(Не)лечимият рак: Защо смъртността от онкозаболявания в България расте

В целия ЕС тенденцията е обратна, а причината в България да е различно е най-вече липсата на профилактика

Годишно около 30 хиляди души се диагностицират с рак, а общо лекуващите се активно са около 250 хиляди души

Десислава Николова

Годишно около 30 хиляди души се диагностицират с рак, а общо лекуващите се активно са около 250 хиляди души © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

България е единствената страна в ЕС, в която смъртността от онкологични заболявания се увеличава.
Само 24% от населението е ходило на профилактичен преглед за рак.
В страната има 20 онкоцентъра. 72% от населението смята, че най-добре лекуват в Турция.

В редица западноевропейски държави банките отказват да отпуснат кредит, ако преди това клиентът им не е представил медицинско, че не боледува от най-честите локализации на рак при мъжете или съответно - при жените. В Германия връщат една или две вноски, ако здравно осигуреният е посетил навреме годишния си преглед и е здрав.

В България на годишен профилактичен преглед отиват средно 36% от населението по данни на НЗОК, а специално за рак са се преглеждали или изследвали само 25%, според национално представително проучване на "Тренд". Глобени или поощрени за ходене на преглед няма, въпреки че по закон непосетили личния си лекар трябва да платят 50 лв. за първото пропуснато посещение и 100 - за второто. На практика годишните профилактични прегледи за възрастни, които плаща НЗОК, са 2.4 млн. броя, а на възраст над 35 години пациентите подлежат на изследвания с направление за най-честите локализации на рак.

Тъй като това масово не се случва и никой не е длъжен да ходи на профилактични прегледи, резултатът е очакван - България е единствената държава в ЕС, Норвегия и Исландия, в която смъртността от рак се увеличава, а не намалява, въпреки съвременните методи на лечение. Това сочи годишният профил по отношение на рака в проучването на ЕС, Исландия и Норвегия, проведено от Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

В доклада са посочени още тревожни числа - България е с най-ниска откриваемост на онкологични заболявания и на опашката и по средна продължителност на живота - 73.6 срещу 80.6 години средно в ЕС, и по разходи за здравеопазване - 8.5% от БВП (половината са доплащания) срещу средно 10.9% в ЕС.

Причината е ниската здравна култура и оттам - ходенето на лекар, когато вече е късно. Годишно около 30 хиляди души се диагностицират с рак, а общо лекуващите се активно са около 250 хиляди души. През 2021 г. по данни на НЦОЗА новообразуванията са причинили смъртта на 17 221 души и са били изместени от второто място след сърдечно-съдовите заболявания от COVID-19.

Черната статистика

България е първенец по рискови фактори за развитие на рак - 30% от населението пуши в сравнение с 20% средно за ЕС, употребата на алкохол е 12 литра годишно на възрастен при средно 10 за ЕС и ваксинацията с единствената ваксина срещу рак (на маточната шийка) е около 6% от момичетата при средно 60% в ЕС. Ваксината е безплатна.

В допълнение до януари България беше една от малкото страни в ЕС без национален антираков план, без скринингова програма за най-честите локализации на рак - на гърдата, простатата, белия дроб, дебелото черво и на маточната шийка.

В резултат ракът се открива на късни стадии, когато лечението е по-трудно и с по-лоша прогноза. Ефектът е и че петгодишната преживяемост от рак е много по-ниска, отколкото средно в ЕС. Тя е 68% при рак на простатата срещу 87% в ЕС, 78 срещу 83% при рак на гърдата, а при рак на белия дроб е два пъти по-малка - 8 срещу 15% в ЕС.

Според последните данни от раковия регистър през 2014 г. в България 66% от случаите на рак на белия дроб са открити в последни стадии, както и 42% от рака на дебелото черво и приблизително ⅓ от случаите на рак на гърдата, маточната шийка и простатата.

Разходите за лечение на онкологични заболявания в България са 165 евро на глава от населението, второто най-ниско ниво след Румъния при средно 326 евро в ЕС. Как се харчат и тези средства няма яснота заради липсата на раков регистър и това, че наблюдението на ефекта от лечението е оставен на доброто желание на лечебните заведения.

