Защо е проблем, че болниците хвалят кандидата на ГЕРБ за здравната каса

Здравната каса разпределя 7 млрд. лв. годишно и е основен източник за финансиране на здравната система - лекарски практики, изследвания, лекарства и аптеки, импланти, лечение в болница, лечение в чужбина и помощни средства за хора с увреждания. Тъй като основните приходи в сектора са точно от здравната каса, управителят има широката възможност да управлява тези 7 млрд. и да ги разпределя между лечебните и здравни заведения. Освен това НЗОК контролира дейността им пряко и може да следи за това дали е лекувано качествено, дали дадена процедура е извършена или не, спазват ли се правата на пациентите. Именно затова кандидатурата трябва да е безукорна като професионализъм и морал, още повече, че от действията на управителя пряко зависи дали има или няма пари за лечение на пациентите.

Как потенциалните контролирани хвалят контрольора

Иванка Динева е юрист и счетоводител по образование от Югозападния университет - Благоевград, който през повечето време работи в държавни институции, като едновременно практикува адвокатска професия. Динева не е от известните адвокати в медицинското право, които имат утвърдена частна практика, по-скоро е съвместявала държавната служба и консултирането на болници, което в определени случаи е конфликт на интереси.

През 2014 и 2015 г. Динева, тогава Кръстева, през консултантско дружество оказва "пълно преимуществено юридическо обслужване" на УМБАЛ "Александровска", оглавявана тогава от проф. д-р Костадин Ангелов (ГЕРБ), който сега я предлага за управител. По същото време Динева е съветник на здравния министър, който е принципал на "Александровска", назначава директора й и пряко контролира неговата работа. Здравното министерство участва и в надзорния съвет на здравната каса, който по предложение на управителя, разпределя парите на болниците. Освен това министерството издава акредитация на болниците, като с проверки установява, че в тях работят достатъчно лекари, има достатъчно апаратура и оказват качествена помощ.

Ако оставим настрана оказването на преимуществени услуги на един клиент и адвокатски услуги през консултантско, а не адвокатско дружество, което е проблемно по закона за адвокатурата, остава въпросът имало ли е конфликт на интереси в случая. Историята на Динева с проф. Ангелов продължава, тъй като докато той е министър, я назначава за директор на столичната каса, а тя, от своя страна, изпълнява поръчка по очернянето на неговия противник проф. Александър Оскар с фалшиво обвинение, че е източвал здравната каса.

Динева е оказвала адвокатски услуги и на други болници, като след назначаването й за подуправител на НЗОК разследване показва, че тя е увеличила с 45% годишния бюджет на клиника, чийто адвокат е била, а клиниката е отчитала фиктивни операции.

От заповедта за последното й дисциплинарно уволнение от здравната каса става ясно, че Динева е "забравила" да връчи на глобени лечебни заведения актовете за санкции, като така те могат да паднат в съда само заради това забавяне. Освен това тя е уволнена и защото, вместо да разпредели сама бюджетите на столичните болници по прозрачни критерии, тя им е написала писма, с които ги е приканила сами да кажат какви бюджети искат.

В сегашните си становища всички сдружения на болници изглеждат изключително доволни от кандидатурата на Динева. Едно уточнение - директорите на държавните и общинските болници са политически назначения на ГЕРБ, като от 2021 г. сред тях няма съществени промени. Болниците, които се управляват от здравното министерство, са с дългове от половин милиард лева, но пък гълтат 2/3 от парите на здравната каса за болнично лечение. Тези средства пък са най-голямото перо в бюджета на НЗОК - 52%. Липсата на контрол от страна на държавата и на здравна реформа, порочното раздаване на средства за капиталови разходи, създават съмнения за корупция и превръщат тези болници в своеобразни феодални владения. Тъй като повече от тях са университетски, в тях се обучават студенти и специализанти, и кариерата на всеки един лекар в държавата зависи от тях. Правителството на "Продължаваме промяната" опита да ги задължи да дават минимални заплати от 2000 лв. на лекарите и 1500 на сестрите, но най-големите болници отказаха да изпълнят това разпореждане на принципала си и предпочетоха директорите им сами да разпределят средствата за заплати.

Вероятно Динева е консултирала повече от една голяма университетска болница, тъй като асоциацията им, оглавявана от проф. Красимир Иванов (УМБАЛ "Св. Марина" - Варна), директно пише не становище, а препоръка до депутатите да я изберат за управител на НЗОК.

В нея се казва, че асоциацията я познава и работи с нея от 2014 г., "ползвайки качествата й на професионален юрист". Иванов изтъква като плюс на Динева, че "в дълбочина познава лечебните заведения, тъй като е участвала в тяхната акредитация".

Той пише, че тя е колаборативен човек, има опит, експертиза и отлични комуникативни умения и че ще допринесе за гладко провеждане на договорния процес с Българския лекарски, зъболекарски и фармацевтичен съюз и няма да допусне въвеждането на служебни рамкови договори. По ирония единственият служебен рамков договор, наложен на партньорите на здравната каса от правителството, беше точно при управлението на д-р Петър Москов, а в това време Динева беше подуправител на НЗОК.

Конфликтът на интереси на "професионалния юрист" прозира и в друго становище. То е на д-р Васислав Петров, директор на сдружението на областните болници, които са с мажоритарно държавно участие и с дялове на общините. Той отбелязва, че "Динева винаги е имала държавническо отношение към проблемите на областните болници", била е диалогична и е откликвала на проблемите им.

Българската болнична асоциация, която обединява частни, областни и някои общински болници, открито дава превес на кандидатурата й заради оперативния й опит и заради това, че "репутацията й на професионалист е потвърдена в няколко кризисни ситуации за НЗОК в близкото минало".

Защо това е проблем? Защото, ако бъде избран, кандидатът ще има в портфолиото си бивши клиенти, на които трудно ще откаже да разпредели в тяхна полза над 3 млрд. лв. и да си затваря очите за нарушенията им, а освен това, може, както и в най-голямата каса - софийската - директно да им предложи да си пишат сами бюджетите и лимитите.

Останалите организации предимно питат

Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз се ограничават само да съобщят, че познават двамата кандидати като подуправител и директор на столичната каса и като лекар в сферата на общественото здраве и им задават въпроси как ще работят по Националния рамков договор и смятат ли да променят контрола от касата към лекарите.

Българският фармацевтичен съюз не коментира дали познава качествата на кандидатите, а само отправя въпрос към всички дали виждат начин за подобрение на контрола върху разходването на средствата на НЗОК, в частност - плащанията за лекарства към аптеки и болници.

АПОЗ отбелязват, че във всяка една от функциите си г-жа Динева е била достъпна, диалогична, оперативна към намирането на решения и се надяват като експерт да обсъди с тях и да разреши здравната каса да покрива биомаркерните изследвания на тумори. Това струва около 15 млн. лв. годишно и в момента се налага пациентите да си го плащат сами или да търсят фармацевтична компания, която има програма за изследване на техния вид рак.

Същият въпрос поставя и Българската асоциация за закрила на пациентите, която акцентира, че годишно НЗОК плаща онколекарства за 900 млн. лв., а всъщност не е ясно дали те са подходящите за конкретния пациент, тъй като липсват биомаркерни изследвания. Председателят на организацията, която е национално представена и в момента е член на надзорния съвет на НЗОК, Пламен Таушанов отбелязва многобройните си срещи с Иванка Динева на нейните позиции в държавното управление и смята, че с нейната експертиза и опит тя би допринесла за бърза приемственост в оперативното управление на здравната каса. Освен това той казва, че са се срещали с Динева много пъти и за разговаряли по различни въпроси, като например, че в България се ражда преимуществено с цезарово сечение и за проблемите на лечението на децата. Точно по времето когато Динева беше съветник на здравния министър и подуправител, обаче, д-р Петър Москов закри скандално Фонда за лечение на деца, а едва последният управител на НЗОК проф. Петко Салчев започна да плаща от 2021 г. повече средства за нормално раждане, отколкото за такова с цезарово сечение и повече пари за нормално родено бебе, тъй като преди това повечето деца се записваха с някакви проблеми, тъй като здравната каса покрива по-добре грижите за недоносени и бебета с увреждания.