Химични реакции

Отчасти от дружеството обясняват лошите резултати с няколко основни неща. На първо място е големият капитален ремонт през миналата година и двата месеца застой в производството и около 1 млн. тона нефт по-малко от планираното и от количеството една година по-рано, или 6 млн. вместо 7 млн. тона. Към това се прибавя и по-ниската с 10% средна продажна цена на горивото заради по-ниските международни котировки, поне според отчета на компанията. И не на последно място ниският марж между цена и преработка на нефта, което води до затруднения сред рафинериите в Европа.

След като приключи инвестицията си за повишаване на ефективността на производството на светли горива с инсталацията за хидрокрекинг на гудрон, сега от компанията казват, че в бъдеще все по-голяма роля в нефтопреработката ще има нефтохимията, или иначе казано, пластмасата. Заради ръста на търсенето в България и в цяла Европа "Лукойл Нефтохим Бургас" ще инвестира около 400 млн. долара в производство на полипропилен по нова технология. Уточняват се бюджетът, изборът на технология и финансиране. Съгласно бизнес плана на компанията този проект трябва да е готов до 2024 г., като до края на 2019 г. трябва да се избере изпълнител, а строителството да започне в периода 2020-2021 г.

Реализацията на проекта ще позволи производството на до 300 хил. тона полипропилен годишно, като досега рафинерията произвежда до 80 хил. тона. В момента компанията произвежда 3 марки полипропилен, които намират приложение предимно в промишлеността. Новото производство ще разшири многократно видовете полипропилен - за хранително-вкусовата промишленост, медицински изделия, строителството и др.

Компаниите от групата на "Лукойл" и по-скоро дългогодишното лице на руската група Валентин Златев влязоха в сблъсък с друг голям играч на пазара на едро - "Инса ойл", която разполага с база в Белозем. Компанията е на трета позиция в класацията с приходи почти 500 млн. лв., като дава заявки да продължи с растежа. Дружеството, собственост на Георги Самуилов, в началото на 2018 г. напусна Българската петролна и газова асоциация. Официалната версия - недоволството от секторния закон за горивата, прокаран към онзи момент от асоциацията, се размина с по-вероятната, а именно промяна на дистрибуционната политика на "Лукойл България". В даден момент двамата собственици влязоха в задочен спор, като Валентин Златев изказа изрази сериозните си съмнения в изрядността на вноса на Самуилов през пристанище Бургас. Към момента обаче изглежда, че руската компания претърпя крах в този сблъсък, като първо Валентин Златев се раздели с поста генерален директор на "Лукойл България", Министерството на икономиката започна прекрояване на секторния закон за горивата, който така или иначе беше значително смекчен. И не на последно място, Георги Самуилов официално заяви, че е на финалната права от покупката на "Петрол", което, ако стане факт, би разбъркало сериозно целия сектор.

Най-експлозивните

С най-голям ръст на приходите в класацията е друга компания, отново макар и индиректно принадлежаща към сектора на горивата. Това е "Хай протеин" със завидните 2416% скот на приходите. Или от 3.3 млн. лв. те стават 83.8 млн. лв. Компанията произвежда биодизел, неутрализирани растителни масла и чист глицерин, в това число и суровини за фармацията и хранително-вкусовата промишленост, като 62 млн. лв. от продажбите са от биодизел.

През 2016 и 2017 г. дружеството закупува от частен съдебен изпълнител три склада и ги отдава под наем на фирма за съхранение на насипни товари. През 2017 г. наема в Провадия промишлена инсталация за производство на биодизел, като там през миналата година са преработени близо 52 хил. тона сурово масло. Компанията е част от групата на "Астра биоплант", производител на биогорива. В нея влизат още "Олео протеин" ЕООД, "Оберьостерайхише биодизел България" и "Корект тест контрол". Рафинерията за биодизел "Астра биоплант", разположена в Сливо поле, се ражда през 2007 г. с изграждането на завода там. През 2015 г. в същия град се появява и втори завод, внесен от австрийския град Енс, след мащабна операция по пренасянето му. Самата "Астра биоплант" има близо 1.2 млрд. лв. приходи през 2018 г., което я нарежда на втора позиция след бургаската рафинерия. "Астра биоплант" е основно експортно ориентирана, като 70-80% от производството отиват за износ. Компанията е и основен доставчик на бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас". Групата за биодизел е част от групата на търговеца на пропан-бутан "Булмаркет ДМ" и се занимава с производството на технически масла за индустрията и биодизел.