"За съжаление пандемията допълнително изостри казуса с диагностиката и навременното лечение на онкологичните заболявания. В продължение на две години пациентите или нямаха възможност да посетят лечебно заведение, или страхът бе определящ фактор за посещението на специалист. Отложеното търсене, а впоследствие и забавяне в диагностиката, водят до още по-голямо задълбочаване на тази негативна тенденция", коментира Аркади Шарков, икономист от ЕКИП и съветник на служебния здравен министър.

В същото време едва 3% от населението смята, че ракът е напълно лечим, 24% от населението някога са провеждали профилактичен преглед за рак, като при жените този дял е 34%, а при мъжете - 11%, според проучването на "Тренд". 62% от българите смятат, че онкологичните заболявания се лекуват по-добре извън България, като първата дестинация с дял от 72% е Турция, следвана от Израел и Германия.

България се нарежда в черната статистика освен с липса на организирана и задължителна профилактика и с непроменено с години отношение към отиващите си. Палиативни грижи в последните си дни са получили само 4.7% от болните.

Какво имаме

Онкологичната грижа в България се състои от 20 държавни и общински и шест частни центъра. Те са разположени в 14 града на държавата, като една трета от тях - девет, са в София. 13 области от страната нямат пряк достъп до диагностика и лечение на рак. Осигуреността с онколози е сред най-ниските в съюза - 1.95 на 100 хил. пациенти, общо онколозите в страната са 276 и има недостиг на специалисти по цялата верига от ранната диагностика, през лечението до палиативните грижи.

България разполага със скенери с 60% повече от средните нива в ЕС, но явно това не помага за по-бързото откриване на онкологични заболявания.

Достъпността до нови лекарства също се е подобрила през последното десетилетие и годишно здравната каса дава около 900 млн. лв. само за онкотерапия.

Има и още една радваща обществена нагласа - 71% от българите казват пред "Тренд", че биха си направили безплатен профилактичен преглед в специализирана онкологична болница, като по-склонни са жените - 79%, и по-високо образованите. В София желаещите са едва 47%, докато в селата те са 80%.

Кога ракът ще се лекува навреме

Въвеждането на национален антираков план, който предвижда организирана профилактика, скрининг и преоборудване на онкоцентровете, ще струва около 700 млн. лв. и той е част от проектите по Плана за възстановяване и устойчивост.

"При по-решителни стъпки в изпълнението му на ранен етап, възможността за подобряване на диагностиката и ранното откриване може да доведе до временно повишаване на онкологичните случаи. Позитивният ефект от устойчивото въвеждане на политиките от плана вероятно ще можем да проследим едва след 2030 г.", смята Аркади Шарков. Според него, за да се премине към действие, на първо място е нужно опресняване на раковите регистри чрез по-добра отчетност на болниците.

"Паралелно могат да бъдат задвижени и процесите за въвеждане на скрининг и тези, касаещи палиативните грижи, които са все така дефицитни в България. Не на последно място е нужно обединение на онкологичната общност и по-добра комуникация с институциите, за да бъде ясно как и кой координира изпълнението на заложените политики", смята Шарков.

Според Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании онкологичната помощ в България не се влошава, но не се и подобрява в ключовата област, значима за преживяемостта, и това е, че и преди 10 години, и сега няма ефективни скринингови програми на национално ниво по демографски принцип.

"В резултат ние откриваме рака в късни стадии и колкото и да са добри лекарите, които са много добри, и терапията, трудно може да се отбележи прогрес в лечението, който всички очакваме", смята Денев.

Той е оптимист, че ефект от антираковия план ще има, когато заработят скрининговите програми за петте най-чести локализации, ще се подобри значително откриването на рак в ранен или предраков стадий и оттам - ще се увеличи преживяемостта и ще намалее смъртността. Денев очаква това да се случи най-рано след пет години.

Евгения Александрова, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания, е на мнение, че хората трябва да осъзнаят, че напредъкът на науката е превърнал рака от заболяване категоричен убиец в заболяване, което може да бъде поставено под контрол.

"Тенденциите са смущаващи и е време да настъпи узряването, че е важно проблемът не само да бъде открит, а да бъде открит рано. В противен случай и най-съвършените скринингови програми са в риск. Хората трябва да бъдат подкрепени", казва Александрова.