🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Бързи сделки и във фермерството

Лизингът позволява придобиване на машини в срокове до 1 месец

Бюлетин: Агробизнес и финансиране от ЕС Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Сделки с лизинг на селскостопанска техника се сключват и на лихвени нива под 3%.

Финансирането на купуване на селскостопанска техника до преди няколко години беше свързвано преди всичко с осребряването на европейски програми и инвестиционни схеми. Това беше валидно, докато свръхпредлагането на евро от страна на Европейската централна банка и високата ликвидност на българската банкова система не доведоха до значително свиване на лихвите и съответно разходите по стандартните банкови и лизингови схеми за финансиране. В подкрепа на тази тенденция са и данните на БНБ - например бизнес кредитите от търговски банки на стойност до 1 млн. евро вече се отпускат при средна за пазара лихва от 4.36%. Това е близо 2 процентни пункта по-евтино в сравнение с лихвите, при които такова финансиране се отпускаше преди 2 години. Това прави около 15 хил. лв. по-малко лихви за кредит от 250 хил. лв., изплащан за 5 години.

Земеделието е сред един от малкото бизнес сектори, които получават всяка година по-голямо финансиране от кредитните институции. От 2011 до към края на 2016 г. общият обем на одобрените кредити в сектора на селското, горското и ловното стопанство е нараснал от 1.2 млрд. на 1.8 млрд. лв. Този растеж не се влияеше нито от сътресенията в банковата система по време на фалита на Корпоративна търговска банка през 2014 г., нито от други фактори. Основната причина за възходящата тенденция е, че този поток от средства е често обвързан с дофинансиране на даден проект с евросредства или други грантови схеми. Така постепенно през последните 5 години селското стопанство стана петият най-важен бизнес за кредитиране от банките с 6% дял на всички отпуснати кредити (виж графиката). Прогнозите са, че този растеж ще се запази и занапред поради няколко основни причини. На първо място българското земеделие е сред малкото стабилни бизнеси, които успяват да генерират средна възвращаемост на вложените средства от поне 20% на година, смята главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов. Освен това към момента нивото на задлъжнялост на фермерите е все още доста ниско в сравнение с търговията и строителството например и има голям потенциал за нарастване.

Селското стопанство увеличи теглото си

Новата лихвена реалност се отрази силно и на един бизнес, който като размер е значително по-малък от банковото кредитиране за фермерите. Лизингът на селскостопанска техника може и да не е с обхвата на лизинга за транспортни средства, които винаги са били основно перо за лизингодателите, но през последните години този начин на финансиране става все по-популярен и заема все по-значителен дял от всички лизингови сделки.

В България финансовият лизинг – тоест този, при който периодът на изплащане задължително приключва с придобиване на финансирания актив, концентрира над 96% от средствата по всички сделки в този бизнес. Другият тип лизинг – оперативният, при който стоката един вид се наема, се използва по изключение. Затова, когато говорим за лизинг на селскостопанска техника, ще имаме предвид финансовия. В края на 2011 г. финансирането чрез лизинг за компаниите, заети в областта на селското, горското и рибното стопанство, представлява около 5% от всички одобрени схеми. Само пет години по-късно картината се е променила чувствително. Според последните данни на БНБ към края на третото тримесечие на миналата година делът на този сектор вече се е удвоил до над 10% от всички сделки у нас. Според официалната статистика това се е случило най-вече за сметка на строителството, при което салдата се понижават до под 6% от пазара.

Основният минус, който лизингът носи, е, че докато изплащането на машините не приключи окончателно, те са собственост на лизингодателя с всички административни пречки, които това може да доведе на фермера. Освен това има допълнителни разходи за нотариални услуги, за да приключи сделката. Има фактори, които обаче балансират тези негативи в някои конкретни случаи. Основният плюс, който лизингът има пред финансирането с банкови кредити и грантови схеми, е значително по-бързото сключване на сделка. Приключването на сделка по европрограми може да се проточи година, докато, когато фермерите имат нужда от допълнително техника за прибиране на реколта в рамките на месец-два, кандидатстването за лизинг е по-подходящо. Ето защо в почти всички случаи лизингът се използва от стопаните тогава, когато спешно е необходимо да се обезпечат с допълнителен капацитет за обработка на културите си.

Какви са условията

През последните години сумата, за която се подписват лизингови договори в земеделието, е на нива между 150 млн. и 160 млн. лв. Това, което се забелязва като тенденция, е, че сроковете на изплащане се увеличават на повече от 5 години, което е допълнително удобство за стопаните. Поради по-ниските лихви то не натоварва допълнително техните бюджети. Според представители от бранша сделки за купуване на селскостопанска техника на лизинг вече се сключват и на нива под 3% на година. Причината е тясното сътрудничество между големите лизингодатели и доставчиците на техника и силната конкуренция в бранша, която се стреми да осигури най-добрите условия на клиента.

Към момента минималното самоучастие, което се изисква, е 10-15% за клиенти с добра кредитна история и поне 30% от стойността на оборудването за клиенти с недотам изряден запис в Централния кредитен регистър.

Много често се случва фермери да настояват сделката да се случи в рамките 2-3 седмици, което е много спешно, но не е невъзможно, коментират доставчици. В такъв случай фермерите не могат да се възползват от най-ниските лихви на пазара (те се дават от лизингодатели при изключителна прецизност и подробност на документите при кандидатстване, за да имат пълна представа за състоянието на фирмата).

Другият плюс на лизинговите схеми е, че погасителните вноски се определят според сезонността на земеделския бизнес и съобразно очакваните приходи при реализиране на продукция. През останалото време от годината фермерите получават гратисен период, в който не се изискват плащания. При необходимост е обособен и вторичен пазар, на който се пласират машини, които са били върнати. За подобни машини също може да се осигури финансиране по лизингова схема, но лихвите са вече по-високи, отколкото при сключване на договор за доставка на нова машина.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал