Какво мислят българските фермери

Фермерите в България още не са готови за радикална промяна в европейската политика на подпомагане на сектора. Това е един от изводите от анкета, направена в рамките на проучването "ОСП след 2020 - Изборът на България", инициирано от Института на агростратегии и иновации и "ИнтелиАгро". Въпреки това организаторите на проучването посочват, че съществуват няколко теми, около които представителите на сектора се обединяват. Сред тях са нуждата от опростяване на Общата селскостопанска политика (ОСП), намаляване на бюрокрацията и въвеждане на електронно управление на процесите в сектора.

По отношение на структурата на ОСП мнозинството от българските фермери са на мнение, че двата стълба - първият, който обхваща директните плащания, и вторият - Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), отговарят на нуждите на селското стопанство. А това, което би трябвало да се промени, е съотношението на финансирането им в полза на втория стълб. Също така почти единодушно анкетираните смятат, че ПРСР има нужда от опростяване, както и от намаляване на броя на мерките в нея.

За плащанията

Обединяваща тема е и тази за тавана на плащанията. Над 90% от фермерите смятат, че той трябва да се запази, но отговорите им се разминават относно размера на стойността. Малко над половината отговорили смятат, че сегашният таван на плащанията или близък до него е адекватен, но е нужен контрол. Близо 35% са на мнение, че таванът трябва да бъде в диапазона между 100 хил. и 500 хил. лв., а 10% - под 100 хил. лв.

За малките стопанства

Допълнително подпомагане за малките стопанства е друга тема, около която се обединява огромното мнозинство от анкетираните, като 93% са отговорили, че такова трябва да има. Отговорите обаче по отношение на това до какъв размер на стопанствата следва да получават допълнително подпомагане се разпределят почти равномерно между вариантите до 150 дка, до 300 дка, до 500 дка и до 1000 дка. А при всеки от тях анкетираните са посочили, че допълнително плащане не би следвало да се полага за стопанствата с повече декари, както е сега по Схемата за преразпределително плащане. Според изводите от проучването по-интересното е, че 83% от отговорилите, че допълнително подпомагане за по-малките стопанства е необходимо, смятат Схемата за преразпределително плащане за недобре работеща и че тя трябва да бъде заменена с друга. Основните критики към схемата са, че тя не води до насърчаване на растежа на малките ферми, а същевременно е довела до изкуствено раздробяване на стопанствата. Анкетираните дават две основни препоръки за нейната замяна - чрез ограничаване срокът й на действие до 2-3 години, или чрез нисколихвено кредитиране и гратисен период за погасяване.

Директните плащания

Висок е процентът (94%) на анкетираните фермери, които смятат, че на този етап директните плащания трябва да останат, вместо да бъдат заменени от мерки за управление на риска. Подобен процент – 91, считат, че обвързаната подкрепа, дори и в сегашния си вариант, в който не е на количество продукция, а на производствена единица, трябва да остане.

Опростяване на ПРСР

99% от участниците в анкетата смятат, че ПЗСР трябва да бъде опростена, а мерките в нея намалени, се вижда още от проучването.

Над половината от отговорилите пък биха подкрепили замяната на инвестиционните мерки в рамките на програмата с такива, улесняващи достъпа до кредитиране, което според организаторите на анкетата е изненадващо. Голямо мнозинство (94%) считат, че не е нужен по-голям фокус в ПРСР върху услуги, предоставяни от фермерите и свързани с климата, опазване на околната среда и биоразнообразието. На обратния полюс са мненията относно ролята на ПРСР в засилване тежестта на фермерите в хранителната верига, като 91% смятат, че програмата трябва да има специален фокус в това направление.