Световният отпор срещу климатичните политики започна

Колко сериозна пречка е всичко това за ограничаване на глобалните въглеродни емисии? Майкъл Джейкъбс от Университета в Шефилд във Великобритания вижда причини за предпазлив оптимизъм. Най-големият замърсител в света - Китай, разбира необходимостта от декарбонизация и инвестира масово в слънчева и вятърна енергия. Вторият най-голям замърсител - Америка, извърши зелен завой под ръководството на Байдън. Бразилия отстрани изсичащ тропическите гори президент; Австралия се отказа от обичащия въглища премиер. Близо една четвърт от емисиите вече са обект на въглеродно таксуване. И темпото на иновациите е впечатляващо. Преди две години Международната агенция по енергетиката изчисли, че близо 50% от намаленията на емисиите, необходими за постигането на нулеви емисии до 2050 г., ще бъдат постигнати от технологии, които все още не са достъпни на пазара. През септември агенцията съобщи, че техният брой е спаднал до 35%.

Политическите тенденции не са толкова успокояващи. Избирателите осъзнават, че преустройството на цялата световна икономика ще бъде разрушително. Някои от тях - малцинство - оспорват факта, че е в ход предизвикано от човека изменение на климата. Други се противопоставят на някои политики, прилагани за справяне с него, тъй като те налагат разходи на обикновените граждани или утежняват прекалено натовареното им ежедневие. Някои, особено възрастните хора, изобщо не обичат промените, особено когато те означават суматоха днес в замяна на ползи, които може и да не доживеят да видят. Дори и сред тези, които приемат, че са необходими действия, мненията за това кой трябва да поеме отговорността се различават. Мнозина биха предпочели тя да падне върху някой друг.

Преглед на оригинала

Осведомеността относно опасностите от изменението на климата изглежда се е повишило през последното, обхванато от горски пожари десетилетие. В анкетите, проведени от американския мозъчен тръст Pew в 12 богати държави, делът на респондентите, заявили, че това е "огромна заплаха", е нараснал във всяка държава с изключение на Южна Корея, където той и преди това е бил висок. Навсякъде, с изключение на Израел, мнозинството е съгласно с това описание. И все пак това не означава, че те са готови да плащат повече данъци, за да помогнат за предотвратяването на изменението на климата. В проучване на социологическата агенция Ipsos, проведено в 29 държави, само 30% от анкетираните са заявили, че са готови да платят.

Разделяне

Може би най-притеснителното е, че се е появило партийно разделение дори по научни въпроси. Във всички 14 богати държави, изследвани от Pew през 2022 г., хората от политическата десница са по-малко склонни да смятат изменението на климата за основна заплаха, отколкото тези от левицата (вж. Графика 3). В Австралия, Канада, Германия,Нидерландия и Швеция разликата е много голяма: между 22 и 44 процентни пункта. В Америка тя е смайващите 63 пункта. И ново проучване на YouGov за The Economist установи, че докато 87% от избирателите на Байдън вярват, че изменението на климата е причинено от човешката дейност, само 21% от избирателите на Тръмп са съгласни с това.

В демократичните държави подобни разделения имат последици (Общественото мнение има значение и в диктатурите, но това е извън обхвата на тази статия). Особено в богатите демокрации разделението по отношение на климата се задълбочава от популистките политици, които приемат реални проблеми (като разходи и смущения) и ги преувеличават, като същевременно твърдят, че елитът, налагащ зелените политики, не се интересува от обикновените шофьори, тъй като те ходят на работа с велосипед.

Популизмът подкопава ефективни климатични политики по няколко начина. Първо, популистите често се отнасят скептично към експертите. Когато хората казват "вярвайте на експертите", предполага г-жа Карамо, те всъщност имат предвид: "Вие сте прекалено глупави, за да вземате решения за живота си".

Второ, популистите са подозрителни към глобалните институции и чужденците. "Всяка субсидия, която отпускаме за производител на електрически автомобили, всъщност е субсидия за [Китайската комунистическа партия], тъй като зависим от нея за батериите като от примка на врата", казва Вивек Рамасвами, президентски кандидат от Републиканската партия. Подобни нагласи са вредни за ограничаването на изменението на климата, твърди Дан Фиорино от Американския университет във Вашингтон, окръг Колумбия, защото "климатичната политика е колкото въпрос на външни отношения, толкова и на икономическа политика".

