Започват същинските дебати за бъдещето на еврофинансирането в селското стопанство след 2020 г.

Повишението на доходите и опазването на околната среда са най-важни за европейците

Бюлетин: Агробизнес и финансиране от ЕС Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Осигуряването на по-добър стандарт на живот на земеделските производители, подобряване на позициите им във веригата на доставки, мерки, които да доведат до растеж в сектора, повече грижа за околната среда. Бъдещата обща селскостопанска политика на Европейския съюз (ЕС) след 2020 г. би трябвало да се фокусира върху тези приоритети, ако се вслуша в мнението на европейските граждани. През юли мащабно онлайн проучване, в което бяха изпратени над 320 хил. становища от всички държави от съюза, очерта именно тези важни области, на които трябва да обърне внимание Общата селскостопанска политика на ЕС, по която се разпределят над 55 млрд. евро годишно под формата на субсидии и други инструменти за подпомагане. С представянето на резултатите в ЕС започват и същинските дебати за бъдещето на Общата селскостопанска политика, макар все още финансовата рамка да не е изготвена. Очакванията са до края на тази и в началото на следващата година, когато България ще бъде и ротационен председател на Съвета на ЕС, да бъдат обсъждани основните приоритети.

Кои са големите предизвикателства

Данните от проучването показват, че повечето европейски граждани и фермери смятат, че има нужда от мерки, които да повишат растежа в сектора и да осигурят по-добър стандарт на живот за работещите в него. Така например близо 88% от анкетираните са посочили, че земеделските производители имат по-ниски доходи от средните за ЕС. Огромното мнозинство от хората - 97% от всички, са съгласни, че фермерите получават само ограничен дял от цената, която потребителите плащат за техните услуги, и същевременно подкрепят твърдението, че бъдещата обща политика трябва да промени това, като ЕК вече направи първите стъпки в тази посока (виж карето). От анкетата се вижда и че мнозинството европейци - 87% от всички, смятат, че местните производители са изправени пред по-строги изисквания от земеделците извън ЕС.

Грижа за околната среда

Въвеждането на допълнителни зелени изисквания към земеделците, което се случи в настоящия програмен период и доведе до най-сериозните спорове измежду заинтересованите страни, трябва да продължи и след 2020 г. според данните от анкетата. Все още повече от половината граждани на ЕС и фермерите смятат, че Общата селскостопанска политика не прави достатъчно в това направление. Опазването на биологичното и генетичното разнообразие, предпазването на почвите от изтощение и по-устойчивото използване на торове и препарати за растителна защита са основният приоритет, който гражданите посочват за общата политика. Проучването сочи, че 92% от гражданите искат бъдещата политика да носи повече ползи за околната среда и все още позицията им се разликата сериозно с тази на фермерите. Макар да расте делът на заетите в селското стопанство, които подкрепят твърдението, че земеделието трябва да бъде по-екологично насочено, все още делът им е 62%.

Дебати и в България

В България в последните няколко месеца също се увеличават разговорите за изготвяне визията на страната за бъдещата селскостопанска политика, като в края на май земеделският министър Румен Порожанов обяви пред медиите, че очаква същинският дебат по темата да стартира след октомври. По негова информация преговорите за излизане на Великобритания от ЕС водят до известно забавяне, като планираното изготвяне на финансовата рамка на новия бюджет няма да бъде готово до края на годината, каквито бяха предварителните очаквания. През 2017 и 2018 г. серия от дебати "ОСП след 2020 - Изборът на България" провеждат като съвместна инициатива Институтът за агростратегии и иновации и "Интелиагро", като следващото събитие ще бъде на 21 септември в София, участие в което ще вземат представители на Франция, Ирландия, Испания и Полша. Същевременно през септември предстои и да бъдат представени общите предложения на браншовите организации в българското земеделие за бъдещето на ОСП, които са членове на работната група, изготвяща позицията на страната.

ЕК се допитва до гражданите за законодателство за веригата на доставки на храни

Европейската комисия (ЕК) започна мащабна обществена консултация в целия ЕС за това как веригата за доставки на храни да стане по-справедлива, която ще продължи до ноември. Това е част от плана на комисаря по земеделие Фил Хоган за подобряване на позициите на фермерите в този процес. ЕК публикува първоначална оценка на въздействието на инициативата, като се определят няколко варианти на политика, свързани с нелоялните търговски практики, повишаване на прозрачността на пазара и сътрудничеството между самите фермери. От комисията по земеделие към ЕК съобщават, че целта е да се постави веригата на доставки на "по-справедлива, по-здрава и по-прозрачна основа", както и да се увеличи разполагаемият доход на фермери и да се повиши устойчивостта на сектора спрямо нестабилността на целите. Насърчаването на заетостта в селата, както и справедливото разпределение на добавената стойност по веригата на доставки са другите цели на инициативата.

Допитването е изцяло онлайн на всички европейски езици, като се очаква в него да се включат земеделски производители, преработватели, търговци на едро и дребно, както и неправителствени организации във всички държави членки. В изявление до медиите комисарят Хоган съобщава, че "публикуването на първоначалната оценка на въздействието и общественото допитване са две конкретни стъпки за преодоляване на недостатъците във веригата на предлагането на храни, които имат отрицателно въздействие върху производителя, който е ключовият елемент във веригата и без който тя няма да съществува."
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал