Стари кандидати и нови надежди

Доналд Тръмп ще се бори за втори мандат като президент на САЩ на фона на няколко кризи

Доналд Тръмп често говори глупости и си противоречи, но го прави по убедителен начин и без да пада по гръб
Доналд Тръмп често говори глупости и си противоречи, но го прави по убедителен начин и без да пада по гръб
Доналд Тръмп често говори глупости и си противоречи, но го прави по убедителен начин и без да пада по гръб    ©  Reuters
Доналд Тръмп често говори глупости и си противоречи, но го прави по убедителен начин и без да пада по гръб    ©  Reuters
Темата накратко
  • Доналд Тръмп ще се бори за втори мандат като президент на САЩ на фона на няколко кризи.
  • Джо Байдън има предимство в социологическите проучвания, но е далеч от перфектния кандидат.
  • Един от двамата по всяка вероятност ще се превърне в най-възрастния президент в историята на страната.

Президентските избори в САЩ тази година са преди всичко въпрос на време или по-конкретно, въпрос на години. На фона на здравна криза, икономическа депресия, откъсване на реалната икономика от фондовите борси, както и неспиращи граждански безредици, най-важният въпрос за избирателите може да не се окаже дали ще има "още четири години", каквото е желанието на настоящия президент Доналд Тръмп и привържениците му, а какви са опасностите за страната двамата кандидати за президент да са съответно на 74 и 78 години. И в двата случая при пълен мандат един от двамата ще се превърне в най-възрастния президент в историята на САЩ и ще счупи рекорда, държан в момента от Роналд Рейгън. Казано по друг начин, за Доналд Тръмп и опонента му Джо Байдън ще става все по-трудно да обещават светло бъдеще.

Макар и съвсем формално, финалната фаза на кампанията за президент започва тази седмица. Двете големи партии представиха официално кандидатите си за президент и вицепрезидент - демократите напълно виртуално, а републиканците полувиртуално и от различни точки на страната. Дори самото представяне на двойките показа, че колкото и различна да изглежда надпреварата този път, ще има една голяма прилика с предишната. След като през 2016 г. голяма част от американците останаха разочаровани, че трябва да избират по-малкото зло, сега те изпитват неприятно дежа вю.

Малко над два месеца преди самите избори на 3 ноември, все още не е ясно дали въобще ще има традиционна кампания със събития пред публика. И докато отговорът на този въпрос по отношение на Доналд Тръмп, Майк Пенс и другите републикански кандидати най-вероятно е "да", той остава отворен за Джо Байдън и Камала Харис, за които отговорността към здравето по време на пандемия е основно послание.

Леки фаворити и проклятието на социологията

Ако има едно нещо, което президентството на Доналд Тръмп доказа, то е, че американската икономика - в нормални времена - работи, каквото и да се случва на политическото поле. Сега президентът трябва да докаже и че може да печели избори и като защитаващ поста си.

Джо Байдън е умерен фаворит за победа в изборите според социологическите проучвания, но за много избиратели и анализатори тези прогнози нямат същата тежест, след като през 2016 г. почти 100-процентовите шансове за победа на Хилъри Клинтън доведоха до сравнително лесна електорална победа за Доналд Тръмп. Сега той, макар и в ролята си на президент, ще се надява на същото - победа въпреки прогнозите. И този път никой не изключва това като вероятност.

Джо Байдън и Камала Харис имат пълно основание да мислят, че ще спечелят изборите. Тръмп получава ниски оценки от избирателите за справянето си с коронавируса и расовите протести, а от силната икономика, на която се радваше, са останали само спомени. От друга страна обаче, времето може вече да работи за него: епидемията в САЩ се успокоява и ако тенденцията се окаже устойчива, Тръмп може да го посочи като победа. Същото важи и за икономиката, където след историческия срив през второто тримесечие, който изтри една трета от целия БВП, сега се очаква осезаем скок. Показателно е също, че малко по малко социолозите показват покачване на одобрението му до около 42% - средното за всички години на първия му мандат.

"Някои анкети показват покачване в доверието към Доналд Тръмп, но той все пак остава много по-непопулярен, отколкото Джо Байдън", коментира Нейт Силвър, основател на сайта за социологически проучвания FiveThirtyEight. Моделът на FiveThirtyEight дава на Джо Байдън победа в 70 от 100 симулации на изборите, както и по-големи възможности за разгромна победа (виж графиката), но през последните дни всъщност показва покачване на шансовете на Тръмп, както и фокусиране на битките в няколко конкретни щата.

Страхът на демократите е, че и сега американската система на избори, при която даден кандидат печели цял щат, дори да е само с един глас, ще работи в полза на Доналд Тръмп. А въпросителните този път са немалко и включват Мичиган, Флорида, Аризона, Уисконсин, Минесота, Пенсилвания и др. В същото време дори обичайно твърди републикански щати като Тексас не са извън мечтите на Байдън за доминантна победа.

Другият кандидат за президент

По-важен от самия Байдън за победа на демократите може да се окаже сенатор Камала Харис, която се надява да стане първата жена вицепрезидент в историята - а оттам по всяка вероятност и президент. Тези очаквания са не само заради възрастта на Байдън, но и заради съмненията за менталното му състояние, което ще бъде основен фокус на кампанията. Там се крият и надеждите на Тръмп за преобръщане на социологическите проучвания - дебатите между двамата кандидати.

Доналд Тръмп често говори глупости и си противоречи, но го прави по убедителен начин и без да пада по гръб. През 2016 г. той се справи успешно при дебатите с Хилъри Клинтън, като по това време вече беше разбрал, че те се печелят не толкова от убедителни аргументи, колкото от силни и запомнящи се моменти. Сега тактиката по всяка вероятност ще бъде Байдън да бъде оставен да говори колкото се може повече с цел създаване на гафове и лансиране на тезата, че той не може да бъде президент. Другият аргумент би бил, че истинският кандидат за президент на демократите е Камала Харис.

Това твърдение не е далеч от истината. Самата Демократическа партия със сигурност се надява, че Харис ще запълни много от дупките в представянето на Джо Байдън: по-добра връзка с младите, чернокожите гласоподаватели и жените. Харис обаче има пробойни, на първо място нейните собствени критики срещу Джо Байдън от преди по-малко от година заради негови позиции в миналото, особено по отношение на малцинствата. Друга ахилесова пета ще бъдат нейни позиции от недалечното минало като прокурор в Калифорния - фокусирането върху арести на ползватели на леки наркотици, които статистически са най-често именно чернокожи.

"Сенатор Харис може да е мишена за републиканците, но това може да се окаже грешка. Избирателите рядко гласуват за вицепрезидента", пише политологът Албърт Хънт в коментар за изданието The Hill.

Добрата новина за Харис и Байдън е, че самите те ще имат изобилие от поводи за атаки спрямо Тръмп. Към този момент изглежда, че най-големият лайтмотив на двумесечната кампания ще бъде, че Тръмп просто не става за президент и е докарал на САЩ прекалено големи щети - и във вътрешните работи, и в международната репутация на страната. Лошата новина е, че Тръмп неведнъж е доказвал, че много от тези критики не се лепят по него, и изборът на гласоподавателите и този път ще бъде за "по-малкото зло". Посланията за надежда и светло бъдеще остават за следващи избори. Свежите кандидати - също.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал