Уроците от политиката "проба-грешка"

Почти в средата на мандата обаче се оказа, че перфектната според Борисов схема за управление на кадрите по високите етажи е на път да се пропука. А ако има класация на сериозните гафове на правителството през годината, със сигурност перманентните скандали с представители на ГЕРБ на отговорни управленски позиции, както в правителството, така и в парламента, ще са някъде в челото й.     

На кадровата шахматна дъска на ГЕРБ цариците се оказаха на отговорни позиции, без дори да са били пешки (бившият министър на здравеопазването Анна-Мария Борисова или пък депутатът Геновева Алексиева). Съвсем естествено техният престой беше обидно кратък. Други преминаха няколко полета и макар да беше ясно, че не стават за царици, бяха провъзгласени за такива. И логично се провалиха. ( Румяна Желева при опита й да стане еврокомисар). За трети пък беше учудващо как изобщо са станали пешки, а още по-малко им е била поверена ролята на царици (бившият директор на фонд "Земеделие" Калина Илиева). 

На терена на Народното събрание също имаше кадрови провали. Като най-фрапиращ може да се посочи този с Лъчезар Иванов, който след поредица от скандали се раздели с двата си параламентарни поста - на зам.-председател на Народното събрание и председател на здравната комисия и с партийния си - на председател на софийската организация на ГЕРБ. Управляващите допуснаха и други, по-скоро мениджърски грешки, които блокираха работата на редовата администрация.

Резултатът от кадровите недоразумения на ГЕРБ и работата на принципа "проба-грешка" обаче костваха забавяне на реформи във важни сектори и спад в рейтинга на управляващите, който социолозите отчетоха в началото на седмицата. Според агенция "Алфа рисърч" скандалите с хора по висшите етажи на властта са възмутили 2/3 от българите и са станали причина за стопяване на рейтинга на кабинета и на някои от министрите. На този фон някои от добрите попадения на ГЕРБ като еврокомисаря Кристана Георгиева и строителния министър Росен Плевнелиев например останаха незабелязани.

Със сигурност обаче може да се каже, че управляващите получиха няколко урока от шестте етюда, които самите те си разиграха:

Етюд №1: Пътят от "властта до кръстовището" е толкова кратък, колкото от "кръстовището до властта"

Случайният кадрови подбор на Борисов намери своя апотеоз в образа на Анна-Мария Борисова (без да знаем дали за нейното назначение няма и друга причина).

Борисов срещна Борисова на едно "кръстовище" за Велико Търново, което се оказа решаващо за премиера, министъра и българските лекари, макар и само за пет месеца. От влизането на проф. Борисова в министерството беше ясно, че дните на престоя й там са преброени. Още на първата си пресконференция "на върха" на Министерството на здравеопазването на многобройните въпроси на журналистите за здравната реформа Ана-Мария Борисова отговори с... песничка. "Който пие всяка сутрин осем литра прясно мляко, той дете ще стане яко", изрецитира тогава тя. Депутати от ГЕРБ твърдяха, че иначе добрият ендокринолог в неофициални разговори с тях споделила, че така се опитала да избяга от въпросите за здравната реформа, защото не знаела какво да отговори.

Но това като че ли беше най-малкият й проблем. По-големият беше, че май изобщо не успя да влезе в час. Обяви съкращаването на легла и категоризирането на болниците, което на практика беше обречено, без да е готова Националната здравна карта. По време на срещите си с екипите на болниците обещаваше неизпълними неща, като например това, че здравната реформа ще се проведе с пари от ЕС, въпреки че беше под въпрос дали проектите ще бъдат одобрени. Парадоксално, но причината за оставката й накрая стана това, което Бойко Борисов изтъкна като мотиви за назначаването й - "тежкия й характер, трудната й комуникативност и чепатия й характер". Тя напусна поста си, след като отказа да се съобрази с предложението на изпълнителната комисия на ГЕРБ и премиера да спре да обяснява в медиите идеята си за допълнително доплащане в болниците, преди да има политическо решение на управляващите за това.

Етюд №2: Не е важно дали си преминал през всички квадрати на шахматната дъска, по-важно е дали ставаш за царица

Издигането на любимци и преклонението на Борисов пред дипломи, които той не разбира, намери най-добър израз в лицето на Румяна Желева. Политическата кариера на Желева беше почти като похода на Алиса към царската корона. Ходовете й бяха така пресметнати, че крайната спирка да бъде Европейската комисия. Желева първо стана евродепутат на ГЕРБ при първите избори през 2007 г., пребори се за лидерското място в групата на формацията в ЕП и като евродепутат успя да си създаде добри контакти с представители на Европейската народна партия, чийто член е ГЕРБ. Така на следващият вот за ЕП след две години вече беше поставена от него начело на листата.

Не стана евродепутат, защото, за да бъде номинирана за еврокомисар, трябваше да попълни CV-то си с нещо по-съществено като поста на външен министър. За няколкото месеца, през които заемаше поста, Желева се прочу с опита си да смени посланиците на България в Турция и САЩ заради обвинения в изборни нарушения и така влезе в конфликт с президента Георги Първанов. Междувременно в европейската преса се появиха критични публикации за нея и бизнеса на съпруга й. А ден преди изслушването й в ЕП се разбра, че Желева все още се води управител на една от фирмите си и така е в конфликт на интереси. Дори и да не беше излязъл този факт, тя пак нямаше да бъде избрана за еврокомисар по бедствията, защото големият й провал стана на изслушването й. Желева отговаряше неадекватно на въпросите на евродепутатите, бъркаше географски понятия и се оплиташе в английския си. Въпреки очевидния й провал Борисов продължи да я защитава: "Тя е утвърден специалист, професор в Магдебургския университет, но беше омаскарена по един безобразен начин."

Етюд №3 Пожарникарите също палят пожари

Изборът по служебна линия пък изгърмя при Калина Илиева. Тя беше издънена от своя най-важен коз - баща си. Ако вече бившият директор на Столичната пожарна Иван Илиев не беше реагирал светкавично на изказване на министъра на земеделието Мирослав Найденов, че Илиева е болна, и не беше съобщил, че дъщеря му всъщност ще ражда, едва ли щеше да се стигне до скандала на скандалите с кадровите назначения на ГЕРБ за тази година. Преди това за вече бившия директор на фонд "Земеделие" имаше два пътя - единият да продължи да лъже началниците си, че е тежко болна, а вторият - да бъде отстранена от поста без много шум. Така или иначе с признанието си в ефир Илиев подпали пожара, след който стана ясно, че дъщеря му не само е лъгала за здравословното си състояние, но е представила в министерството и фалшива диплома от Висшето училище по техника и икономика в Берлин.

В хода на скандала се разбра и как Калина Илиева от младши експерт към звеното, партньор на Европейската служба за борба с измамите с евросредства (ОЛАФ) в България, е била назначена за директор на фонда, който управлява проекти за милиарди евро. Премиерът Борисов обясни, че тя отговаряла на профила, който търсели - "млад човек, който да не е обвързан", както и с това, че Илиева имала "прекрасни референции от ОЛАФ". Призна и че другата причина за избора й на отговорния пост е познанството му с баща й.      

Етюд №4 Експерименът "лекуваш ми коляното, ставаш политик"

Четвъртият урок за Борисов беше, че назначенията на познати нему хора не само не е гаранция за качество, но дори предпоставка за скандал. Най-шумен се оказа скандалът с Лъчезар Иванов. Конкретната причина известният с прякора Мозъка депутат да се раздели с всичките си постове - на зам.-председател на парламента, председател на здравната комисия и партиен лидер на софийската организация на ГЕРБ беше опитът му да спре излъчване на репортаж за негов приятел митничар. Преди това името му беше замесено в още няколко скандала - заедно с бившия министър на здравеопазването Божидар Нанев той беше разследван от ДАНС заради посещение в САЩ на разноски на частна фондация.

В парламентарната група на ГЕРБ неофициално го свързват и с опита за подмяната на текста от Закона за наркотичните вещества, която позволяваше рекламата им. След като подаде оставка Иванов обяви, че остава редови депутат и ще продължи да бъде личен лекар на Бойко Борисов. Всъщност именно на това той дължеше и бързия си възход до високите постове в парламента.  Наследилата го на поста Геновева Алексиева беше начело на комисията само няколко месеца. Тя подаде оставка, след като се оказа, че е била в журито на конкурс за офталмолози, в който участвала и дъщеря й. На Алексиева й се наложи да напусне и партийния си пост на председател на женската организация на ГЕРБ.

Съпредседателят на парламентраната група на мнозинството Красимир Велчев безпомощно възкликна: "Преди изборите правихме такъв подбор на хората от листите, за да не се случват такива неща. Не знам какво повече можехме да направим."

Етюд N 5: "Министърът ме накара да го подпиша"

Последният извод, който Борисов би трябвало да си направи, е, че заплахите не създават мотивация за работа. ГЕРБ въведе нова традиция – всеки, заемал отговорен пост, но несправящ се по една или друга причина с него, да бъде изпращан с прокурорска проверка. Така първият здравен министър в кабинета на ГЕРБ Божидар Нанев беше изпроводен от правителството с прокурорско обвинение за злоупотреби, но и с думите на премиера, че "той все пак е честен човек". "Дори и съмненията ни карат да бъдем много резки. Защо? Защото българинът е мнителен човек. И само като има съмнение - оо, и тея са същите", по-късно обясни премиерът Бойко Борисов своето решение в интервю за "24 часа".

Тази показна борба с корупцията съвсем обърка администрацията. Изведнъж чиновниците станаха толкова предпазливи, че започнаха да блокират важни процеси в държавата: например ръководителите на някои ведомства дълго време не подписваха търгове и чакаха политическо решение от страх да не бъдат обвинени в злоупотреби.

Етюд N 6: "Тука има, тука нема"

Опитите на премиера да намира решения в движения, без да преди това да провежда задълбочена дискусия довеждаше често до хаос. В продължение на година и половина ГЕРБ промени мнението си за ставката на ДДС на няколко пъти: данъкът първо трябваше да се понижи, след това усилено се заговори за увеличение с 1, 2 или с повече процентни пункта. В крайна сметка не се случи нищо, а сега финансовият министър Симеон Дянков отново се опитва да възкръсне дебата за понижение – евентуално през 2012 г.

По същия начин се случи и с осигуровките, които в началото на мандата си ГЕРБ понижи с 2 процентни пункта, а година по-късно увеличи с 1.8 процентни пункта. И това са една малка част от примерите. Когато не знаеш дали решението днес ще е вярното утре, предпочиташ да отлагаш взимането му във времето или просто се опитваш да го прехвърлиш на по-висшестоящия над теб. А това рефлектира върху бизнеса и хората.

В допълнение – постоянното говорене за реформа на администрацията в началото на мандата, но без смислени действия, също демотивира армията от чиновници. В същото време изчезна един от най-важните им стимули – сигурността, че няма да загубят работата си или пък да попаднат в разработките на ДАНС.