Трето, популистите насърчават хората да вярват, че елитът заговорничи срещу тях, като по този начин всяват параноя в обществения живот и затрудняват постигането на компромис. Тръмп представя политиките за насърчаване на електрическите автомобили като заплаха за американския начин на живот и го прави по начин, който кара почитателите му да се вбесяват и да се смеят на глас.

"Казват, че най-щастливият ден, когато си купите електромобил, са първите десет минути, в които го управлявате, а след това настъпва паника, тъй като се притеснявате. Къде по дяволите ще зареждам, за да поддържам това нещо в движение? Паника!", каза той на работниците в Мичиган. "Ако искате да си купите електрически автомобил, това е абсолютно нормално. Но не трябва да принуждаваме потребителите да купуват електрически автомобили. Няма такова нещо като справедлив преход към края на вашия начин на живот."

Ако Тръмп бъде преизбран през 2024 г., той още веднъж ще оттегли САЩ от Парижкото споразумение за изменението на климата. Той също така ще отмени изпълнителни заповеди относно такива неща като емисиите на метан. Той най-вероятно няма да може да отмени големия закон за климата на Байдън (подвеждащо наречен Закон за намаляване на инфлацията), който включва огромни субсидии, популярни сред получателите както в червените, така и в сините щати. Но той може да назначи бюрократи, които да възпрепятстват прилагането му. Най-малкото, Америка ще престане да има водеща роля по отношение на изменението на климата в решаващ момент, казва сенаторът от Демократическата партия Ед Марки. "Не можете да проповядвате въздържание от бар стол. Не можете да кажете на другите страни да постъпват правилно, ако вие като държава не го правите."

Подобни аргументи против зелените политики са се наложили и в Европа. Дори когато популистките партии не участват в правителството, те могат да му повлияят. В Швеция, където едва 4% от хората казват, че климатичните промени "не са заплаха", дясноцентристката управляваща коалиция все пак намали данъците върху изкопаемите горива няколко пъти през последната година. Една причина за това е, че тя не може да прокара бюджет без подкрепата на популистките Шведски демократи, които имат 20% от местата в парламента. Популистите искат по-евтино гориво. Това искат и много шведски избиратели.

Преглед на оригинала

"Fuel Rebellion", шведска Facebook група, има 600 хил. членове. Петер Блом Бокенхиелм, един от нейните ръководители, казва, че колите "винаги са били голяма част" от неговия живот. Първата му дума като дете е била "кола". Той има и практически причини да се противопоставя на високите данъци върху горивата. В едно малко шведско село "няма магазини, а само два автобуса на ден", казва той. "Ако искате да пазарувате, се нуждаете от кола". Зарядните станции все още не са навсякъде, и пробегът на колата е от значение в страна, в която пътуванията са дълги, а закусването в снега е опасно. И не започвайте с разходите за отопление. Политиците, които поддържат цените на горивата високи, "затрудняват хората да живеят там, където искат", казва Бокенхиелм.

Правилният начин?

Тази година в Германия крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD) се издигна в социологическите проучвания - и постигна добри резултати на провинциалните избори на 8 октомври - като се възмути от енергийните политики на управляващата коалиция, която включва и "Зелената партия". Тя каза, че те ще "разорят" страната. AfD е отхвърлена от мейнстрийм партиите, но дясноцентристите заимстват нейните опорни точки.

Зелените навредиха на собствената си кауза с плана да направят екологичното отопление на домовете почти задължително, преди да има достатъчно квалифицирани техници за инсталирането на термопомпи. Домакинствата се затрудняваха да наемат майстори. Правителството отстъпи през септември и удължи срока - но политическите щети бяха нанесени.

Сега в Германия не само крайната десница критикува Зелените. Митингите им са обсипвани с камъни, яйца и обиди. Мартин Хубер от Християнсоциалния съюз (ХСС), главната дясноцентристка партия в Бавария, заяви пред The Economist, че всичко, което Зелените правят е Verbotsgesetze (закони, които забраняват нещо). На митинг в Андехс, красиво селце на 40 км от Мюнхен, ръководителят на ХСС Маркус Зьодер предизвика възторг сред насъбралата се тълпа на Октоберфест с поредица от шеги. Когато светлината внезапно се усили, той се пошегува: "Поне още ни пращат електричество от Берлин." Един възрастен поддръжник заяви: "Отоплявам къщата си с дърва. Как мога да си позволя да променя това и защо да го правя на стари години?"

Не е по вкуса им

Във Великобритания консервативният премиер е възприел основните популистки възгледи. В речта си от миналия месец Сунак подчерта, че подкрепя ограничаването на емисиите, но осъди начина, по който британските климатични цели са били определени "без никакъв смислен демократичен дебат за това как да се постигнат". (Неговата партия е на власт от 2010 г.) Той също така изрази съжаление, че екологичните политики "ще наложат неприемливи разходи". Той посочи конкретни, стряскащи суми. "За едно семейство, живеещо в редова къща в Дарлингтън, първоначалните разходи [за термопомпа] могат да бъдат около 10 хил. паунда (12 200 долара).

Той се зарече да прекрати планове, които никога не са били обмисляни сериозно: "данъци върху яденето на месо, задължително споделяне на автомобили [и], правителствена наредба за сортиране на боклука в седем различни контейнера". Той изигра и националистическата карта. "Когато нашият дял в световните емисии е по-малко от 1%, как може да е правилно, че на британските граждани им се казва да жертват повече от другите?" (Британците са по-малко от 1% от световното население.)

"Риши си играе с огъня", казва Майкъл Гръб от University College London. Бизнесите желаят предвидими политики, за да могат да планират в дългосрочен план. "Превръщането на изменението на климата в част от културната война ще подкопае доверието на инвеститорите."

Джеймс Патерсън от Университета в Утрехт, Нидерландия, смята, че антизелените реакции понякога се появяват, когато природозащитниците прекаляват; например като въвеждат толкова принудителни политики, че много хора ги смята за неправомерни. Това се е случило в Нидерландия. Нова популистка партия - BoerBurgerBeweging (Движение на фермерите и гражданите), стана известна, след като правителството започна да санкционира фермите, отделящи прекалено много азот.

Преглед на оригинала

Азотът не е парников газ; проблемът е, че големите интензивни ферми в Нидерландия произвеждат достатъчно количество (от торове и кравешки екскременти), за да защитят важни природни резервати. Правителството иска да изкупи фермите, което ще доведе до намаляване на броя на добитъка с между една пета и половината. Подобна властническа политика предизвика селския гняв, като в цялата страна тракторни протести и фермери развяваха обърнато националното знаме. На провинциалните избори тази година Движението на фермерите и гражданите спечели 20% от гласовете - в страна, където само 2.2% от хората се занимават със земеделие. На парламентарните избори на 22 ноември по-екологичните партии очакват да бъдат победени.

В по-голямата си част в развиващите се страни климатичните промени са по-малко разединяваща тема във вътрешната политика, отколкото в богатите. Елитът я обсъжда - правителствата искат да получат компенсация за миналите емисии на индустриализирания свят и да привлекат инвестиции за енергийния преход. Но по време на избори в Индия и Африка темата почти не се споменава.

Въпреки това избирателите в развиващите се страни са още по-чувствителни към повишаването на разходите за живот от тези в богатите страни. Затова те често се противопоставят на политики, за които смятат, че ще се отразят на бюджетите им. Оттук идва и трудността в намаляването на субсидиите за изкопаеми горива, които според МВФ през 2022 г. са били на колосалната стойност от 1.3 трлн. долара (1.3% от световния БВП),

Тези помощи са толкова популярни, че вредата, която нанасят на околната среда, рядко е достатъчен мотив за правителствата да се отърват от тях. Бола Тинубу, новият президент на Нигерия, тази година премахна субсидия за горивата не защото тя насърчаваше хората да изгарят въглерод, а понеже продажбата на бензин на по-ниски от пазарните цени разоряваше държавната хазна. През 2022 г. тя струваше 10 млрд. долара, като на държавната петролна компания не ѝ оставаше нищо за федералното правителство, на което обикновено е най-големият спонсор. Забраняването на субсидията освобождава милиарди за обществени услуги, като щастливият страничен ефект е, че намалява емисиите. Въпреки това има натиск за възстановяването ѝ. С повишаването на цените на петрола някои се опасяват, че субсидията тихомълком ще бъде възстановена.

