🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Самуил Шидеров: Около 71-72% от подкрепените кредити за земеделци са инвестиционни

Изпълнителният директор на Националния гаранционен фонд пред "Капитал"

Бюлетин: Агробизнес и финансиране от ЕС Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Самуил Шидеров e изпълнителен директор на Националния гаранционен фонд (НГФ) от януари 2013 г., като от юни 2015 г. е избран за член на борда на директорите на Европейската асоциация на гаранционните институции (АЕСМ). Магистър по специалността "Финанси" от Икономически университет - Варна, и с над 15 години опит в банковия сектор, като кариерата му преминава през различни позиции в Societe Generale Експресбанк, Райфайзенбанк (България) и Банка ДСК.

Г-н Шидеров, какъв е процесът, през който земеделските производители минават, за да стигнат до одобрение за гаранция от НГФ, когато кандидатстват за кредитиране, и колко време отнема това?

- Бенефициентите са максимално улеснени. Кандидатстването минава изцяло през банките, при нас не се подават документи. В банката, към която се обръщат за кредит, земеделските производители попълват само едно искане за гаранция. То се изпраща служебно към фонда за разглеждане и одобрение. Срокът за това е 5 дни, но ние обикновено сме готови за ден-два. Бързи сме, защото не правим този пълен анализ и проверките, с които се ангажират банките. Нашата задача е само да проверим дали кредитът отговаря на критериите за допустимост.

Банките обикновено предлагат сами нашите гаранции. За земеделските производители те са безплатни, а банката споделя риска с фонда. Като цяло в селското стопанство обезпеченията винаги ще бъдат казус. Това са много специфични обекти и не могат да се управляват от всеки, както например могат жилищните имоти или хотелите. Самите клиенти казват, когато предлагат обектите за обезпечение, че са вложили, да кажем, 10 млн. лв. Да, но въпросът е не само колко си вложил, а как могат да бъдат управлявани тези активи и банката се интересува предимно от това. Когато бизнесът е специфичен, рискът е по-голям. В тези случаи гаранционните схеми са много подходящи.

Има ли интерес към гаранциите, които Националният гаранционен фонд отпуска на фермерите? Колко са заявили желание за финансиране по съвместната схема с Министерството на земеделието и храните (МЗХ) към края на 2016 г. и кои кредити са по-търсени – инвестиционните или за оборотни цели?

- Земеделският сектор бележи ръст в кредитирането всяка година от 2009-а насам, което предизвиква вниманието на банките. А иначе интерес има и защото секторът е голям. Земеделските производители са около 250 хил., което е съпоставимо на микропредприятията в останалите сектори. Като експозиция отрасълът не е голям, той е в момента около 6% от общото банково финансиране.

В момента работим по две гаранционни програми – едната е съвместно с МЗХ, а другата е за собствен риск на фонда. И по двете схеми 71-72% от подкрепените кредити за земеделци са инвестиционни за разлика от другите сектори, където те са едва една трета. Намираме това за много позитивно, защото когато се засилват инвестициите, предстои и подем в производството и сектора като цяло.

Какъв е средният размер на кредита, за който са кандидатствали земеделците от отварянето на схемите в този период на прилагане?

- Средният размер на кредитите, подкрепени с гаранция от фонда, не е голям. По програмата с МЗХ той е около 500 хил. лв., а по схемата за собствен риск на НГФ – 355 хил. лв. Това, което е особено, е, че малките или микропредприятията са основните, които се ползват от тези схеми, защото при тях все още няма натрупан капитал и активи, които да служат за обезпечение. Когато станат по-големи, те вече имат и история в банката.

А има ли откази за предоставяне на гаранции и какви са най-честите причини за тях?

- В момента нямаме откази. Имахме в предходната схема, но те са били главно по технически причини. Най-основната от тях е загуба в Централния кредитен регистър. В този случай дори да издадем гаранция, банката ще откаже плащане, защото този, който иска кредита, въобще не е бил допустим. Но, пак казвам, причините са били технически, нямаме откази заради това, че едва ли не си избираме клиенти.

Какъв е бюджетът на НГФ за предоставяне на гаранции, които са насочени към кредитирането на земеделието?

- Капиталът по програмата с МЗХ е 40 млн. евро. Приблизително толкова е и нашият ресурс. Тази година предстои да отворим и нова схема. Тя ще се финансира от Европейския фонд за стратегически инвестиции, където по програма COSME са допустими и предприятия от селското стопанство. Подписахме вече контрагаранционно споразумение за 20 млн. евро. Това само са гаранциите, което означава, че кредитите, които ще достигнат през банките до клиентите, ще бъдат 40 млн. евро. Тук обаче няма да могат да се възползват предприятия, които вече изпълняват проекти. Може, разбира се, да са инвестиционни кредитите, но не трябва да обвързани с подкрепа под формата на субсидия.

Кога трябва да започне тази трета схема?