С аромат на ръст

С двоен ръст на приходите - до 62.4 млн. лв., може да се похвали "Есетере България". Дестилерията за етерични масла в Добрич е собственост на американската doTERRA, основана през 2008 г. в щата Юта. От 2015 г. досега тя е инвестирала 12 млн. лв. в производствени мощности, складови съоръжения и сгради.

Изборът на България не е случаен, като страната излезе на първо място в света по добив на лавандулово масло преди няколко години с производство на близо 200 - 250 тона годишно. Европа е основен пазар за масла от лавандула и лавандин (естествен хибрид между теснолистна и широколистна лавандула), като България и Франция формират две трети от европейския експорт.

През тази година "Есетере България" инвестира 4.2 млн. лв. във втора дестилерия за етерични масла в Добрич на стойност 4.2 млн. лв. Тя е копие на първата и е разположена на около 2000 квадратни метра площ, с 12 дестилационни апарата по 5.5 куб. метра за изваряване на етеричномаслени култури. Така общият капацитет на компанията е 210 куб. метра.

През изминалата година мощностите са били натоварени пълноценно, като най-големите продажби са на етерични масла от лавандула, маточина, тамян, кориандър, чубрица, роза и др.

Голям ръст от 34% отчита и "Ролпласт", като приходите й достигат 120 млн. лв. "Ролпласт" е създадена през 2000 г. като фирма, занимаваща се с производство и продажба на външни и вътрешни щори. Днес дружеството има дъщерни представителства в Македония, Сърбия, Гърция, Албания и Черна гора. Притежава търговска мрежа с над 120 офиса в страната, от които над 60 франчайз партньора с 90 шоурума. Компанията има и около 60 франчайз партньора в Македония и Сърбия, а заетите заедно с тези от дъщерните дружества в чужбина са около 600, уточни управителят на компанията Светлин Николчев.

Другата голяма по ръст компания за изминалата година е "Пластхим - Т" - 33%. Първите две производствени бази на компанията са в Аксаково (за опаковъчни фолиа) и Тервел (за гъвкави опаковки), а третата - в Девня. Тя е за полипропиленови фолиа, работи от 2017 г. и доведе до разширение на бизнеса и ръст на приходите.

И малко спадове

Не всички в сектора обаче растат. Със спад на приходите е смолянската "Арексим инженеринг" - те се понижават с 11.5% до 53 млн. лв. "Арексим" произвежда компоненти и детайли от инженерни пластмаси за западни гиганти като Schneider Electric, Bosch, Liebherr, Festо, Makita и Kostal. Именно собственикът на смолянската фирма Кирил Асенов убеждава последната германската група да инвестира в България. Kostal започна дейността си в България с производство на механични и електромеханични детайли за автомобили - например ръчките до волана за чистачките и светлините. Пластмасовите компоненти пък се доставят от "Арексим". Германската компания вече прави тук цялата подкормилна система и доставя за повечето от автомобилните гиганти като Fiat, Volskwagen и Ford, както и за луксозни производители като Bentley, Porsche и BMW, Daimler. Спадът е в резултат на извършена в средата на 2017 г. продажба на дълготрайни материални активи, свързани с дейността пластмасови компоненти за индустриални батерии, при което през 2018 г. такива не са реализирани. През текущата 2019 г. дружеството отбелязва значителен ръст на поръчките от Schneider Electric, Liebherr и Makita, но и спад при дружествата Bosch и Kostal.

Другата компания със спад от 17% на приходите си за 2018 г. е "Стандарт профил България". Компанията произвеждаща уплътнителни системи за автомобилната индустрия в Европа, Азия, Северна и Южна Америка.

"Стандард профил България" е създадена през 2004 г. в Стара Загора, но работи активно от началото на 2006 г. След кризата през 2010 г. компанията почти удвоява продажбите си, привлича нови клиенти и разширява асортимента. През следващите години започват и допълнителни проекти – Fiat Idea, Volkswagen Amarok, Opel Adam и Smart. Най-мащабен е проектът за Opel Astra, започнал през 2015 г., когато е открит и нов цех, а през 2016 г. продажбите надвишават 95 млн. лв.

Според отчета на компанията основната причина за по-ниските продажби през 2018 г. е именно спадът в търсенето на най-големия - за Opel Astra. През миналата година компанията е фокусирала усилията си върху новите проекти от началото на 2019 г. - моделите на новите клиенти Skoda, Nissan и Ford, както и VW T-Roc, a по-ниските продажби по проекта Opel Astra са били компенсирани в много голяма степен от добрите резултати на Renault - "Лада", и Daimler - Smart.