Селскостопанска техника: Пазарът се връща към нормалния цикъл

Рязък спад на приходите отчитат търговците на селскостопанска техника за 2016 г. Резултатът беше очакван, след като данните на министерството на земеделието показаха значително понижение на регистрираните нови трактори и комбайни. Все пак трябва да се отчете и фактът, че предходната 2015-а беше най-силната от последните пет години за продажбите на земеделска техника, главно заради допълнителните европейски средства, което накара земеделците масово да "изтеглят" покупките си. Печалбите в сектора също се свиват, въпреки че губещите компании са единици.

След слабото начало тази година търговията със земеделска техника вече се стабилизира, а прогнозите са 2017-а да завърши с ръст на продажбите, макар и неголям. В дългосрочен план евентуалното ограничаване или спиране на субсидиите след края на сегашния програмен период като цяло се очаква да има оздравителен ефект върху фермерите, чиито инвестиции вече ще се определят от ефективността им, а не от наличието или липсата на европейски пари.

Логичен спад след силна година

Като нормален определи спада на приходите на компаниите в бранша председателят на Българската асоциация на търговците на агротехника (БАТА) и на съвета на директорите на "Ванто трейд ауто" Тодор Николов. "Резултатът е очакван, като се има предвид, че продажбите на комбайни през 2016 г. спаднаха с над 65%, а на трактори намаляха с близо 35%", каза той.

Причината за понижението е силното последно тримесечие на предходната година, единодушни са представители от бранша. "Тогава благодарение на отпуснатите европейски субсидии голяма част от земеделците инвестираха в необходимата им техника и по този начин "изтеглиха" покупките си по-рано във времето, т.е. в рамките на 2015 г. вместо през първото полугодие на 2016 г.", посочи мениджърът за България на "Тайтън машинъри" Филип Цветков. Конкретно при компанията влияние е оказал и друг фактор. "През миналата година световният дилър на аграрна и строителна техника Titan Machinery Inc. придоби оставащите акции на дъщерната си фирма в България и стана 100% собственик на дружеството "Тайтън машинъри България", което доведе до определено разконцентриране в дейността ни за период от няколко месеца, които се отразиха и на крайния резултат", уточни Цветков, но добави, че през тази година компанията работи активно за възвръщане на пазарния си дял и вече има резултат.

С извънредния прием на проекти по мярка 121 от Програмата за развитие на селските райони обяснява резкия скок в продажбите на техника в края на 2015 г. и търговският директор на "Варекс" Филип Лазаров. "Основната база клиенти, които са активни на пазара, се ориентираха в този интервал да направят покупките си", каза той. "Логично в следващия период през 2016-а последва намаление на инвеститорския интерес и задържане на продажбите", добави управителят на "Оптиком" Веселин Генев. По думите му обаче, реално погледнато, приходите на "Оптиком" за 2016 г. имат значителен ръст спрямо 2014 г. Като причина за по-слабите продажби той посочва и лошата реколта при слънчогледа. "Това принуди много земеделски производители да се въздържат или да отложат своите инвестиции", каза Генев.

Изкривен пазар

Европейските субсидии са решаващият фактор, който определя развитието на пазара на земеделска техника в България. Причината е, че безвъзмездните средства чувствително подпомагат фермерите и те масово разчитат на тях. Това обаче по-скоро се оказва проблем за търговците на техника. "Много пъти съм коментирал, че за нас е по-добре да няма субсидии, отколкото да не се знае кога ще има. Тогава пазарът на практика спира, тъй като фермерите решават да изчакат", посочи Николов от БАТА. Такъв беше случаят и през пролетта на миналата година. "Агросекторът имаше очаквания за одобрение на проекти за инвестиции в техника, подадени през април-май 2016 г. по мярка 4.1. Забавянето на този процес доведе до задържане на инвеститорските намерения", посочи Генев от "Оптиком".

Според Генев обаче субсидиите ще имат все по-малко влияние за сектора. "Разбира се, фермерите имат интерес да се възползват от тях, но те не са основният източник за финансиране покупката на техника. В голямата си част се разчита основно на лизингови схеми и банково кредитиране", уточни той. На същото мнение е и Цветков от "Тайтън". "Все по-голяма част от фермерите използват някакъв вид финансиране. Има и такива, които разчитат основно на собствени средства, но броят им е малък", каза той.

Пазарът ще страда, ако му бъдат отнети субсидиите, но това ще има оздравителен ефект върху него, смята Лазаров от "Варекс". "Субсидиите изкривяват индикатора ефективност, който е пряко свързан със себестойността на продукцията. Когато фермерите са здраво стъпили на база себестойност, каквато и инвестиционна политика да провеждат, тя е здравословна, защото се формира само тогава, когато са ефективни, а не когато Европа реши да им даде пари", посочи той.

По-добра година

След слабото начало тази година търговците на техника отчитат постепенно възстановяване на пазара и като цяло очакват по-добри резултати до края на 2017 г. "Като се има предвид, че пак имаше информации и дезинформации, свързани с проектно финансиране, първото тримесечие беше много слабо. През второто тримесечие обаче започна раздвижване и в момента пазарът е доста динамичен, което означава, че се връща към нормалния си цикъл", посочи Лазаров и добави, че прогнозират по-добра година. "В последните месеци добрите резултати на земеделските производители ги окуражиха за нови вложения", коментира и Генев. По думите му очакванията на "Оптиком" за ръст през второто полугодие се потвърждават и затова компанията предвижда подобрение на миналогодишните резултати.

Към средата на 2017 г. данните все още показват спад в продажбите на трактори с около 10% и почти никакъв спад при комбайните. Затова Николов е предпазлив в прогнозата си. "През тази година имахме служебно правителство, сегашното е на няколко месеца, а в такива ситуации винаги има забавяне, преди да започнат да се гледат проекти", каза той. По думите му това, което доста е ударило сектора на селскостопанската техника, е, че зърнопроизводителите, които са големите купувачи, на практика са извадени от този програмен период.

Голямо търсене от малките фермери

В същото време нараства търсенето на по-малки машини от малките фермери, които са във фокуса на европейските програми през този програмен период. "Вече трета-четвърта година поред има голям ръст в продажбите на малки трактори – между 100 и 120 - 130 конски сили, които преди това бяха по-малко", коментира Николов.

"Ако в предишните години имаше по-голям инвеститорски интерес от страна на големи зърнопроизводители, вече забелязваме промяна и интерес към нова техника от страна на овощари, зеленчукопроизводители, лозари, животновъдни стопанства, преработвателни предприятия и производители на технически култури", посочи и Генев. Това обяснява и значителния спад на продажбите на зърнокомбайни през миналата година. "Така или иначе нужда от замяна и обновяване на остарялата техника с нова и по-производителна винаги има", добави той.

Малките фермери купуват главно малогабаритна земеделска техника, каквато основните вносители почти не предлагат. Едва ли обаче търговците ще се преориентират основно към малки машини. Според мениджъра на "Мегатрон" Стефан Христов България отдавна е приключила с дребното земеделие, включително зеленчукопроизводството. "Политиката е такава, че съседни държави субсидират износа и правят дъмпинг на пазара на зеленчукова продукция и дори с европейски програми, които осигуряват финансиране за определен период, впоследствие дребното фермерство няма да се развие в такъв мащаб, в какъвто може би си мислят европейските бюрократи", посочи той. По думите му това не е земеделието, в което България е силна. "Миналата година бяхме лидер при износа на слънчоглед, голям износител сме на пшеница и царевица. Това е браншът, който фирмите, които се занимаваме със земеделска техника, се опитваме да подпомагаме", добави той. Според него дори и след Brexit, когато може би няма да има субсидии за площ, зърнопроизводителите ще продължат да бъдат конкурентни на западните компании. "Може дори да бъдат и по-конкурентни, понеже в момента западният фермер получава доста по-голяма субсидия, отколкото българският", смята Христов.

Като цяло според него България вече е минала към нормален пазар и през следващите пет години продажбите ще се запазят от порядъка на 100 - 150 комбайна и 1000 трактора годишно. "Такъв ще бъде пазарът, въпросът е от този пазар кой какъв дял ще може да вземе", каза Христов. Лек спад може да има след 2020 г., когато ще е ясно какво се случва с директните субсидии. Дотогава обаче според него ще се преразпредели и земеделието. "Ще останат фирми, които наистина правят ефективно, модерно земеделие", смята Христов.