Готова ли е здравната система в България за климатичните промени

Високите температури. Рисковете за здравето от топлинния стрес включват дехидратация, обрив, крампи, топлинно изтощение, топлинен удар и смърт. Излагането на населението на топлинен стрес вероятно ще нарасне в бъдеще поради ускорената урбанизация (и свързания с това ефект на градския топлинен остров), стареенето на населението и изменението на климата, което увеличава вероятността от продължителни горещи вълни.

При сценарий с високи емисии смъртността, свързана с топлината, при хора над 65 години се очаква да нарасне до около 15 смъртни случая на 100 000 до 2080 г. в сравнение с почти нула между 1961 и 1990 г. Намаляването на емисиите може да ограничи тези смъртни случаи до малко под 3 на 100 000 през 2080 г.

При сценарий с високи емисии се предвижда допълнителните смъртни случаи, свързани с топлината, да нараснат до 3463 през 2071 - 2099 г. от 1150 годишно понастоящем. Намаляването на емисиите би могло да намали тези смъртни случаи до 1742.

Безопасност на храните. Проблемите с безопасността и осигуреността на храните могат да доведат до недохранване, недостиг на микроелементи, развитие на някои хронични незаразни заболявания (ХНБ), болести, пренасяни чрез храна, и смърт. Повишаването на температурите може да доведе и до увеличаване на заболяванията, причинени от развалена храна поради неизправност на хладилното оборудване при транспортиране/съхранение и по-чести случаи на салмонела.

Чиста и безопасна вода. Изменението на климата увеличава интензивността и честота на екстремните метеорологични явления, включително суша и наводнения, които могат да засегнат водоснабдителната и канализационната инфраструктура, да замърсят водата с фекалии и бактерии (например E. coli, салмонела). Повишаването на температурите и количеството на валежите могат да доведат и до замърсяване на водата с Vibrio бактерии или цъфтеж на водорасли. Има необходимост от ремонт на инфраструктурата и прилагане на интегрирано управление на водните ресурси и интегрирано управление на риска от наводнения и суши.

Векторно предавани заболявания. В България локалното бреме на маларията е елиминирано повече от 55 години. Въпреки това съществува потенциален риск от повторно установяване на локално предаване на малария в страната. Понастоящем уязвимостта се идентифицира като умерена и трябва да бъде непрекъснато наблюдавана.

Замърсяването на въздуха. Фините прахови частици (ФПЧ), които проникват дълбоко в дихателните пътища, увеличават смъртността от респираторни инфекции, белодробен рак и сърдечно-съдови заболявания. Замърсяването на въздуха е един от най-големите глобални рискове за здравето. В България броят на починалите заради мръсен въздух през 2016 г. надхвърля 8600. Всички 10 най-големи града в България, за които СЗО разполага с данни за замърсяването на въздуха, са имали годишни нива на замърсяване с ФПЧ2,5 над препоръките за пределно допустими нива.

Често се казва, че "това, което е добро за климата, е добро и за здравето". Така въвеждането на мерки, насочени към намаляване на парниковите газове и адаптация към климатичните промени, e с потенциал едновременно да доведе до големи, незабавни ползи за общественото здраве. А здравето, поставено на фокус, може да се превърне в могъщ мотиватор при прилагането на политики за адаптация и смекчаване към изменението на климата, се посочва в доклада.

Замърсяването на въздуха е един от най-големите глобални рискове за здравето. Всички 10 най-големи града в България имат годишни нива на замърсяване над нормите

Какъв е капацитетът на здравната система да противостои на климатичните заплахи

Глобалното проучване на СЗО за здравето и изменението на климата направи оценка на напредъка на здравния сектор в България в отговор на климатичните заплахи въз основа на данни, докладвани от специализирани институции в страната. В анализа е посочено, че страната е разработила и приела Национална стратегия за адаптация и План за действие по отношение на здравето и изменението на климата (2019). В нея са определени приоритетите за адаптиране в здравния сектор и са посочени индикатори за оценка на изпълнението, но не са отчетени съпътстващите ползи за здравето от действията за смекчаване на изменението на климата и липсват данни за резултатите от прилагането на стратегията към момента на издаване на профила и за очакваните разходи за изпълнение на стратегията/плана, покрити в бюджета за здравеопазване.

Като недостатък се разглежда липсата на междусекторно взаимодействие на този етап - между секторите транспорт, енергетика и енергоснабдяване, земеделие, социални услуги и управление на водите.

България има направена оценка на въздействието и уязвимостта от климатичните промени по отделни сектори на стопанството, включително здравеопазване. Оценката обаче е направена през 2014 г. и има нужда от актуализация.

По отношение на критериите - мониториране на риска и изграждането на системи за ранно предупреждение, на този етап не е включена метеорологична информация в системата за здравно наблюдение и секторът не ползва услугите на системи за ранно предупреждение при метеорологични опасности. Но съществуват регистри на векторно преносимите заболявания, пренасяни с вода заболявания, респираторни заболявания и психични разстройства.

Отчита се, че системата на този етап няма готовност за действие при екстремни метеорологични събития, изпитва недостиг на квалифицирани по темата кадри, адаптирана техника и инфраструктура. Не са предприети инициативи и не съществуват програми за ограничаване на въглеродния отпечатък от дейностите в сектора на здравеопазването.

Ключови препоръки за действие

Докладът извежда 4 препоръки за действие към здравната система в България:

Насърчаване на междусекторното сътрудничество. Към момента няма действащи многосекторни споразумения относно изменението на климата и здравето. Препоръката е да се подобри сътрудничеството със секторни споразумения относно изменението на климата и действия за опазване на общественото здраве (например със сектор транспорт, енергетика, ВИК сектор, НИМХ).

Системи за ранно предупреждение. Метеорологичната информация понастоящем не се използва при отчитане на риска при чувствителни към климата болести. Използването на информация за климата/времето може да бъде интегрирано в системите за здравно наблюдение и да се използва за прогнозиране на огнища на болести, чувствителни към климата (т.е. системи за ранно предупреждение), с цел осигуряване на превантивен подход.

Оценяване на съпътстващите ползи за здравето в националните политики за смекчаване на изменението на климата. Да се гарантира, че политиките за смекчаване на измененията на климата отчитат рисковете за здравето, породени от климатичните промени, да се идентифицират приоритетите за здравна адаптация и да се измерят и оптимизират съпътстващите ползи за здравето от действията за смекчаване на климата.

Изграждане на устойчиви на климатичните промени здравни системи. Могат да се предприемат мерки за предотвратяване на потенциално опустошителното въздействие на изменението на климата върху здравните заведения и предоставянето на здравни услуги, като същевременно се намали отпечатъкът на здравните заведения върху климата и околната среда. Поемането на ангажимент за изграждане на устойчиви на климатичните промени здравни заведения може да подобри стабилността на системата, да осигури лечебна среда и да доведе до смекчаване на последиците от изменението на климата.

В заключение, този първи профил на България, изготвен от СЗО и Секретариата на РКООНИК, разкрива, че в системата на здравеопазването предстои много работа както с цел съгласуването на политиките по отношение смекчаването и адаптацията към изменението на климата в здравния сектор с европейските, така и по отношение задълженията, които има здравният сектор към всеки български гражданин - а именно извършване на действия, целящи гарантираното в Конституцията право на здраве - чл. 52, ал. 3 от Конституцията регламентира, че едно от основните задължения на държавата е да закриля здравето на гражданите.