От 30 до 3000 декара
...или как семейната фирма за етеричномаслени култури "Ина" от Панагюрище достигна до европейските пазари
Агробизнес и финансиране от ЕС
Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща
През 2001 г. малката семейна фирма "Ина" в Панагюрище – собственост на Веселина Ралчева, започва да отглежда рози върху площ 30 декара. Днес компанията обработва 3000 декара, има собствена дестилерия с годишен капацитет 40 килограма розово и 4000 килограма лавандулово масло и продава успешно зад граница. А 80 семейства от Панагюрище и региона също отглеждат рози, заразени от примера на "Ина".
От хоровото дирижиране до земеделието
И Веселина Ралчева, и съпругът й имат професии, които не са свързани със земеделска дейност. Тя е завършила "Хорово дирижиране" в Музикалната академия в София, а Николай Ралчев - "Пожарна техника и безопасност" в Института на МВР. Предприемачеството обаче е семейна черта. "Дядо ми е бил известен собственик на килимарска работилница в Панагюрище и е изнасял ръчно изработени килими в цяла Европа и дори в Америка", разказва Веселина Ралчева.
Семейството не спира да търси допълнителни източници на доходи дори в годините, в които частният бизнес е тема "табу". От 1990 г. развива малък собствен магазин за парфюмерия и козметика в Панагюрище, който съществува и до днес. Връщането на земеделските земи носи на фамилията немалко площи в района на града. Единодушното решение е, че нивите не трябва да пустеят, и Ралчеви се насочват към етеричномаслените култури. Започват с 20 дка лавандула и 10 дка рози. "Първите насаждения бяха много изстрадани - допускахме грешки, закупихме лош разсад, имаше и кражби на току-що засадените растения. Нужни бяха години, за да създадем добри градини", връща се назад във времето Веселина Ралчева.
Да затвориш кръга
Опитът показал, че земеделското производство на тези култури не е достатъчно рентабилно, нито сигурно, ако цикълът не бъде затворен. Затова Ралчеви решават да изградят собствено малко преработвателно предприятие. Разчитат, че ще могат да получат помощ по предприсъединителните програми. Кандидатстват за финансиране, но си остават само с надеждата.
"Построихме предприятието със собствени сили, със събраните пари от магазина, с малко реализирани компенсаторни бонове от килимената фабрика на дядо ми и с кредит от банката. Първоначално голяма част от оборудването беше втора употреба, което ни скъси живота през първите години на експлоатация", разказва Веселина Ралчева. Липсата на опит и контакти също си казват думата. "Беше наистина много трудно да пробием на този почти "клубен" пазар на етерични масла, да си създадем име на коректен партньор, който държи на качеството и почтеността. Добре, че бяхме млади. Сега не знам как бих минала през това", признава тя.
Обединението прави силата
Бизнесът се развива бавно, но устойчиво. Собствениците определят 2009 и 2010 като години на сериозна промяна и скок в развитието на фирмата. Тогава е учредена българската асоциация "Биопродукти". Веселина Ралчева е един от инициаторите за създаването й и нейният първи председател. "Първоначално ни събраха неволите с българската администрация, най-вече с фонд "Земеделие" и Министерството на земеделието. По това време достъпът до предвидените компенсаторни субсидии беше не просто труден, той беше почти невъзможен. Затова по-малко от 10% от биоземеделците успяваха да достигнат до полагащите им се безвъзмездни европейски средства в пълен размер. Днес ситуацията е обратна - 10% от хората имат проблеми. Асоциацията е успешен пример за сдружаване на земеделците. Много е важно да има кого да попиташ, с кого да споделиш идеи, дори само да се поучиш от чуждите грешки", обобщава Ралчева. По думите й членството в организацията й дава "нови идеи, нови контакти, много информация и много добри примери". "Видях отворени и незапълнени пазарни ниши", обобщава ползите тя.
С времето семейната фирма започва да отглежда много нови култури - шипка, малини, грах, картофи, пъпеши, тикви, лимец, ръж и др. Повечето от насажденията са биологично сертифицирани.
Фирмата кандидатства и печели безвъзмездно финансиране по Програмата за развитие на селските райони, в която през първия програмен период има отделен бюджет за проекти, свързани с биоземеделие. "Тогава спазвахме принципа: изготвяме проекти за инвестиции, които и без това сме решили да направим. Ако успеем и бъдем одобрени, просто реализираме идеите си двойно по-бързо", обяснява Веселина Ралчева.
В годините между 2011 и 2014 г. компанията печели четири проекта на стойност между 40 хил. и 90 хил. лв. Резултатът е нови насаждения и обновяване на част от оборудването на дестилерията. През 2012 г. с помощта на съфинансиране от Европейския съюз семейството закупува втора инсталация за дестилиране и обособява линия за производство на биологични етерични масла. Инвестицията дава възможност на "Ина" да излезе на различен пазар - на биологичните продукти. Тази инвестиция води до многократно увеличаване на износа на розоварната за козметичната и парфюмерийната индустрия в Европа. Сега около 95% от произведените от фирмата етерични масла отиват зад граница – в Германия, Франция, Швейцария, Великобритания. Компанията изнася половината от количествата директно към клиенти, а останалото - чрез български фирми или представителства на чужди компании в България.
В момента фирмата кандидатства с нов проект за засаждане на нови култури, закупуване на земеделска техника и строителство на склад за съхранение на селскостопанска продукция на стойност 758 хил. лв. и се надява да бъде одобрена.
Заради успешния си опит "Ина" става част от информационната кампания #investEU на ЕС, която популяризира добри практики, свързани с ползите от европейското финансиране за живота на хората.
Втора дестилерия
"Ина" разширява постоянно трайните насаждения. "Така търсим устойчивост, добавена стойност и запазване на работната ни ръка. За много от колегите ни липсата на работна ръка е основен проблем. Ние положихме много усилия в годините, за да се справяме с този проблем. И можем да се похвалим с постоянни работници, на които разчитаме", разказва Веселина Ралчева. И уточнява, че във фирмата работят 10 постоянно заети, като всяка година назначава около 40 други за девет месеца. "Подбрали сме културите и сортовете в стопанството така, че да уплътним времето им, тъй като тези девет месеца са определящи за това хората да имат подкрепа от социалната система през останалите три", посочва Веселина Ралчева. Временно, за около 3 месеца, в предприятието работят още 7-8 души. В пиковите месеци на прибиране на реколтата, особено от рози, има моменти, в които на трудов договор работят над 80 души.
"Въпреки напредъка на технологиите и навлизането на нови и нови машини за прибиране на реколтата все още нищо не може да замести достатъчно качествено човешката ръка. Стига да успееш да мотивираш хората, да ги накараш да приемат насажденията като свои, да се идентифицират със съдбата на компанията. Като се има предвид социалните групи, с които работим, постигането на този резултат си е истинско предизвикателство. Има хора, представители на ромската общност, които работят вече над 15 години и са истински добри селскостопански работници. Има и такива, на които помогнахме да създадат собствени градини. Да се регистрират като земеделски производители, да излязат на светло и самите те да станат предприемачи", коментира Веселина Ралчева.
Фирмата планира да създаде нови насаждения през есента и да кандидатства по Програмата за развитие на селските райони с проект за изграждане на втора дестилерия - изцяло биологична.
"В новия програмен период липсва гарантиран бюджет за биоземеделие. Това ни насочи към разработването на много по-голям проект, тъй като стана ясно, че ще има само два приема по основната мярка за земеделски стопанства - 4.1, в които ще бъде разпределен целият бюджет за седемгодишния програмен период. Мисля, че този подход е грешка и е предпоставка за изкуствено раздуване на проектите заради страха на много от бенефициентите, че няма да имат друга възможност за финансиране до 2021 г. Подобно е и положението с мярка 4.2, където предстои втори и последен прием", коментира Веселина Ралчева. И обобщава: "Искаме да направим един комплекс, който не само да произвежда висококачествени биологични етерични масла, но да бъде привлекателен център за туристи, за ентусиасти, за хора, които биха искали да последват примера ни и да почерпят опит. Искаме да има демонстративни розови градини, зали за презентации, за запознаване с чудесата, на които са способни етеричните масла. Искаме да направим този път инвестицията по всички правила, на базата на опита, който имаме, и контактите, които сме създали. Разбира се, всичко това ще е възможно в по-обозримо бъдеще, ако успеем да получим финансиране по мярка 4.2. В противен случай ми е трудно да прогнозирам. Едва ли ще се откажем. Но ще е много по-трудно."
Веселина Ралчева: Не разчитаме на бързи и случайни печалби
Защо рози и защо биоземеделие, какво определи избора?
- Рози, защото това е един от малкото, да не кажа единственият български продукт, който не се нуждае от реклама. Символ на страната ни, познат в целия свят. Самото му споменаване буди възхищение и любопитство. Това беше определящо, когато обмисляхме с какъв сериозен и устойчив бизнес да се захванем. А що се отнася до биоземеделието, първоначално се насочихме към него по чисто пазарни мотиви. Получавахме все по-често запитвания за биологично лавандулово и розово масло. По-късно то стана за нас необходимост - неизбежна част от живота и бизнеса ни. Защото усещането, че бизнесът ти се развива в хармония с природата и с обществените очаквания, носи истинско удовлетворение.През какви трудности преминахте и преминавате?