Няколко средно богати страни, като например Индонезия и Индия, изгарят повече изкопаеми горива, въпреки че се опитват да се наложат като екологични сили. Индийското правителство планира да утрои капацитета за производство на възобновяема енергия до края на десетилетието. То също така е обявило мораториум върху новите въглищни централи и се стреми да стане голям производител на зелен водород. Това са добри новини, но изглежда е продиктувано поне толкова от притеснения за енергийната сигурност, колкото и от изменението на климата: в миналогодишната стратегия за зеления водород се споменава план за постигане на "енергийна независимост" до 2047 г. преди целта за постигане "нулеви нетни емисии" през 2070 г. И въпреки мораториума върху новите въглищни централи, производството на въглища в Индия нарасна с 14.8% през миналата година.

Аргументите, свързани с националната сигурност, могат да стимулират зелените инвестиции. Изграждането на вятърни паркове може да намали зависимостта от енергийния внос, което е въпрос, на който много политици наблягат. Но ако тези аргументи също така подтикнат правителствата да издигнат бариери пред чуждестранния внос, това ще оскъпи енергийния преход.

От екологична гледна точка голямата средно богатата страна, която се е подобрила най-много през изминалата година, вероятно е Бразилия. Но и там положението е сложно. Под ръководството на президента Луис Инасио Лула да Силва, който встъпи в длъжност през януари, обезлесяването в Амазония през първите осем месеца на годината е намаляло с кумулативните 48% в сравнение със същия период на 2022 г., когато начело беше неговият обичащ дърводобива предшественик Жаир Болсонаро. Лула обаче подкрепя и стремежа на държавната петролна компания Petrobras да увеличи добива от 2.9 млн. барела дневно до 5.2 млн. до 2030 г. И зелените му планове срещат съпротива. В Конгреса 347 от 594 депутати принадлежат към земеделската група, чиито членове се тревожат, че зелените политики блокират развитието. Конгресът е ограничил правомощията на Министерството на околната среда.

Насаждане на недоволство

В повечето развиващи се страни целите за нулеви емисии са далеч в бъдещето и от избирателите все още не се изисква да правят големи жертви, за да ги постигнат. За мнозина вредите, причинени от самото изменение на климата, са по-голямо притеснение. Според проучване на Университета в Йейл например цели 74% от индийците твърдят че са изпитали последиците от глобалното затопляне, в сравнение с 50% през 2011 г. "Загубихме реколтата си поради екстремните жеги и дъждове, а през последните няколко години ситуацията се влошава", казва Шив Кумари, земеделски работник в Делхи, чиито ниви са били наводнени това лято. Подобни травми водят до по-голяма подкрепа за екологични политики: 55% от индийците казват, че Индия трябва да намали емисиите си незабавно, без да чака другите страни да предприемат действия, спрямо 36% през 2011 г.

В световен мащаб иновациите в крайна сметка ще облекчат недоволството, което е причина за толкова много от негативните реакции. "Чистото вече е по-евтино от мръсното в много части на икономиката и тези части просто ще стават все по-големи", казва Никълъс Стърн от London School of Economics. Но е от огромно значение колко бързо ще се случи това. Много от зелените технологии изискват големи първоначални инвестиции, което е по-трудно, когато лихвените проценти са високи. Това се отразява особено силно на бедния свят. "Погледнете Африка. Ако плащате 15% лихва, вятърът и слънчевата енергия не са по-евтини от изкопаемите горива за производство на електроенергия, въпреки че са по-евтини на 7% или 8%", казва професор Стърн. Той предлага да се увеличат многостранните кредитори, за да се привлекат други източници на финансиране. "Най-нереалистичното и опасно нещо от всички би било да се действа бавно", казва той.2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved