ГЕРБ, БСП и "Възраждане" със силно спорни кандидати за управител на здравната каса

Изслушването им ще бъде през следващата седмица, като според правилата, които бяха определени, то ще бъде кратко и формално. Неправителствените организации в сектора и медиите могат да изпращат становища и въпроси към кандидатите до три дни преди изслушването, депутатите също могат да задават въпроси по време на заседанието на здравната комисия на Народното събрание. Но времето за отговори на всички въпроси от народни представители, медии и неправителствени организации общо е не повече от 10 минути. Отделно кандидатите могат да представят концепция за управлението на здравната каса - до 15 минути. И с това процедурата приключва.

Здравната каса няма постоянен управител от януари, когато с мотив, че е нарушен диалогът с Българския лекарски съюз парламентът предсрочно прекрати мандата на проф. д-р Петко Салчев. Тъй като нямаше време за процедура за избор на нов управител, Народното събрание одобри законова поправка, според която касата се управлява временно от подуправителя за шест месеца. Те изтичат през юли.

Единственият положителен елемент от сегашната надпревара за управител на здравната каса е наличието на формална конкуренция. В предишните процедури кандидатът за управител се конкурираше сам със себе си и да има предизвестен победител бе традиция през цялото управление на ГЕРБ. Традиция беше и предсрочното прекратяване на мандатите им, когато партията на Борисов не беше доволна от нещо. В "двубой" сами със себе си например бяха избрани последните четирима управители на НЗОК - проф. Глинка Комитов, проф. Камен Плочев, д-р Дечо Дечев и проф. Петко Салчев - все кандидатури на ГЕРБ.

Качествата на тримата сегашни кандидати за управител в момента са тема на разговор в целия здравен сектор. От управителя на касата и надзорния й съвет, който е доминиран от държавните предтставители (тъй като част от представителите на пациентите, работодателите и синдикатите обикновено гласуват с тях), зависят лимитите за работа и заплащането на прегледи, лечение, диагностика и лекарства на стойност около 7 млрд. лв. НЗОК определя и кой колко ще работи, дали ще плаща или не за импланти, какви средства ще получават хората с увреждания, дали пациентът ще получи протокол за скъпо лекарство или разрешение за лечение в чужбина и т.н. Въпреки огромния бюджет обаче средствата в касата традиционно не се управляват добре, те не достигат и пациентите са длъжни да си доплащат "от джоба" за здраве - още над 7 млрд. лв.

Притеснени, че биха имали проблеми с бъдещия управител, представителите на сектора не искат да коментират с имената си опасенията си за кандидатите, но мнозина споделиха пред "Капитал" значителни опасения за техния авторитет, умения или интегритет.

Припомняме кои са тримата, които ще се състезават за нов управител на здравната каса.

Иванка Динева: Автор на провалена здравна реформа и консултант на болници

Кандидатът с най-голям шанс е предложената от ГЕРБ Иванка Динева, преди години позната и с тогавашната си фамилия Кръстева. В мотивите за подкрепата й ГЕРБ твърдят, че "госпожа Динева е доказала високите си нравствени и морални качества в борбите си максимално реализиране на правата на пациентите и повишаването на административния капацитет в сектора и че безспорно е наличието на подкрепа от съсловието, което в годините е подхождало с уважение към професионалните й качества". Като доказателство за това е изтъкната наградата й от мрежата на здравните медиатори за това, че ги е подкрепяла.

Професионалната й история обаче разкрива други факти за нейната професионална компетентност и личностни качества.

Миналата година тя бе уволнена дисциплинарно като директор на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК). Това е второто й дисциплинарно уволнение от системата. Предишното беше като подуправител на НЗОК, но Динева спечели делото, съдът я върна на работа и касата й изплати обезщетение.

Динева е магистър по право, счетоводство и контрол, здравен мениджмънт и има квалификация по обществени поръчки. Тя стана известна като съветник на здравния министър във второто правителство на Бойко Борисов - д-р Петър Москов. По същото време брат й Христо Динев, лансиран от Сотир Цацаров, беше градски прокурор на София.

Докато беше съветник на Москов проверка на вътрешен одит в министерството установи своеобразен конфликт на интереси на Динева. Тя едновременно е била назначена като съветник на министъра и на договор в държавната фирма "БулБио", чийто принципал е МЗ. Друг факт е, че по времето си като съветник на министъра през 2014 и 2015 г. Динева е предоставяла юридически услуги на държавни и частни болници. Една от тях е УМБАЛ "Александровска", с която е сключен договор за ексклузивно правно обслужване с тогавашния директор проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ). Динева се ангажира дружеството й да обслужва правно болницата с предимство пред всички други и поръчките да се приемат лично от нея и да се възлагат лично от Костадин Ангелов.

Дали това е повлияло на съветите й към здравния министър за обслужваните болници, не е ясно. През 2015 г. Динева (Кръстева) е назначена за подуправител на здравната каса. Дали позицията е влияела на дейността консултантската й фирма не е публично ясно. През 2017 г. обаче тя е уволнена дисциплинарно от Глинка Комитов.

След падането на кабинета на Борисов Динева става съветник по здравните въпроси на Валери Симеонов (НФСБ). Когато става министър, Костадин Ангелов връща Динева в системата и я назначава за директор на най-голямата здравна каса - столичната. В този период става скандал. В края на 2021 г. столичната здравна каса обвинява офталмолога д-р Александър Оскар от УМБАЛ "Александровска", че е източвал касата. Д-р Александър Оскар бе в конфликт с Костадин Ангелов и направи разкрития как е довел до трагично финансово състояние една от най-старите болници в България. Институцията, оглавявана от Динева, глобява поликлиниката на "Александровска", водена от Оскар, със сума за 2700 прегледа, след което стана ясно, че това е станало заради неподписани пет амбулаторни листа. Подписите се полагат от родители и става въпрос за административна процедура. Информацията услужливо изтече към близки до ГЕРБ медии.