- В началото бяха трудностите, свързани с нов, непознат от нас бизнес, свързани с липсата на опит, на традиции. Става въпрос за силно консервативен пазар. Клиентите, веднъж вложили етеричните масла като съставка на рецептурите си, много трудно сменят доставчиците си. Доверието се гради с години. В началото ние бяхме "господин Никой" на този пазар. Изпращах хиляди имейли, проби, водех разговори, но трябваше да минат години, докато създадем трайни контакти.Днес, 15 години по-късно, проблемите със самото естество на работата и с пазарите отстъпват на заден план пред проблемите с администрацията. Странно, от години слушаме как административната тежест намалява, а като сравня сегашната ми работа с тази отпреди 15 години, намирам, че просто няма база за сравнение. Нови и нови бюрократични процедури. Нови и нови агенции и служби. Повечето процедури за издаване на разрешително отнемат месеци, дори години, когато става дума за промяна на ПУП, за промяна на предназначение на земи, за разрешителни, свързани с Басейнова дирекция, с РИОСВ... Не знам коя проектна идея би издържала във времето, изчаквайки всички тези служби да вземат решение. Изискват се нови и нови документи, съгласувателни писма, разрешителни.... Разглеждането на проектите също се бави, но с това някак свикнахме. Изпълняваме си ги след подаването, с помощта на кредити, и изчакваме да дойде редът за разглеждането им.
Информационните системи дори в рамките на едно и също министерство не комуникират - МЗХ и фонд "Земеделие" работят с различни регистри. Едни и същи договори регистрираме по няколко пъти чрез различни процедури - веднъж с декларации, втори път - с анкетни карти, на трети етап очертаваме насажденията си в трета система. Ако всичко това се унифицира, ако се създаде възможност за онлайн подаване на информация, това ще спести толкова работа и на земеделците и компаниите, и на чиновниците на всички нива. Но... свидетели сме на една обществена поръчка за единна информационна система, която започва и се прекратява вече 5 пъти в рамките на пет правителства от времето на Мирослав Найденов и Светлана Боянова насам.
И когато най-накрая някой реши да облекчава административната тежест, не е лошо да се опре на анализите на браншовите организации на бизнеса и да започне от най-затрудняващите и мудни процедури.
ОК е да се премахне свидетелството за съдимост, но какво да кажем за скиците от кадастъра, издаването на които струва колкото надникът на един работник на полето - 20 лв. скица и характеристика на земеделски имот, 30 лв. - скица в рамките на населеното място - обикновена услуга. Издаването на тези скици като разход представлява вписването на номера на имота в компютъра, сверяването му с документа за собственост и натискането на копчето за принтиране. Но, ако не заплатиш тройна цена на гореописаната, издаването им отнема една седмица и отново две разходки до областния град. И защо, когато се дават примери за опашки и чакане, говорим за софийския КАТ, за софийския кадастър. Нека управляващите се разходят из областните КАТ, кадастър, данъчни служби, НОИ, за да погледнат опашките, изнервените хора, изнервените чиновници. Кому е нужно всичко това? Огромна администрация, огромна бюрократична тежест и огромен кадрови ресурс, впрегнат в бизнеса, който да обслужва администрацията, вместо обратното - администрацията да обслужва бизнеса и гражданите.
Кое е най-голямото предизвикателство пред вашата работа?
- Справянето с проблемите и постигането на набелязаните цели. Колкото повече и по-бързо се разраства даден бизнес, толкова повече и по-големи са препятствията. Това е нормално. За да се справяш с всичко това, трябва постоянно да се усъвършенстваш, да се обучаваш, да развиваш и хората около себе си, да създаваш добра организация... Това ме зарежда. През годините не съм спирала на едно място. Завърших магистратура "Финанси", защото в един момент беше ясно, че не мога да продължа без съответните знания, участвала съм в стотици семинари и обучения, понякога на теми, които към момента ми изглеждат далечни и мъгляви, но така се подрежда пъзелът, който те води към успеха. Живеем в много динамични времена и никой не може да си позволи да спре и да каже: "Ето, постигнах целта си, успях и вече всичко ще върви от само себе си." Няма такова нещо. Трябва постоянно развитие. А удовлетворението е в изкачването на стълбичките на успеха. На всяко стъпало. Дори когато ти се наложи да се върнеш назад и отново да изкачиш някое и друго.Какво ви помага в бизнеса, на какво разчитате, кои са предимствата на вашата фирма?
- Преди всичко почтеност и коректност. Диалогичност с партньорите. Предлагаме продукт с много високо качество - просто районът е подходящ, а и ние не правим никакви компромиси в производствения процес. Вече предлагаме своите продукти и на българскияпазар в наш онлайн магазин.Не разчитаме на бързи и случайни печалби, а на създаване на трайни във времето партньорски отношения. Смятам, че се ползваме с добро име в целия бранш, въпреки че сме едни от най-малките играчи. Засега.Интервюто взе Мара ГЕОРГИЕВА
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.