Инж. Илия Келешев: Няма висока производителност при ниски заплати

Председателят на Браншовата камара по машиностроене пред "Капитал"

Мара Георгиева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Инж. Илия Келешев е председател на Браншовата камара по машиностроене от учредяването ѝ през 1991 г. В камарата членуват около 300 основни производствени фирми от всички подсектори на машиностроенето, произвеждащи над 70% от машиностроителната продукция на страната.

Данните за сектора за първото полугодие показват растеж. Какви са очакванията до края на годината?

- Ръстът в производството на машиностроителна продукция през последните години е безспорен. Нараства броят на заетите с изключение на тези при производството на метални изделия без машини и оборудване. Най-добре са нещата при производството на части за автомобили. Появяват се инвеститори и в други подсектори на машиностроенето. Добри са резултатите и за първото полугодие на 2019 г., с известно намаление през юни.

Чуждестранните инвеститори, изграждащи производствата си на зелено, идват с осигурени пазари, изделия и разработки, съвременна автоматизация и роботизация, отговарящи в голяма степен на изискванията на "Индустрия 4.0", и са добър пример и импулс за развитие на останалите фирми от сектора.

Но не всичко е в розови краски. В момента например една от фирмите затваря уникални мощности на тежкото машиностроене с нищожна вероятност да заработят в бъдеще. И по-вероятно е, че това става не поради симптомите за рецесия в някои от развитите европейски страни, която се отразява и при нас, а е по-скоро поради комплексни причини, присъщи на много от другите създадени в миналото производства, ликвидирани впоследствие.

Как се отразяват в сектора симптомите за рецесия при производството в Европа?

- Българското машиностроене е експортно ориентирано. Машиностроителна продукция се изнася в страни от всички континенти, но основен пазар са страните от ЕС. Настъпването на рецесия (криза) при тях се отразява и на производството в България. Кризата от 2008 г. настъпи у нас през 2009 г., но симптоми за нея фирмите от машиностроенето имаха още през есента на 2008 г. В сектора сривът от кризата беше най-голям. Производството намаля с 30%, в отделни фирми и два пъти повече. Десет процента от фирмите фалираха.

Симптоми за рецесия при производството в Европа има и сега. В Германия например 30% от фирмите от тежкото машиностроене още от април са преминали на намалено работно време. Не са добре нещата в Италия, има сигнали за намаляване на поръчки от Франция. Да се надяваме, че спадът няма да е както преди 10 години, но вече се чувства и в наши фирми. Ръководствата на немалка част от фирмите твърдят, че имат достатъчно поръчки и не могат да ги изпълнят поради недостиг на кадри, но при други те намаляват и се чудят как да запазят персонала си.

Още в края на юли браншовата камара сигнализира за тази ситуация Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите с предложение, ако нещата продължат и през септември, държавата да пристъпи към доплащане към възнагражденията на работещите във фирмите, преминаващи на намалено работно време поради намаляване обема на работа. Държавата веднъж вече направи този жест в началото на 2009 г. Ако се допусне да бъдат освободени от работа квалифицирани кадри, по-късно те няма откъде да бъдат намерени.

Производството на части за автомобили е с най-много инвестиции, каква е перспективата?

- В браншовата камара членуват редица от водещите производители и организацията прави възможното да им бъде полезна. Част от тях имат проблеми с персонала, в т.ч. и с изпълнителския. Возят хората от отдалечени населени места, не всички се отнасят към работата си както трябва, има проблеми с квалификацията на кадрите. На фирмите, произвеждащи части за автомобили, ръководствата от всички нива следва да отделят особено внимание, тъй като през последните години те определят облика на растежа в производството.

Много добре би било Volkswagen да изгради завод за автомобили у нас. Автомобилните гиганти непрекъснато изграждат заводи в други страни, като преди това извършват широки проучвания. У нас нещата като че ли малко се поизкривиха. Много изявления, оценки и непремерени изказвания и в крайна смета неизграждането на завод в България като нищо може да охлади интереса на чуждестранните инвеститори в бъдеще.

Бизнесът недоволства от високите цени на електроенергията. Какви са настроенията във вашия бранш?

- От две години бием тревога. Периодично се появяват скокове в цената с 200-300%. Нещата буксуват. Министерство на енергетиката твърди, че свободната енергийна борса работи добре, Комисията за енергийно и водно регулиране проверява сигналите за нарушения, но резултат няма. Комисията за защита на конкуренцията не иска да се занимава с обвиненията за манипулиране на цените на пазара "Ден напред". Има деформации и при търговете по дългосрочни договори за електроенергия. Цената на електроенергията е необосновано висока. Не ни чака добро и при реализиране на намерението на новата председателка на ЕК, че единият от приоритетите й ще бъде околната среда. Това означава още средства за въглеродните емисии и т.н., и т.н.

