🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Програмата за развитие на селските региони: Пред новата опасност

България отново изостава с усвояването на еврофондовете за земеделие и скоро ще се изправи пред риск от загуба на средства

Бюлетин: Агробизнес и финансиране от ЕС Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Темата накратко

- Към началото на 2017 г. договорените средства по Програмата за развитие на селските райони са за под 14% от всички, а изплатените са далеч по-малко.

- Ненаучените уроци от грешките при изпълнението на първата програма ще превърне 2017 г. в ключова за изпълнението на втората.

- Догодина предстои първата проверка от Брюксел какви суми са усвоени от страната и има риск от загуба на средства, ако те не са достигнали заложените цели.

Когато през 2012 г. Европейската комисия (ЕК) не одобри изцяло предложението на България да прехвърли суми от различни мерки към гаранционен фонд, Програмата за развитие на селските райони стана първата, по която страната официално загуби европейски пари заради лошо усвояване. Тогава бяха отписани 40 млн. евро, а изоставането в програмата струваше скъпо и след това. През следващите години отново имаше загуба на пари, а България неизбежно "гонеше последния влак" в усвояването им до самия край на програмния период 2007 - 2013 г. И ако тогава можеше да се говори за неизбежните трудности, свързани с администрирането на първата с такива мащаби европрограма за сектора, сега това не би трябвало да бъде оправдание. Към днешна дата обаче грешките не изглеждат научени - новата Програма за развитие на селските райони трябваше да стартира в началото на 2014 г., но закъсня с около година и половина. Фонд "Земеделие" започна прием на проекти по различни схеми от нея, но към началото на 2017 г. договорените средства са за под 14% от всички, а изплатените са далеч по-малко.

Това поставя България пред поредната опасност - още през следващата година предстои първата проверка от Брюксел какви суми са усвоени от страната и има риск от загуба на средства, ако те не са достигнали заложените цели. Евентуална такава негативна развръзка би се случила само по вина на държавната администрация - първите приеми на проекти показаха, че по отворените схеми стойността на подадените предложения е по-висока от заложения бюджет, а при най-атрактивните от тях финансирането ще стигне за не повече от 1/3 от кандидатите (виж карето). Или казано с други думи - поне на този етап проектната готовност и на бизнеса, и на общините изглежда доста висока.

Слабо усвояване и наближаваща проверка

По план България трябва да усвои 5.7 млрд. лв. по Програмата за развитие на селските райони до 2020 г. Средствата са разпределени между инвестиционни схеми за бизнеса, общините, компенсаторни плащания, операции в рамките на стратегии за водени от общностите местно развитие. Данните на земеделското министерство показват, че до средата на януари по програмата са били изплатени 205.4 млн. лв., което е едва 3.6% oт цялото финансиране. Договорените средства са за общо 792 млн. лв., или 13.9% от всички. Най-много платени средства има по най-атрактивната схема за бизнеса - за инвестиции в земеделски стопанства, където сумата достига над 64.5 млн. лв., а одобрените субсидии са за 295 млн. лв. Тази схема обаче започна предсрочно, още преди официалното одобрение на цялата програма, и на собствен риск на България, а през есента на 2016 г. беше обявен втори прием на проекти с целия остатъчен бюджет по схемата до 2020 г. По-високи суми има и по плащания за млади производители, но те включват и ангажименти от предходния програмен период, както и за някои от компенсаторните мерки. Към този момент няма нито един усвоен лев по мерките от програмата, по които могат да кандидатстват общини. Много малък е и процентът на платените средства по другата голяма схема за бизнеса - за преработка и маркетинг на земеделски продукти, където към средата на януари са изплатени малко над 5 млн. лв. при одобрени над 240 млн. лв. подпомагане (виж таблицата).

Както и в предходния програмен период, и сега има заложени междинни финансови цели по програмата, което означава, че България трябва да е разплатила определени средства по нея до определени срокове, в противен случай те ще бъдат загубени. Така до 2018 г. усвоените пари трябва да бъдат за близо 1.4 млрд. лв., което е много повече от сега изплатени малко над 205 млн. лв. за подпомагане.

Ключовата 2017 г.

Ненаучените уроци от грешките при изпълнението на първата програма ще превърне 2017 г. в ключова за изпълнението на втората. А усилията за евентуалното предотвратяване или намаляване на риска от загуба на средства ще трябва да стават в условията на управлението на служебния кабинет, предстоящи предсрочни избори и подмяна на хора на ключови постове при всяка смяна на управлението, което се случи и през тази година.

От една страна, фонд "Земеделие" ще трябва в бързи темпове да класира проектите по отворените за прием в момента схеми и да подпише договор с избраните. Предвид факта, че по всички мерки има висок интерес, е напълно възможно да има достатъчно на брой проекти, които да отговарят на всички изисквания, за да получат финансиране. Плащането по тях обаче е поетапно, в рамките на изпълнението на проекта, заради което и всеки ден забавяне в класиранията може да се окаже много сериозен проблем пред цялостното усвояване.

Същевременно земеделското министерство ще трябва да подготви всички нормативни изисквания за стартирането на новите схеми, а фонд "Земеделие" да обяви и прием на проекти през годината по тях. От индикативния график на агроведомството за отварянето на мерки за кандидатстване от програмата за селските райони през 2017 г. (виж текста на стр...) се вижда, че вече има закъснение в изпълнението му. Така например в него за януари беше предвидено началото на прием на проекти за инвестиции в земеделски стопанства по тематичната подпрограма за развитие на малките ферми, но това така и не се случи.

Много кандидати за малко пари

Данните от настоящите приеми по програмата потвърждават предварителните очаквания, че най-висок интерес ще има към схемата за инвестиции в земеделски стопанства от страна на бизнеса и за инвестиции в малка по мащаб инфраструктура от страна на общините. По първата схема досега бяха отворени два приема на проекти, като подадените предложения от фирми надхвърлят 6 хил. Данните на земеделското министерство показват, че поисканото финансиране в тях е за 2.64 млрд. лв. при бюджет на схемата от 786 млн. лв. Това означава, че финансирането ще стигне за около 1/3 от кандидатите.

По схемата за инвестиции в инфраструктура, по която малките общини основно кандидатстват за ремонт на пътища, има подадени 925 проекта със заявена сума за подпомагане от 2.11 млрд. лв. Същевременно определеният бюджет е 667 млн. лв., което означава, че финансирането ще стигне отново за около 1/3 от предложенията.
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал