Андрей Чалъков: Животновъдите не трябва да разчитат на държавно финансиране

Г-н Чалъков, какъв дял от говедовъдите в България развъждат специални месодайни породи в момента?

- Ако имаме предвид чистопородните крави за месо спрямо общата популация крави, техният процент е нисък – той е около 8. Но популацията се дели на две части: елитна и стокова - елитната е онази, в която се развиват породите и се произвеждат разплодни бикове, а стоковата, в която основната цел е да се произвеждат висококачествени животни за месо. Организациите за развъждане на месодайни породи у нас са две, като те основно се занимават с 5 основни месодайни породи, значими за света и България. Трябва да се има предвид, че тези две организации събират и анализират данни, свързани с продуктивността на популацията, или с други думи, селекцията е основно статистика. Към настоящия момент за определянето на броя животни в месодайната популация е удачно да се приемат данните на подпомогнатите животни по Програмата за развитие на селските райони. Въпросът е, че анализът на популацията е изключително труден поради липсата на точни данни. Освен това източниците на статистически данни, които все пак съществуват, са значително компрометирани. Така например увеличението от 24% за миналата година се дължи не толкова на растеж в репродукцията или внос на повече майки, а на отпадането на много ферми за мляко, които не отговарят на изискванията за оборудване и хигиена на ЕС. Според тях броят на месодайните майки е над 122 хил. към края на 2016 г.

Какъв е потенциалът за развитие на износа?

- Потенциалът е висок, тъй като възможни пазари пред нас са такива с много високо потребление на телешко като Близкия изток, Гърция и най-вече Турция. През миналата година Турция обяви квота за внос за 100 хил. телета за доугояване. Възползвайки се от това, Унгария например през 2016 г. е изнесла 33 хил. глави говеда в Турция.

Какъв е средният размер на едно месодайно стопанство у нас и кои са най-големите?

- В нашата асоциация средният размер на стопанство е около 70 месодайни крави. Най–голямото стопанство е с 800 крави, основно от породите лимузин, херефорд, ангус и техни кръстоски, и е изградено с голяма инвестиция в района на Казанлък.

Къде най-често се реализират българските месодайни породи – в магазини, директно на ресторанти в страната или за износ?

- Към днешна дата реализацията е хаотична и спекулативна. Износът се извършва от малки търговци, като механизмът за търговия е базиран на "ориенталски модел" на "пазарене" и сваляне на цената. Проблемите са, че не съществува обективна форма на търговия, като например липсват стандарти за качество, които да гарантират какво точно месо се продава. От тази гледна точка пазарът на говеда за клане се води от спекуланти и в голяма част е в сивия сектор. Въпреки че на книга са приети европейските норми, които следва да се прилагат, в реалността у нас въобще отсъства прилагане на модели за оценка на качеството на месото. Друг проблем е, че контролът на движение на животни е изключително занижен. Без промяна на модела на мислене българското месо и местната продукция ще имат минорен дял в националната диета.

Какво е необходимо за развитието на тази нова за България сфера във фермерството?

- При разглеждането на въпроса за реализацията е необходимо да се отчете фактът, че България няма традиции в търговията с животни по модела на развитите говедовъдни страни. До 1989 г. фокусът у нас винаги е бил производството на мляко, поради което основният източник е бил телетата от млечните ферми, които не могат да се доближат до качествата на месодайните породи. В този смисъл тази ниша тепърва ще се развива. Така например България има 1.3 млн. ха пасища, този ресурс може да се усвои основно чрез говеда и овце. Тези условия правят месодайното говедовъдство перспективно. Но в България липсва междинното звено за доугояване. Угояването е реалното производството на месо, когато от 8 месеца до 24 - 30 месеца животните наддават основно мускулна маса.

За българските месодайни породи няма структуриран пазар. Налице са "малки бутикови" схеми за реализация, които по-скоро са временното решение, взето от фермерите. Тъй като нямаме създадено име в отглеждането на такива породи, а също така липсва сезонност и еднородност в качеството на произведените телета за месо, износът е твърде спорадичен. България все още лежи на стари лаври и научни похвати от ХХ век, което е и основната причина секторът да се развива бавно и хаотично.

Каква част от потребяваното в страната месо се внася и колко е произведено у нас?

- Значителна част от потребяваното в България телешко и говеждо месо е внос. Става въпрос за 70 - 80% от общия пазар. Относителният дял на преработеното в България телешко и говеждо е около 20 – 30%. За родно производство можем да говорим тогава, когато фермерите, фермерските организации и преработването пожелаят да наложат с местни месни продукти с доказани произход и качество. Но дори и към момента България произвежда достатъчно говеждо, за да задоволи националната консумация. Фокусът следва да е в повишаване на качеството, както и минимализиране на себестойността. Специализацията на стопанствата ще играе основна роля. Фермите следва да дефинират производствения си модел в едно от направленията: производство на разплодни животни, производство на телета до 8 месеца, угояване и доотглеждане. Стимулите за фермерите в периода след 2020 г. следва да са насочени към онези, които реално произвеждат и продават на "светло" качествена продукция.

Как стои въпросът с доставката на храни и на животни?

- Фуражните заводи в България са на високо ниво – технологично и логистично. Употребата на концентрирани фуражи частично засяга месодайното говедовъдство, защото концентратите се използват основно като добавки в операции с крави кърмачки. При интензивното угояване имат основна роля, но за момента този подотрасъл на месодайното говедовъдство не е развит. Практически месодайното говедовъдство (отглеждането и развъждането на крави кърмачки) е форма за усвояване на грубите фуражи директно от пасището.

Дохранването е темата, която е важна във фермерските проекти и те трябва да са съобразени с природните условия. Винаги да се планира резерв в случай на засушаване, за да се поддържат животните в оптимална кондиция. В момента повечето "месодайни" фермери по-скоро "гледат" крави, отколкото да ги отглеждат, развъждат и да се грижат за тях. Причината за това са плащанията от ЕС. Трендът е в задържане на максимално много крави без значение могат ли да бъдат изхранени или не - с цел получаване на субсидии. При това масово мислене да се говори за борси за сено/люцерна и по-добре структуриран пазар на груби фуражи е по-скоро с хоризонт след 2020 г.

Месодайното говедовъдство не е романтично, а практично занимание за реализиране на приходи от фуражния ресурс, който дават пасищата. Пътят е промяна на мисленето. Трябва да се наложи логиката повече приход от хектар. Основната цел следва да е налагането и селектирането на животни, които по-добре усвояват нискокачествените пасища и грубите фуражи.

На какви субсидии или външно финансиране могат да се надяват фермерите, занимаващи се с месодайно говедовъдство?

- От 2017 г. общото субсидиране за чистопородни месодайни крави по селекционен контрол е фиксирано на 3.250 млн. лв., или 400 лв. за възрастно - над 24 месеца, женско животно. Това стана, след като Министерството на земеделието и храните прие предложението на нашата асоциация отделяне на бюджета за подпомагане за крави "под селекционен" контрол. Но животновъдството е нормално икономическо занятие, което следва да бъде ефективно. Въвеждането на субсидиите изначално е форма да се компенсира невъзможността на фермера да получи повече добавена стойност. Субсидиите са и планови и стратегически финансови стимули да се преструктурира даден сектор с цел да е по конкурентоспособен. Да се надяват отделни икономически субекти на нещо, което може да "дойде", е, меко казано, хазарт. Хазартното мислене, импулсивното вземане на решения, търсенето на социален ефект чрез субсидии обрича сектора на дългосрочна неконкурентоспособност. Браншът е твърде разединен, твърде много се импровизира, науката изостава, официалният контрол и самоконтрол са неглижирани и занижени, общата култура на фермерите, особено в зооикономическата част, е твърде ниска.

Идентификацията на животните и контролът ѝ е занижен. В сферата на банковото финансиране АРМПГБ има съществен напредък в разработването на продукт за кредитиране на закупуването на разплодни животни с една от водещите български банки.

В сегашния период 2014 - 2020 г. е твърде късно да се формират ефективни методики за подпомагане и основните усилия е редно да се насочат към разработване на нова система от стимули за качествена продукция, произведена в периода след 2020 г.

Какви може да са тези усилия?

- Има някои цели, които трябва да се гонят, за да се постигне резултат, например заплодяемост на стадата над 90%, средна продуктивност на всяко стадо над 85%, среднодневен прираст на подрастващо животно над 1.3 кг/ден, среден интервал на отелване под 380 дни (или просто казано едно теле на година), а също така стесняване на отелванията в период под 90 дни. Тези базови показатели гарантират предвидимост и конкурентоспособност на месодайното говедовъдство.

Като изключително важно е да се положат усилия и да се създадат стимули за отделните специализации: развъждане на чистопородни животни, развъждане на комерсиални месодайни крави за производство на телета за месо, угояване, клане, складиране.

Какви са размерите на сивия сектор, какви проблеми създава той за изрядните фермери? Какви регулации трябва да се въведат, за да се свие обемът му?

- Размерът му е значителен, по наши оценки става дума за между 30% и 60% при угоените животни за клане. Сивият сектор в България е възможен основно по три причини: на първо място, мъжките животни в млечните ферми не се маркират масово, второ, контролът на движение на животни и търговията с тях е почти незабележим и, трето, няма система за плащане за качество в кланиците. Също така липсват официални тържища. За съжаление и основният регистър на Българската агенция за безопасност на храните - Националната електронна ветеринарна система ВетИс, не се управлява професионално.

Интервюто взе Николай Нейчев

Стоян Чуканов, президент на Асоциацията на развъждане на месодайни породи говеда в България (вляво), и Андрей Чалъков, изпълнителен директор на асоциацията (вдясно) Фотограф : Капитал