност и недобро познаване на сектора, което урони и създалия си авторитет на анализатор, осведомен за сектора, който си беше спечелил по времето, когато оглавяваше Националния център за обществено здраве и анализи. Като министър обаче проф. Хинков не успя да спечели уважението на сектора и допусна достатъчно грешки, които да дадат сигнал, че той не разбира и познава здравната система добре и е осъден да взима грешни решения, които да облича в често скандални изказвания. Така той си навлече неприязънта на свои и чужди и беше първият министър, който обяви достатъчно рано преди очакваната ротация, че се оттегля от поста. Какво точно се случи през това време? Хинков не показа достатъчна решителност и характер да се противопостави на представителите на ГЕРБ и ДПС в политиката и де факто не можа да наложи нито едно от своите решения, без да се стигне само до скандали. За първи път парламентарната здравна комисия, оглавявана от проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ), успя да вземе почти на ръчно управление здравното министерство и започна да взима решения, които да налага на министъра - например да спре уволнението на директора на "Пирогов", да се занимава усърдно и да се отчита за напредъка по строежа на детската болница или пък веднага да забрани износа на инсулини.

Дали Хинков беше заобиколен от превзети институции и нямаше терен да направи нещо или не му стигна смелостта да назове проблемите с истинските им имена, е друг въпрос. Проблемът е, че той остави в наследство изключително леви стъпки като за уж десен човек - например мораториум върху откриването на нови болници и нови дейности или пък за експорт на лекарства, а също и сбъркана кадрова политика, чиито представители си остават на постовете засега.

Олимпът на болничните директори

Първият кардинален сблъсък и оттам - знак, който Хинков излъчи към здравната общност, беше по въпроса със смяната на болничните директори. Почти всички директори на държавни болници, чийто принципал е здравното министерство, което назначава бордовете им и на теория ги управлява, обаче са назначения от 2021 г., когато министър беше проф. Костадин Ангелов.

Най-големите сблъсъци, които Хинков имаше, бяха именно за състоянието и управата на държавни болници. Във Враца той отиде и обяви, че едва ли не ще командирова лекари от София, за да не бъде затворено детското отделение, и остави на поста й директорката, която доведе болницата до сегашното й финансово и кадрово състояние.

Началото на управлението на Хинков беше съпроводено с протест в "Майчин дом". Няма случай предишният министър да е полагал толкова усилия да убеждава обществеността, че директорът проф. Иван Костов получава напълно законно множеството си възнаграждения, които достигат половин милион, и че може да не е морално, но той ще остане на поста. В името на оцеляването на проф. Костов бяха преправяни три пъти доклади на медицински надзор, беше уволнен водещият инспектор и след това и директорът на агенцията. Самият проф. Хинков се излагаше денонощно по студиата да обяснява, че чака следващата проверка, следващия знак от прокуратурата, доклада на КПКОНПИ и какво ли не. В крайна сметка всички институции успяха да си затворят очите по многобройните и публично известни одити и Хинков обяви, че няма основание да отстранява Костов, който беше станал чест гост в кабинета му.

За сметка на това Хинков обяви, че има достатъчно основания да отстрани д-р Валентин Димитров, директор на "Пирогов", също назначен в борда на болницата по времето на ГЕРБ, преди да дочака прокуратурата и въоръжен с един одитен доклад, който на пръв поглед показваше много по-малко нарушения от тези в "Майчин дом". Притеснителното е, че в случая Хинков срещна стена от подкрепа за Димитров в лицето на парламентарната здравна комисия и на депутати от всички цветове. Още по-притеснителното е, че мотивите на Хинков не бяха съвсем чисти и защитими, защото той искаше да върне в болницата началника на кабинета си и началничката на медицински дейности в министерството, които бяха уволнени от "Пирогов" и дадени на прокурор за действията си по управлението на болницата.

В крайна сметка Хинков не спря заповедта за уволнение, а пък Димитров започна да праща до съда жалби, че няма 15 лева, за да си плати таксата и делото да тръгне. В същото време оставката на Димитров беше поискана от фондация "Даная" и лично от една от основателките й - майката на починалата трагично в "Пирогов" Даная - Ани Стоянова. Медиците от "Пирогов" се събраха, Димитров им доведе адвокат, който да ги подпомогне да се ожалят от протеста по съдебен път, защото им пречи да работят и отблъсква пациентите, а един от медиците обяви в запис, изтекъл в разследване на Валя Ахчиева, че протестиращите - "те трябва да усетят болката".

Хинков не наказа публично нито един директор за лошо управление или за това, че болницата се разпада, заплатите на персонала са ниски, а през съмнителни обществени поръчки изтичат средства. В края на мандата на Хинков беше назначен заместник-министър от ГЕРБ, който да отговаря за болниците, и това окончателно затвърди спокойствието на болничните директори, че ще продължат да работят, без министерството да ги контролира усърдно. След разговор с академик Николай Денков и Мария Габриел министърът не успя да си свърши законовото задължение да проведе конкурси за болнични директори, чиито мандати изтичаха, и ги отложи напред във времето. Така в момента повечето директори управляват в казус с изтекъл мандат.

Другият знаков момент с назначенията на Хинков беше безропотното му съгласие за директор на медицинския надзор да бъде назначена Иванка Динева, неуспял кандидат на ГЕРБ за управител на здравната каса от конкурса, който се състоя през лятото на миналата година. Логично, медицински надзор до момента не е открил нито един проблем в държавните болници, като например в случая "Даная", та дори се наложи от срам институцията да проведе втори одит.

Постиженията на здравната каса (в оставка)

Когато през миналата година ПП-ДБ отказаха да подкрепят Иванка Динева за управител и на поста беше избран Станимир Михайлов, номинация на ПП-ДБ, ГЕРБ се зае да промени закона, за да има свой човек в управлението на здравната каса, която в момента е с бюджет 8 млрд. лв. Така според закона касата се сдоби с подуправител, който се избира от парламента. До този момент подуправителят се назначаваше от управителя.

С номинацията си ГЕРБ ясно показа, че първо - има къса кадрова скамейка в здравния сектор, и второ - качествата на кандидатите, които припознава. За поста се състезаваше само един номиниран от партията на Бойко Борисов - проф. Момчил Мавров. Той е дългогодишен заместник-директор на най-голямата държавна болница "Св. Георги" - Пловдив, който паралелно развиваше и частен бизнес. Неговите съдружници и обслужващи фирми пък печелеха обществени поръчки от "Св. Георги". След повече от десетилетие на поста Мавров беше назначен от президента Румен Радев за началник на кабинета на предишния служебен министър на здравеопазването Асен Меджидиев. По това време той се е сдобил с разследване от ДАНС, което, както и биографията му като цяло доведе до отказ на ПП-ДБ да го подкрепят. Мавров обаче беше назначен с гласовете на ГЕРБ, ДПС, "Възраждане" и останалите политически сили. На другия ден ГЕРБ обещаха повече да не налагат решения с помощта на останалите и се договориха Мавров да подаде оставка, 24 часа след назначението. Договорката обаче беше и управителят да подаде оставка. Получи се така, че и компрометираната, и некомпрометираната фигура трябваше да подадат оставка, а тъй като по закон поне единият от оглавяващите здравната каса не трябва да е в оставка, патовата ситуация, създадена тогава, продължава и до момента, а двамата управляват в оставка.

В това положение здравната каса проведе едни от най-спокойните и успешните си преговори с лекарите, зъболекарите и фармацевтите от години, като успя да увеличи средствата и в извънболничната, и в болничната помощ и да подобри диагностиката и лечението на пациентите, както и средствата, които стигат до лекарите (виж интервютата с д-р Иван Маджаров, Димитър Маринов и Станимир Михайлов). Но за да бъде иронията пълна, едно от първите назначения на новото служебно правителство беше да назначи Иванка Динева в надзорния съвет на здравната каса. Така тя се превръща в суперсила в здравния сектор, тъй като медицински надзор проверява управлението, финансовото състояние, работата на лечебните заведения, регистрира ги и следи за качеството на медицински услуги, а НЗОК пък им определя бюджети и сключва договори да плаща дейността им.

Дъвката с лекарствата

Годишно около 300 лекарства престават да се внасят или произвеждат в България заради рестриктивната ценова политика на държавата - най-ниски цени на производител на ниво ЕС, най-висок и недиференциран ДДС за лекарства, натиск от страна на регулаторите за непрекъснато сваляне на цените и предоставяне на отстъпки. Отделно от това заради ниските цени част от медикаментите стават обект на законен или напълно нелегален експорт от страната.

Вместо да преразгледа регулациите, за което фармацевтичната индустрия призовава от години, досегашният министър се плъзна по пързалката на политическото говорене. Той обвини за липсата на лекарства системата за проследяване на наличностите СЕСПА, която е създадена при проф. Костадин Ангелов, а формулата й е променена след одит от "Информационно обслужване" при проф. Асена Сербезова (излъчена от ПП). Проф. Ангелов се включи с мощна струя как виновна за недостига на всякакви лекарства е Сербезова и реализира няколко продължителни залпа по темата как няма медикаменти и най-вече инсулини с помощта на Делян Пеевски (ДПС). Първият залп беше придружен от доклад на ДАНС, който разсмя целия сектор и в който за нелегалния износ бяха обвинени никому неизвестни фирми. Последва препоръка на здравната комисия Хинков да забрани износа на инсулини, което той и направи и получи забележка от Европейската комисия защо ограничава свободното движение на стоки.

В крайна сметка се получи обилно заиграване и политическо говорене около животоспасяващо лекарство, каквото е инсулинът, и то без той да липсва в страната. Няма и наказани от здравните власти компании, които не са извършили нужните доставки навреме, нито търговци, които да не са спазили задълженията си.

На този фон здравната каса след 25 години реши въпрос, който засяга 600 хиляди пациенти, и направи 100% покрити лекарствата за високо кръвно. Така болните от най-масовото хронично заболяване и основна причина за смъртност в България са осигурени с медикаменти и следващите стъпки да станат напълно платени комбинациите и антикоагулантите за сърдечно-съдови заболявания предстоят. Още за случващото се в лекарствения сектор - вижте в броя.

Служебният министър д-р Галя Кондева, която е известна като експерт в сектора, избра като първа стъпка да запази на поста му директора на "Пирогов". Какво още ще се случи по време на мандата й предстои да стане ясно.