Машиностроенето – между спадовете и подема

На добро ниво е производството на машини и оборудване за хранително-вкусовата промишленост, на оптоелектрониката. На съвременно европейско ниво е и селскостопанската техника, особено на "Мадара" - Шумен, специализирана в това производство след преустановяване доставките на двигателни мостове за КАМаз. Традиционно добре се развива производството на хидравлични изделия.

"Трудно е да се достигнат възможностите на продадения преди години за 1 лев Завод за металорежещи машини в София – европейски лидер в бранша, ликвидиран впоследствие, но с многото усилия на мениджмънта се появи и разви "Раис" - Пазарджик, започнала преди 25 години дейността си от нулата", коментира инж. Келешев. И уточнява, че въпреки добрите резултати като цяло данните за юни показват спад при производството на метални изделия, на машини и оборудване и на автомобили, ремаркета и полуремаркета.

Заетите – над 128 хиляди

Общо фирмите в подсекторите на машиностроенето са над 3700. Големите компании (с численост на персонала над 249) са 72, но в тях работят 52% от работещите в индустрията.

Заетите във фирмите от отрасъла към април 2019 г. са 128 280 души при 131 865 през март 2018 г. Известно намаление на работещите има в леярството, при "производството на машини и оборудване" и "метални изделия без машини и оборудване". Задържа се броят на заетите работещи за автомобилостроенето, но то е относително, тъй като част от фирмите, произвеждащи механични части и изделия, са се определили в икономическата дейност С28 – "Производство на машини и оборудване", уточняват от браншовата организация.

Намалелият брой на заетите в редица от фирмите е основно поради недостиг на работна ръка – и квалифицирани, и изпълнителски кадри.

Производителност – сред най-ниската в Европа

По данни на Евростат производителността на труда (брутна добавена стойност на един зает) в подсекторите на машиностроенето продължава да е сред най-ниските в Европа. За 2016 г. тя е 10.6 хил. евро при производството на метални изделия, 14.1 хил. – при машините, 10.9 хил. – при автомобилите, 13.0 хил. – при транспортните средства без автомобили. Има обаче ръст и през 2017 г., и през 2018 г.

Сред причините за по-ниската производителност е и продуктовата структура на българското машиностроене. Преобладават фирмите поддоставчици. Конкуренцията на международния пазар за продукция от страни като България е тежка и донякъде неравностойна. За да се продаде българска машиностроителна продукция на цена, близка до тази на най-развитите страни, в случай че продуктите са конкурентни, трябва да бъде предложена от тяхна фирма.

Според председателя на браншовата камара има производства в отделни предприятия, при които оборудването, контролът върху качеството и управлението им не отстъпват на аналогични производства във водещи в машиностроенето страни, но купувачите предлагат за готовите изделия значително по-ниски цени. "Не следва да си внушаваме, че за един и същ труд като количество и качество на българските специалисти и квалифицирани работници, произвеждащи у нас, ще се заплаща толкова, колкото на чуждестранните в техните страни. Иначе защо ще изграждат мощности в България и ще купуват българска продукция", обобщава Илия Келешев.

Според мениджъри в сектора западните фирми, изкупуващи българска машиностроителна продукция, непрекъснато завишават изискванията към нейното качество, стремейки се да договарят по-ниски цени и срок на разсрочено плащане.

"Не е реалистично да се мисли, че може да стигнем Германия и Япония по производителност, но при значително по-висок ежегоден икономически растеж (6-8%), по-ускорено въвеждане на иновации, на дигитализацията през следващите 5-6 години бихме могли да се равняваме с близкостоящите до нас източноевропейски страни. Дори високият ръст от 3.5% на БВП за първото полугодие на 2019 г., с който се гордеем, че сме на пето място по растеж в ЕС, е доста под този при съседите – Румъния – 3.8%, Полша – 4.1%, Унгария – 5.2%", подчертава председателят на Браншовата камара по машиностроене.

Преглед на оригинала