Разбираме, че цената на електроенергията ще нараства. Това са неизбежни процеси, но не означава, че в мътна вода риба трябва да се лови от различни далавераджии. Държавата трябва да ги спре. Както сподели освободеният в началото на август изпълнителен директор на НЕК – самият той непрекъснато е атакуван от търговци и от по-високи равнища да върши уйдурми. Не знаем вече какво да правим. Ръководители на фирми са недоволни и от работодателските организации, и от Министерството на енергетиката, и от всички, занимаващи се с проблема. Нищо чудно, ако се стигне и до демонстрации пред Министерския съвет.

Мениджъри настояват да се опростят процедурите за внос на кадри от чужбина. Какви са очакванията на фирмите от машиностроенето?

- Секторът едва ли може да очаква решение по тази линия. Квалифицирани и не само квалифицирани кадри от Украйна, Молдова непрекъснато заминават в Полша, Румъния, тъй като възнагражденията и стандартът на живот са по-високи от тези при нас. Сега дори бежанците от размирните региони не желаят да се заселват в България и гледат на страната ни като на транзитна. Ако отделни квалифицирани кадри за машиностроенето пристигат от чужбина, те ще бъдат изключения.

Настъпи ли промяна в подготовката на кадри от професионалните гимназии и университетите?

- Основният проблем е известен. Населението на страната ежегодно се свива. Има недостиг на ученици и на кандидат-студенти за учебните заведения. За техническите специалности, които са и достатъчно трудни, кандидатстващите са и с нисък успех от дипломите. Това се отразява и на по-нататъшната успеваемост и подготовка. Университети, филиали и колежи – много. Проблематиката се дискутира непрекъснато. Искам да отбележа само някои нови моменти.

За пръв път от години Министерството на образованието и науката (МОН) въведе защитени професии. По настояване на браншовата камара преди години в Закона за професионалното образование и обучение тази възможност бе предвидена, но оживя едва преди година. С промените в Закона за висшето образование МОН възнамерява на студентите от защитените специалности да плаща и таксите за обучение, и дори стипендии. С други думи - не може да не отчетем като положително предприетото от МОН. Насочено е към подпомагане подготовката на кадри за индустрията, в т.ч. за машиностроенето. Дано да има резултати.

Не по-маловажно е завършващите кадри да не отиват на работа в чужбина, а да остават да работят тук, в България. В тази насока е и предложението на браншовата камара до ръководителите на ведомства и организации, участващи в Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и до министъра на финансите, завършващите защитени професии да не плащат данъци и осигуровки в продължение на 5 години, ако работят по специалността у нас. Посочили сме и откъде могат да се намерят средства. Иначе ще продължим да затъваме. В Полша например от началото на това полугодие от плащането на данък се освобождават всички на възраст до 26 години (ДОД в Полша е 18%).

Нужни са много усилия, включително от работодателите, за осигуряването на по-добър прием в професионалните гимназии и ВУЗ, особено по най-важните за машиностроенето специалности. МОН е с ограничени възможности да реши въпроса с приема. Дори министърът да включи в план-приема много по-голям брой ученици, той не може да ги заведе под строй и да ги запише. Много важни са родителите, ръководствата на фирмите и професионалните гимназии, имиджът им в населеното място, ангажираността на кметовете и т.н., и т.н.

Средната работна заплата в страната нараства чувствително, така ли е и в машиностроителния сектор?

- Най-високо е заплащането в София – банкери, застрахователи, непрекъснато набъбваща администрация. Непрекъснато расте заплатата на държавни и общински служители, защото ни се иска да догонваме Европа, но подобрява ли се тяхната работа?

В производството нещата са други. Производителността на труда, в т.ч. в машиностроенето, е в пъти по-ниска от тази в други европейски страни, а фирмите се конкурират на един и същ пазар. Но възнагражденията не може да не растат. Пряка е връзката възнаграждения – производителност. Няма висока производителност при ниски заплати.

При съществуващата неяснота на национално ниво ще се договарят ли размери на минималния осигурителен доход (минималната работна заплата - МРЗ) и какво ще се договаря възнамеряваме общото събрание на камарата да приеме препоръчителни съотношения на МРЗ за категории персонал към МРЗ за страната за особено важните за фирмите категории персонал, които да мотивират заетите да повишават производителността си. На едни места новите по-високи размери на МРЗ ще се въведат още от началото на 2020 г., в други е вероятно да ги задържат до приключване на спада в поръчките поради рецесията в индустриално развитите водещи европейски страни. Сигурно ще има и такива фирми, на които ръководствата ще кажат "стигат и досегашните заплати", "можем да не ги повишаваме", но рискът фирмите да преустановят развитието си и да фалират впоследствие ще е тяхно решение.

Сивата икономика при възнагражденията продължава да е голяма. Не се предприемат мерки. В закона се предвиди търсене на наказателна отговорност от ръководителите на фирми, плащащи "под масата", но не е известно от някого да е потърсена такава. Опитайте в центъра на София да откриете една продавачка (без супермаркети), дори сред тези, които работят по 12 часа, да се осигурява за пенсия от работодателя й на повече от размера на МРЗ за страната. Да не говорим за международните шофьори, на които собствениците на фирми заедно с евродепутати и министри организират демонстрации в Брюксел.

Интервюто взе Мара Георгиева