- Ние сме започнали процедурата за избор на посредници и имаме искания за партньорство. Може би до няколко месеца ще бъде отворена и към бенефициентите.

Какъв е обемът на отпуснатите гаранции в сектора? Каква е прогнозата ви за това число до края на годината?

- През юни миналата година подписахме споразумения с банките по схемата с МЗХ, а реално през октомври и ноември те започнаха да издават първите гаранции. Само за тези няколко месеца от отварянето на схемата до края на 2016 г. имаме 24 млн. лв. гарантиран портфейл.

А иначе в действащата ни портфейлна схема, която е за наш риск, за миналата година имаме 86 млн. лв. за сектора "Селско, горско и рибно стопанство". Тоест през 2016 г. сме подкрепили земеделски кредити за около 110 мнл. лв. с наша гаранция.

През 2016 г. спрямо 2015 г. ръстът на портфейла, който е подкрепен, е 100%. В сектора на селското стопанство очакваме дори по-силна година от предходната. За другата обаче, доколкото вече има и други инструменти, ще е по-трудно да запазим същия обем. Още повече че през 2016 г. повишението на кредитирането е едва 0.4%. Много е важно какъв ще бъде този ръст сега и дали ще има инвестиционно търсене, защото нашата дейност не е самоцелно да правим портфейли.

Смятате ли, че политическата нестабилност крие рискове за работата по Програмата за развитие на селските райони, и ще рефлектира ли това и върху гаранционната схема за подкрепа на земеделските производители? Какви са другите големи предизвикателства по прилагането й?

- Ние работим с МЗХ от няколко години вече и без значение кой е управлявал сме работили добре. Забавяне може да има, ако се забавят приемите по мерките, но приемите по по-големите мерки вече минаха и ресурсът е договорен. Засега очакваме всичко да върви спокойно.

Три схеми на подкрепа

Националният гаранционен фонд (НГФ), който е част от групата на Българската банка за развитие, предлага индиректна подкрепа при достъпа до финансиране чрез предоставяне на гаранции на фирми и земеделски производители, които срещат трудности при кредитирането заради недостатъчни обезпечения или липса на кредитна история. Фермерите могат да използват тази подкрепа чрез две схеми, а скоро ще имат достъп и до трета.

Първата схема е изцяло насочена към сектора. Тя е разработена съвместно Министерството на земеделието и храните (МЗХ), ще е отворена между 2016 г. и 2018 г. Началният капитал на новата програма е 50 млн. лв., а средствата са предоставени от Министерството на земеделието и храните по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013. По този начин ще се използват повторно парите от миналия период в този, което е и едно от основните предимства при използването на финансови инструменти. В случай на по-голям интерес, от НГФ имат готовност за допълнително финансиране на схемата със собствен ресурс.

Инструментът е продължение на мандатната схема от 2013 г. - 2015 г., която действаше при прилагането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Тогава фондът даваше гаранции за инвестиционни проекти на земеделци, които използваха банково финансиране за реализация на проектите си по програмата.

В периода 2016 г. – 2018 г. схемата ще разшири обхвата си, като от нея ще могат да се възползват и регистрирани земеделски производители, които не са бенефициенти по ПРСР. Освен това, те вече ще могат да използват гаранциите на фонда не само, когато търсят финансиране от банките за реализация на инвестиционните си намерения, но и когато им трябват оборотни средства за бизнеса.

Гаранцията по схемата с МЗХ покрива до 50% от кредитите, отпускани от търговските банки. НГФ има подписано споразумение с 17 банки, които вече използват инструмента. За фермерите таванът на гаранцията, която може да бъде издадена от фонда, е 3 млн. лв. Те могат да се включат в схемата до края на август 2018 г.

Втората схема в помощ на земеделските производители е тази, която НГФ поема на собствен риск. Тя е отворена до края на март 2017 г. и макар, че е насочена към всички малки и средни, съществуващи или стартиращи фирми, около 20% от екзпозициите са в сектор "Селско, горско и рибно стопанство". И тук гаранцията покрива 50% от кредита, но за не повече 1 млн. лв. Средствата могат да се използват за инвестиционни или оборотни цели, а партньори са всички по-големи банки в страната.

Третият инструмент за подкрепа за малките и средни фирми, от който могат да се възползват и земеделските производители идва от програмата COSME на Европейската комисия (по силата на Плана "Юнкер"). В началото на годината Европейският инвестиционен фонд и НГФ подписаха споразумение, което осигурява 40 млн. евро за фирмите, които срещат затруднения при представянето на изискваните от банките обезпечения. И тук гаранцията покрива до 50% от кредита, а допустими за финансиране са инвестиционни и оборотни кредити и финансов лизинг на стойност не повече от 1, 5 млн. евро. Минималният срок на финансирането трябва да е 1 година, а максималният – 10. Очаква се схемата да бъде отворена към бенефициентите до няколко месеца.
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал