Съдът: Здравната каса ще трябва да връща 116 млн. лв. на фарма фирмите

ВАС обяви за незаконосъобразен механизма, според който компаниите плащат на касата изписани над лимита техни лекарства

Всяка година около 300 лекарства напускат българския пазар заради ценовия натиск, оказван от държавата.
Всяка година около 300 лекарства напускат българския пазар заради ценовия натиск, оказван от държавата.
Всяка година около 300 лекарства напускат българския пазар заради ценовия натиск, оказван от държавата.    ©  Велко Ангелов
Всяка година около 300 лекарства напускат българския пазар заради ценовия натиск, оказван от държавата.    ©  Велко Ангелов
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Здравната каса не е провела обществено обсъждане за подзаконов акт, с който събира пари от фармацевтичните компании.
  • Съдът отмени изцяло като незаконосъобразен акта за 2021 г., с който се връщат пари при надвишен лимит на изписване на лекарства.
  • Решението има изключително голямо влияние върху работата на сектора.

Всяка година средно 12% от бюджета на здравната каса се формира не от здравни вноски или трансфери от държавата за осигуряваните от нея пациенти, а от задължителни отстъпки от цената на лекарствата и по механизъм за предвидимост и устойчивост на бюджета на касата. Според последния, ако една фармацевтична фирма има лимит лекарите да изпишат 50 хиляди опаковки от нейно лекарство, а те изпишат 50 500, фирмата производител е длъжна да върне в касата парите за тези 500 опаковки превишение.

През 2021 г. НЗОК е събрала от производителите общо 263 млн. лв., като 147 от тях са задължителни отстъпки от цената на лекарствата, а 116 млн. лв. - компенсации по механизма за устойчивост заради надлимитно изписани медикаменти. През 2022 г. са събрани общо 409 млн., като 222 от тях са от изписани в повече лекарства, само че действащият през миналата година е малко по-различен.

Този от 2021 г. обаче е обжалван от три фармацевтични компании. На 28 юни тричленен състав на Върховният административен съд го прогласи за незаконосъобразен и го отмени напълно, с аргументи че противоречи на конституцията и законите. Решението ще бъде обжалвано от здравната каса пред петчленен състав, съобщиха за "Капитал" източници от институцията. Ако обаче съдът потвърди решението си и фармацевтичните компании потърсят правата си, здравната каса ще трябва да върне на производителите 116 млн. за 2021 г.

Натискът върху производителите да предоставят отстъпки, да връщат пари и да предлагат най-ниската цена на медикаментите в ЕС е причина всяка година средно 300 лекарства да напускат България.

Как здравната каса плаща лекарства?

За да плати НЗОК едно ново лекарство, производителят му трябва първо да предложи най-ниската цена в ЕС на ниво фармацевтична компания, като освен това предостави 10% допълнителна отстъпка от нея плюс задължителна доброволна отстъпка, която може да варира от 0.1 до 50%, но трябва да съществува.

Отделно от това фармацевтичната компания се задължава през първата година да подарява новорегистрираното лекарство, като му плати и ДДС.

Бройката изписани лекарства през предишната година служат за лимит за следващата година. Тук компанията сключва договор с касата, ако лекарите изпишат повече лекарства, производителят да възстанови сумата над лимита.

Тези договори се отнасят само до иновативните компании. Те обаче имат медикаменти в различни лекарствени групи. Често се получават случаи, в които патентът на един медикамент пада и разходите за лекарствената група намаляват. В същото време компанията има нови, растящи продукти. Механизмът не предвижда да се приспадат намалените разходи от едни медикаменти с тези от надлимитно изписаните лекарства. Така се оказва, че има много случаи, в които накрая компанията е работила на минус.

Защо механизмът е незаконосъобразен?

Четири компании - "АбВи България", "АбВи Германия", "Алвоген фарма трейдинг Юръп" и "Зентива фарма България", обжалват механизма.

Според тях той противоречи на конституцията, според която на всички граждани и юридически лица трябва да бъдат предоставени равни условия за стопанска дейност. Начинът на прехвърляне на риска върху фармацевтичната индустрия според тях води до това, че дискриминативна и несъразмерна част от финансовата тежест на преразхода неоправдано се поема от иновативните фармацевтични компании, а няма възможност да се компенсира с другите лекарства в портфолиото. Отделно от това в жалбата се изтъква, че механизмът противоречи и на още един член от конституцията, тъй като прехвърля изцяло и без ограничение дефицита (разликата между заложени приходи, които формално са равни на заложените разходи и реализираните разходи) по бюджета на НЗОК върху частноправни субекти, каквито са фармацевтичните компании. Затова формално бюджетът на НЗОК е балансиран, но според жалбоподателите в него е заложен скрит дефицит, който е прехвърлен на фармацевтичните компании, които трябва да покриват разликата между заложени приходи и реално реализираните разходи.

Освен това в жалбите се казва, че при издаването на механизма са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и процедурата по издаването му е опорочена, което обуславя недействителността му и заради което следва да бъде обявен за нищожен. Една от основните причини за това е, че проектът за механизма е трябвало да бъде обсъден заедно с представени становища, предложения и възражения на фармацевтичните компании. Такива обаче не са искани.

Съдът намира, че механизмът не осигурява в пълна степен нито предвидимост, нито устойчивост на бюджета на НЗОК, поради което като незаконосъобразен подлежи на отмяна.

Освен това съдебният състав смята, че механизмът нарушава принципите на конституцията. "Като се има предвид, че притежателите на разрешения за употреба на лекарства (фармацевтичните компании) са търговски дружества, те се оказват икономически засегнати от механизма чрез поемане на 100% или повече от годишното превишение на разходите на НЗОК, поради което е налице засягане на техните интереси, водещи до липса на печалба от търговската им дейност поради съответното превишение. Същите като икономически субекти на пазара на иновативните лекарствени продукти, които се внасят в страната, без с оспорения механизъм да е създаден точен алгоритъм, респективно ясен корекционен коефициент и без допускане на компенсиране между отделните групи лекарствени продукти, се казва в решението.

Важен сигнал за сектора

Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании, припомня, че механизъм се приема всяка година и този от 2021 г. няма незабавен ефект върху заплащането на лекарства от здравната каса.

Според него обаче от съдебното решение могат да се изведат поне две принципни аргумента, които би трябвало да важат за всеки механизъм, независимо за коя година става въпрос.

"Съдът приема, че механизмът е подзаконов нормативен акт, който подлежи на обществено обсъждане. Самият факт, че е бил обнародван в Държавен вестник, без изобщо да бъде предоставена възможност заинтересованите страни да го коментират и да предоставят становища по него, е самостоятелно основание за неговата отмяна", казва Денев.

Според него второто принципно съображение е, че съдът заключава, че механизмът не може да води до пълно изземване на печалбата на фармацевтичните компании, което означава, че той трябва да бъде приеман по начин, който да не принуждава фирмите да сключват договори с НЗОК, които да водят до доставка на лекарствени продукти при условия на икономическа загуба

"Това на практика означава, че годишен корекционен коефициент единица и по-висок по механизма, би бил противоконституционен, тъй като компанията възстановява повече, отколкото нарастват плащанията за нейните продукти през тази година спрямо предходната. Например през миналата година НЗОК е платила 100 единици, през тази - 120, а компанията й е възстановила 30 единици", отбелязва той.

"Това дело не е заведено с идеята за какъвто и да било финансов ефект в миналото, ние не търсим това, което е изплатено, делото не е срещу принципа на механизма, а срещу начина, по който той се изчислява и разпределя между компаниите. За нас е изключително важно да бъдем пълноправни партньори в обсъждането на механизма в момента, в който има бюджет", отбелязва Павел Колев, управител на "АбВи България".

Все още няма коментари
Нов коментар