В крайна сметка инспекторатът на НЗОК направи проверка и установи, че става въпрос за поръчкова проверка на най-голямата регионална здравна каса.

Костадин Ангелов е вторият вносител, подписал кандидатурата на Динева за управител на НЗОК - първият подпис е на Десислава Атанасова (ГЕРБ)

Миналата година на Динева бе дисциплинарно уволнена. Заповедта й бе връчена след продължил повече от половин година болничен, след като инспекторатът установи нарушенията в проверката срещу проф. Александър Оскар. Там са посочени и интересни пропуски в работата на Динева. По време на ковид пандемията, тя е "забравила" да изпълни заповедите на управителя на касата и близо две години не е актуализирала навреме ковид леглата в София в информационната система на НЗОК, като не е и подписвала анекси с болниците. Така не е могло навреме да се проследи актуалният брой ковид легла в столицата, в която десетки граждани починаха по време на пандемията, докато им се търсеше място, където да ги приемат.

В началото на миналата година, когато нямаше нов бюджет и НЗОК трябваше да работи с 1/12 от средства от предходната година, от 27 директори на здравните каси единствено Динева решава, че не е съгласна с начина на изчисление и изпраща писма до болниците, с които ги кани сами да си изчислят нужните проектобюджети и лимити за прием. Според мотивите за уволнение, записани в заповедта, става въпрос за тежко нарушение, тъй като директорката е извела интересите на лечебните заведения пред тези на пациентите и опазването на обществените средства. От друга част от заповедта става ясно, че Динева е пропускала да уведоми за решенията на арбитражната комисия към касата глобените лечебни заведения. Така, ако не се спази срокът, санкцията срещу нарушителите пада в съда на това основание. Разбира се, още и че Динева е работила, докато се е водила в болнични. Когато длъжностно лице е в болнични, то няма право да работи, защото някой може да обяви подписаните документи за нищожни. Какво точно е подписвала Динева по времето, в което е боледувала, не става ясно.

По времето си като съветник на Москов и подуправител на НЗОК Динева е сред авторите на ред проектозакони, здравна карта, наредби, правилници и стандарти, както и пръстовите отпечатъци за прием в болница - всички те бяха отменени от съда.

Д-р Тодор Хинов: Собственик на фалирала частна болница

По принцип фалитите на частни болници в здравния сектор се броят на пръсти, но кандидатът на "Възраждане" д-р Тодор Хинов е един от съдружниците в точно такава болница в Севлиево. "Акта Медика" е обявена през 2017 г. в несъстоятелност. От 2014 г. той е и управител на медицински център "Унимед 1" в София, съсобственост на оръжейния търговец Добрин Иванов.

От "Възраждане" изтъкват, че "Унимед 1" е един от водещите медицински центрове в страната, в които се извършват клинични проучвания. По принцип в България работят 1084 центъра за клинични проучвания.

Според мотивите за кандидатурата, подписана от цялата група на "Възраждане", начело с Костадин Костадинов, Хинов има 40 години опит в здравния сектор, той е анестезиолог и здравен мениджър, основен съдружник в редица лечебни заведения, които работят по договор със здравната каса, а през 2000 г. организира първата групова практика с 16 хиляди пациента. Носител е на редица награди за възстановяване на Българския лекарски съюз и смятат, че това е напълно достатъчно докторът да оглави НЗОК.

За болницата в ликвидация и управленските му умения в мотивите не се споменава.

Законът казва, че управителят на НЗОК не трябва да е бил собственик или управител на фалирало дружество в последните пет години. Този срок при Хинов е изтекъл тази година.

Проф. Жени Стайкова: Не е лекар, новладее руски език

БСП са излъчили за кандидат-управител проф. Жени Стайкова, която последно бе водач на листата им в Кърджали на последните парламентарни избори. Тя е руски възпитаник, дългогодишен държавен служител, като е минала през цялата йерархия на органите за контрол на общественото здраве - Хигиенно-епидемиологичната инспекция, РИОКОЗ, Регионалния център за обществено здраве и РЗИ - Кърджали. Проф. Стайкова не е практикувал лекар, освен като координатор в ХЕИ - Кърджали, и института по хигиена в Москва. Но е преподавател във Факултета по обществено здраве на Медицинския университет - София, в катедрата по превантивна медицина.

През 2014 г. по време на кабинета на Пламен Орешарски е назначена за директор на Националния център по обществено здраве и анализи. След падането на правителството, Стайкова излезе в петмесечни болнични. Междувременно новият министър д-р Петър Москов назначи проверка, която откри нарушения в центъра, а и като цяло не беше доволен от работата на центъра, който предоставяше оскъдна информация за здравния сектор с 2-3 години закъснение. В края на болничните Стайкова се яви в министерството и сама подаде оставка.

"Проф. Стайкова има множество допълнителни квалификации, научни публикации в областта на общественото здраве, околната среда и здравния мениджмънт. Освен това е била ръководител на редица национални и европейски проекти. Владее руски език и ползва френски и английски език. Посоченото ни дава основанието и убедеността да посочим и защитим кандидатурата на проф. Стайкова за управител на НЗОК", се посочва в мотивите на БСП, подписани от Корнелия Нинова и заместниците й.

От така разказаните им биографии обаче и трите кандидатури поставят много въпроси за тяхната професионална компетентност, морален интегритет, уменията им с отговорната задача да разпределят справедливо 7 млрд. лв.