Раздвижването на енергийните гиганти

Преливане на милиарди

Националната електрическа компания (НЕК) продължава да бъде най-голямото енергийно предприятие в България с приходи над 3.2 млрд. лв. за 2018 г. Структурата на тези постъпления обаче се променя, като делът на продажбите намалява за сметка на компенсациите от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС). Това се вижда особено ясно през първото полугодие на 2019 г., когато приходите от продажба на ток са били 651 млн. лв. при над 1.02 млрд. лв. за същия период на предишната година. В същото време постъпленията от ФСЕС се увеличават от 237 на 742 млн. лв. Всичко това се случва заради промените, с които на 1 юли 2018 г. всички ВЕИ производители и когенерации бяха задължени да продават цялата си енергия на борсата, а преди това тя се изкупуваше от НЕК. Тази тенденция ще се засили още след 1 ноември 2019 г., когато и малките производителите на ток ще излязат на борсата и ще прекратят отношенията си с НЕК.

Електроснабдителните дружества на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про" също променят съществено ролята си, което се отразява и върху приходите им. Така например те продават все по-малки количества електроенергия по регулирани цени заради все по-масовото излизане на бизнеса на свободния пазар. Наред с това отпадна и задължението им да фактурират постъпленията от цена "Задължение към обществото", която вече се събира директно от ФСЕС. Дружествата вече не отчитат и приходите и разходите за мрежовите компоненти, които се префактурират към разпределителните компании. В резултат на всичко това от отчетите на "ЧЕЗ Електро България", "ЕВН България Електроснабдяване" и "Енерго-про продажби" буквално са "изтрити" стотици милиони левове. И трите дружества обаче са на печалба от дейността си.

Не така стоят нещата с НЕК, която въпреки промените продължава е в критично финансовото състояние. Към края на 2018 г. компанията отчете нова загуба - 73.8 млн. лв., с което непокритата загуба от предишни периоди нарасна до 1.21 млрд. лв., а стойността на текущите пасиви на дружеството превиши тази на текущите активи с 847.7 млн. лв. НЕК продължава да изпитва затруднение и при обслужването на задълженията си към доставчици и контрагенти, както и по кредитите си, които остават над 4 млрд. лв. Към 30 юни 2019 г. има известно подобрение - отчетена е печалба 32 млн. лв., но тя може да бъде определена като изкуствена, тъй като е формирана от голям еднократен превод от ФСЕС през юни, ефектът от който ще бъде неутрализиран през следващите месеци. Слабото производство на ток във ВЕЦ-овете, които се стопанисват от НЕК, допълнително ще влоши финансовия резултат на компанията.

Новият път на тока

Освободеното поле от НЕК и електроснабдителните предприятия при доставките на ток е заето от нови играчи - Българската независима енергийна борса и търговците на електроенергия. Сред 30-те най-големи по приходи дружества в енергетиката през 2018 г. например попадат девет търговеца на ток, чиито общи приходи са около 2 млрд. лв. В топ 50 на сектора пък има още 8 търговеца с общ оборот 570 млн. лв.

По-интересното е, че общите приходи на тези 17 дружества се увеличават с близо 20%. Това донякъде може да се обясни с по-високите борсови цени на електроенергията, но също така е ясен сигнал и за протичащите промени при свободната търговия с електроенергия - редица търговци фалираха или просто се отказаха от бизнеса заради силно волатилните борсови цени, като клиентите им бяха поети от по-големите играчи. Показателно в случая е, че търговците подобряват значително финансовите си показатели - през 2017 г. въпросните 17 дружества в топ 50 са били на обща загуба над 61 млн. лв., а година по-късно са на плюс 5 млн. лв. Окрупняването ще продължи и през 2019 г., тъй като търговията с електроенергия изисква все по-големи ресурси, а възможностите за печалби намаляват поради невъзможността да се купува ток извън борсата.

И новите играчи

Нагледен пример за това как един търговец на ток рязко увеличава бизнеса си, като взема клиентите на свой конкурент, е свързаната със строителната фирма "Джи Пи груп" Джи Ви Ай. Приходите й се увеличават от 15 млн. до 84 млн. лв. през последната година, като основната причина за това е, че компанията започна да обслужва клиентите на фалиралия през декември 2017 г. търговец на ток "Фючър енерджи".

Най-големият търговец на електроенергия в страната вече е близката до Христо Ковачки "Гранд енерджи дистрибюшън". Дружеството, чийто собственик формално е Надежда Арсова, отчита 112% ръст в годишните си приходи - от 221 млн. до 469 млн. лв., и изпреварва с 20 млн. лв. "ЧЕЗ трейд". Зад разрастването на "Гранд енерджи дистрибюшън" стоят няколко фактора. Основното е това, че дружеството изкупува цялата електроенергия от свързаните с Ковачки ТЕЦ-ове и топлофикации, а от средата на 2018 г. препродава и произвеждания от "Топлофикация София" ток. Освен това през миналата година "Гранд енерджи дистрибюшън" успя да спечели някои от големите търгове за електроенергия на АЕЦ "Козлодуй", с което стана доставчик не само на крайните клиенти, но и на други търговци.

Внимание заслужава и другият търговец на ток на Ковачки - "Юропиан трейд оф енерджи". Дружеството има 69 хил. лв. оборот за 2017 г., докато година по-късно приходите му доближават 119 млн. лв. Обяснението за това изригване е, че "Юропиан трейд оф енерджи" прекупува значителни количества електроенергия от "Гранд енерджи дистрибюшън" и я продава на борсата.

Силен скок на приходите има и при "Енерджи маркет" - от 61.7 до 139.7 млн. лв. Това обаче не е рекорд за компанията, тъй като през 2015 г. тя е отчела постъпления над 179 млн. лв. "Енерджи маркет" се ръководи от Христо Януцев, но в бранша я свързват с Борислав Лоринков.

