Енергетиката и земеделието – най-заплашени от по-малкото валежи

"Нивата на реката са рекордно ниски за тези дати (средата на август). Абсолютният рекорд принципно е от септември 2003 г., тогава сушата е била огромна. Няма обаче данни тогава да е имало проблеми с АЕЦ-а, въпреки че не е невъзможно да бъде подобрен рекордът тази година", твърдят от Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав". Според тях "най-трудните" месеци за реката винаги са август и септември.

За да работи нормално една АЕЦ, е нужно системите да се охлаждат постоянно - така огромни количества вода се използват и се изхвърлят във водоемите. Това е причината всички АЕЦ в света да са или близо до голяма река, или до морския бряг. При посещение на "Капитал" преди няколко седмици от централата заявиха, че няма повод за притеснение. Според тях помпите са така проектирани, че дори при най-ниското ниво на реката пак да може да се черпи вода. Единственият потенциален проблем е със затоплянето на водата, която при нормални нива се повишава средно с не повече от 1 градус заради работата на централата.

Доброто състояние на АЕЦ "Козлодуй" може да бъде доказано и с производството на ток в България от началото на годината. Освен че базовите централи (включва атомната) са произвели 27% повече електроенергия от същия период миналата година, България е нетен износител на ток и топ 3 в Европа по износ в абсолютни стойности. До голяма степен първопричината за това е именно работата в централата.

По-малко енергия от ВЕЦ

От началото на годината водноелектрическите централи (ВЕЦ) в България са произвели с 28% по-малко ток от същия период през 2021 г. Това се равнява на повече от 1 млн. мВтч. Причината за по-слабата работа на ВЕЦ-овете наистина би могла да се търси в по-малкото валежи през тази година в сравнение с миналата. Статистиката показва, че в страната са паднали около 40% по-малко валежи от януари до юни, поне на база на няколко метеостанции, които "Капитал" провери.

От НЕК също обясняват по-малкото производство на електроенергия от ВЕЦ с по-слабите валежи. "При сравнение на данните за двата периода от януари до юни 2022 г. спрямо същия период на 2021 г. в язовирите, използвани за електропроизводство от НЕК, се наблюдава намаление на притока с 37% (от 5273 млн. куб.м на 3313 млн. куб.м). Предвид тези факти е намалено и електропроизводството през първите месеци на настоящата година. Независимо че в момента в дружеството са в ход няколко рехабилитации, включително на ПАВЕЦ "Чаира", няма допусната загуба от непреработени водни обеми", казаха от компанията пред "Капитал".

Въпреки големите валежи през юни, които предизвикаха наводнения в някои части на страната, действителността е една - водата не е достатъчно. Във времена, в които цената на тока на свободния пазар минава 800 лв. на мВтч, а дори в някои европейски страни средната за деня е над 1000 лв. на мВтч, българският ВЕЦ комплекс можеше да реализира огромни приходи. Сметките показват, че 1 млн. мВтч по-малко произведен ток се равнява на изпуснати приходи поне 500 млн. лв. при нивата на пазара на електроенергия от началото на годината.

Къде е реколтата?

Наравно със скъпата електроенергия, една от най-дискутираните теми е за инфлацията в хранителните продукти. Двуцифрените нива на инфлация се очаква да се запазят на фона на високите цени на природния газ и петрола. Сушата вече се отразява на реколтата в Европа, а в България ситуацията не е по-различна за земеделието.

Според търговеца на зърно в Агроинвест Антон Мечкуев, който работи в Северна България и Софийския регион, данните са, меко казано, лоши. "По отношение на пшеницата спадът в реколтата е близо 50 - 60%, при слънчогледа - 15 - 20%, а при царевицата - 40 - 60%. Основният проблем е сушата, по груби сметки вали с 60% по-малко, а другите фактори допълнително отежняват ситуацията", казва той пред "Капитал". Според него земеделието е изправено пред фактически фалит и по-малките и средните стопани трудно ще оцелеят и следващата година. "Има огромен дисбаланс по отношение реколта, цени, торове. Торовете са с 300 - 400% по-скъпи. Според мен самата държава трябва да се намеси под формата на дотация", добавя той.

Подобна позиция споделя и Йордан Дамянов, земеделец от района на Бяла Слатина. "Въобще не стигнахме до доматите тази година, а преди няколко дни валя значително за пръв път от три месеца." Според него в последните две години климатът се е изменил много по-рязко спрямо предишни периоди. Именно това е и причината продукцията му, която включва и други зеленчуци и плодове, сериозно да пострада. Той заявява и същото за реколтата на слънчоглед, на който много хора в района разчитат. "Реколтата е наполовина, но тепърва ще се изчислява колко точно са загубите в килограми на декар. Сушата е основната причина", добавя той.

Данните за Европа на браншовата асоциация Coceral показват малко по-различна картина. Според тях спадът в реколтата на пшеница в България през 2022 г. ще се равнява на 15%, или 6.19 млн. т пpи cpeдeн дoбив 5.2 тoнa oт xeĸтap. По-слаба ще е реколтата в целия ЕС, но понижението няма да е толкова осезаемо - общoтo пpoизвoдcтвo нa зъpнeни xpaни в EС се предвижда да бъде 285.66 млн. т, c 4.1 млн. т пo-мaлĸo в cpaвнeниe c 2021 г. Подобни са очакванията и за царевицата и слънчогледа, като дори спадът там се очаква на общоевропейско ниво да не е по-голям от 5%, а в България да се запази на нивото от миналата година.

Промените във валежите в България могат да се приемат като знак, че това е един по-голям процес на климатични промени в региона, които ще дадат отражение на земеделския отрасъл и енергийния сектор. Тенденцията за изчерпване на вода в почвата през летните месеци на тази година в повечето земеделски райони е факт, а за това сигнализира и Националният институт по метеорология и хидрология. Отклонението от месечната норма на реките също е проблем, който дори и да е по-осезаем в Западна Европа, непременно ще се усеща занапред и в България.