В същото време фирми като "Аркадия сървис", "Енергийна финансова група", "Енерджи съплай" и "ЕВН трейдинг Саут Ийст Юръп" отчитат понижение на приходите си. Допреди две години например "Аркадия сървис" беше сред най-големите търговци с приходи близо 200 млн. лв., а сега оборотът ѝ вече е под 65 млн. лева. Свързаната с нея "Енергийна финансова група" на Николай Вузев и Богомил Манчев пък вече е във фалит, въпреки че през 2017 г. имаше над 150 млн. лв. приходи. "Енерджи съплай" на Соня Кадиева пък губи пазарен дял поради повишаването на обезпеченията за търгуване на борсата и невъзможността за сключване на дългосрочни договори с производителите.

Самата Българска независима енергийна борса също показва бурно развитие - оборотът от сделки на сегментите "Ден напред" и "В рамките на деня", по които дружеството играе ролята на клирингова къща, е над 1.1 млрд. лв. За сравнение - през 2017 г. сумата беше 620.7 млн. лв., а година по-рано - 175 млн. лв. Очакванията са през тази година оборотът да надхвърли 1.5 млрд. лв. поради излизането на нови производители на свободния пазар.

Иначе собствените приходи на борсата (от такси) са 7.5 млн. лв., което е два пъти повече спрямо 2017 г. Повече от двойно расте и печалбата, която е достигнала 3.8 млн. лв.

Проблемният ТЕЦ

При производството на електроенергия ситуацията също се променя. Най-видим е този процес при държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", която е неконкурентна на пазара и загубите ѝ продължават да се увеличават въпреки опитите на министъра на енергетиката Теменужка Петкова да я поддържа с извънредни заповеди за изкупуване на енергията ѝ.

След като за миналата година тя излезе на минус 363.3 млн. лв., за първите шест месеца на 2019 г. дружеството загуби още 145 млн. лв. Общо натрупаната загуба вече е 772 млн. лв., а дълговете са над 1.5 млрд. лева. ТЕЦ-ът буквално е изправен пред фалит, тъй като не е в състояние да покрива разходите си и изцяло разчита за това на финансовата помощ от собственика си - Български енергиен холдинг.

Основната причина за влошаващото се финансово състояние на ТЕЦ "Марица-изток 2" е повишената цена на въглеродните емисии. Ако през 2018 г. тя се вдигна от около 8 до 20 евро за тон, то от началото на 2019 г. квотите CO2 се търгуват за средно 25 евро/тон, а от юли насам са дори над 28 евро. В резултат на промяната за първото полугодие разходите за квоти са с 66.6% по-големи спрямо същия период на миналата година - 192 млн. срещу 115 млн. Тези плащания представляват 55% от общите приходи на ТЕЦ-а и вече надвишават значително сумите за покупка на въглища, които са малко под 121 млн. лв. Прогнозите са, че в следващите месеци цената на квотите ще достигне над 30 евро за тон, което означава, че държавната електроцентрала неизбежно ще трупа още по-голяма загуба.

Съвсем различно е положението при АЕЦ "Козлодуй". Централата отчита рекордна нетна печалба - 163.5 млн. лв. за 2018 г., а през първото полугодие на 2019 г. е на плюс 161 млн. лв., което е сигурен сигнал, че рекордът ще бъде подобрен. Доброто представяне се дължи както на по-високите средни продажни цени на електроенергията, така и на факта, че атомната централа продава повече на свободния пазар за сметка на регулирания.

Нелепото е, че спечелите от АЕЦ "Козлодуй" пари се изземат от БЕХ и се преливат към ТЕЦ "Марица-изток 2", вместо да се инвестират в нови технологии и цялостна промяна на въглищния комплекс "Марица-изток".

Възходът на газа

За разлика от електроенергийния сектор, където промените са в ход от няколко години, при природния газ реформите тепърва предстоят. Така например още в следващите месеци се очаква да заработи газова борса по аналогия с тази за ток, чрез която "Булгаргаз" да продава част от количествата. На платформата обаче ще могат да участват и всякакви други компании, включително чуждестранни, които биха могли да се конкурират с държавния монополист.

Същевременно "Булгартрансгаз" обяви обществена поръчка за нов транзитен газопровод от турската до сръбската граница, който заедно с компресорните станции и оскъпяването на финансирането ще струва над 3 млрд. лв. В ход е и строителството на газовата връзка между България и Гърция, която се очаква да осигури алтернативни доставки от Каспийския регион, а това лято станахме свидетели и на първия внос на американски LNG през Гърция и входна точка Кулата.

Всичко това неминуемо ще оживи сектора и ще доведе до промени в централизираните към момента финансови потоци в "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз". Иначе за 2018 г. двете дружества отчитат по-малко пренесени и потребени количества природен газ, но имат повече приходи. Това е така заради същественото повишение на цените на газа - с близо 30% само в рамките на годината и с над 35% спрямо средната стойност за 2017 г.

Печалбите обаче намаляват - на преносния оператор "Булгартрансгаз" с 20% до малко над 47 млн. лв., а доставчикът "Булгаргаз" дори е на загуба близо 32 млн. лв. Но това не е продиктувано от пазарни проблеми, а от глобата 150 млн. лв., която Европейската комисия наложи на двете дружества и БЕХ по т.нар. газово дело. Така всяка от трите компании е записала като провизия по 50 млн. лв.

Що се отнася до частният оператор "Овергаз", той отчита силен ръст на оборота (пак преди всичко заради по-високите цени), който вече минава 200 млн. лв. Дружеството е постигнало и увеличение на печалбата с над 47% - до 24.5 млн. лв.