Лято 2023 счупи световните температурни рекорди

В България това е третото най-горещо лято за последните 44 години

Според климатичните експерти ще ставаме свидетели на все по-екстремни явления и все по-високи температурни стойности, докато не спрем да натрупваме повече парникови газове в атмосферата.

Симеон Матев

Според климатичните експерти ще ставаме свидетели на все по-екстремни явления и все по-високи температурни стойности, докато не спрем да натрупваме повече парникови газове в атмосферата. © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Симеон Матев е автор в "Климатека" и доктор по климатология, асистент по климатология в катедра "Климатология, хидрология и геоморфология" на Софийския университет. Основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. "Капитал" препубликува със съкращения текста му от поредицата, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво.

С изтичането на август приключи летният климатичен сезон за Северното полукълбо и респективно зимният за Южното полукълбо (климатично лято за северната половина от Земята следва да се разбира периодът юни, юли и август или "Бореално лято"). Средната температура за сезона (сумата от средните температури на юни, юли и август, разделена на три) показва, че Бореалното лято на 2023 г. е било най-топлото поне от 1979 г.. Според архива на NOAA пък, от 1880 г. няма по-топъл сезон от този, т.е. това е поредният рекорд за най-топъл период от началото на регулярните метеорологични измервания.

За Европа е характерно, че лятото е наднормено на почти целия континент, с изключение на Исландия и части от Скандинавието. Заради хладния юли в Северна Европа, тазгодишното лято на Стария континент отстъпва по наднорменост на 2022, 2021, 2018, 2010 г. и е с приблизително еднаква аномалия с това от 2003 г.

В нашата страна лятото на 2023 г. е с положителна аномалия. Най-големи са отклоненията от нормата в Централна и Североизточна България, докато със съвсем малко над нея се отличават някои региони на Северозападна България, в югозападните части и по Южното Черноморие, където лятото може да се класифицира като нормално, но с положителна аномалия. Въпреки горещите юли и август, заради нормалния юни, тазгодишното лято остава на трето място по стойност на положителната аномалия за последните 44 години.

Топли лета с подобна на тазгодишната аномалия е имало и през 1916 и 1928 г. Твърде студено е било през 70-те и 80-те години на XX в., като водач в това отношение е било лятото на 1976 г.

Въпреки че лято 2023 г. не е най-топлият сезон у нас, през второто и в началото на третото десетдневие на месец юли имахме 12 поредни дни с дневна аномалия над 3 °C. Не е имало такъв период през последните няколко десетилетия, дори и през най-топлите до момента лета на 2012 и 2007 г.

Какъв беше август 2023 г.?

Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S), средната температура на въздуха през август 2023 г. в глобален план е била с 0,71 °C по-висока спрямо новия климатологичен период (1991 - 2020 г.) и месецът е бил с 0,89 °C по-топъл от предишния климатологичен период (1981 - 2010 г.). Според тези стойности август 2023 г. е най-топлият август от 1979 г. насам. Както през юли, така и през август разликата със следващите в тази класация е много голяма. Досегашният лидер август 2016 г. е с повече от 0,3 °C по-студен от тазгодишният.

При анализ на данните от архива на NOAA, в който има данни от 1850 г., се потвърждават данните от Коперник, както за това, че август 2023 г. е най-топлият август в цялата 153 годишна история на глобалните месечни средни температури, така и за голямата стойност на аномалията, с която се превъзхождат следващите в класацията за най-топли месеци.

Стойностите на аномалиите в двете графики са различни, защото NOAA използва за норма периода 1901 - 2000 и сравненията се правят с нея, а нормата за този вековен период е по-ниска от нормата, използвана от Коперник. Това е и причината да има разлика между месеците с положителна и отрицателна аномалия. Въпреки различните стойности на аномалиите, заради различните норми, тенденцията на повишение на средната августовска температура през последните 32 години е еднакъв и възлиза на 0,23 °C на десетилетие.

Според данните на Коперник, август 2023 е вторият най-топъл месец в метеорологичната историята на земното кълбо от 1850 г. насам. Първият в тази класация е август 2022 г., а следващите (август 2019 г. и т.н.) са на сравнително голяма разлика.

През август 2023 г. на 13% от територията на Земята е регистрирана рекордно висока средна месечна температура, докато територията с рекордно ниска е под 1%. В тази връзка Северна Америка, Азия и Африка също отчитат най-топлия август, а Южна Америка отчита най-топлия месец изобщо в своята метеорологична история. По-големи площи с отрицателни отклонения от нормата се откриват само в Антарктида, както и в най-североизточните райони на Азия.

На фона на рекордните глобални температури, сравнително малко страни отбелязват най-топъл месец август - Перу, Япония и Хонг Конг. В района на Арктика, Карибския басейн и Мексиканския залив също са отчетени най-високи стойности и това превръща този месец август в най-топлия.

И над океаните средната температура на въздуха е била значително над нормите, което е в пряка връзка с продължаващите рекордно високи стойности на температурата на морската вода, като превишението спрямо предишните рекордни стойности е значително.

В Европа август 2023 г. е вторият най-топъл от 1910 г. насам, откакто се водят регулярни записи за температурите на целия континент. Водач, с почти 0,4 °C преднина, остава август 2022 г. Въпреки това тенденцията на повишение на средната европейска температура за последните 32 години е значително по-голяма от тази за света и възлиза на 0,44 °C.

В регионален план почти целият континент е наднормен, като най-големи положителни аномалии са наблюдавани в югозападните, източните и крайните североизточни райони. През август 2023 г. няколко горещи вълни определяха силно наднорменото време в Средиземноморския регион. Град Милано в Италия отбеляза най-горещия си ден по средна температура. Рекордът е знаков, защото става въпрос за много дълга редица с данни. Измерванията в миланската станция Брера започват преди 260 години през далечната 1763 г. и досега никога не е отчитана толкова висока среднодневна температура от 33 °C. Предишният рекорд е от 2003 г. (32,8 °C). За да няма спекулации, ще обърнем внимание, че става въпрос за среднодневна температура, която се изчислява на базата на няколко измервания през денонощието, а не за абсолютна максимална температура.

Макар и малки по площ, през август имаше места и с близки или поднормени условия. Това са южните части на Скандинавието и Великобритания, както и по-голямата част от Дания и Нидерландия.

Третото най-горещо лято в България за последните 44 години

В България август 2023 г. беше по-топъл, спрямо нормата за периода 1991 - 2020 г. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, с най-големи стойности на аномалията са места, разположени в централните и източни части на Северна България, както и района на Сливен. Близки до нормата, но над нея бяха средните температури в северозападните и югозападните райони. Със сравнително малко превишение на нормите е и Черноморското ни крайбрежие на юг от Бургас.

Според месечната аномалия, август 2023 г. с голяма вероятност ще се окаже вторият най-топъл за последните 44 години. Водач в тази класация от 1979 г. насам е август 2010 г. Тазгодишният август е с малко по-висока аномалия от август 1994, 2003, 2008, 2012 г. На графиката добре се виждат силно поднормените условия в края на 70-те и в началото на 80-те на ХХ в. Със сравнително големи отрицателни аномалии са и 2004, и 2005 г. В съвремието август се характеризира със сравнително големи положителни аномалии, като една от причините е в не толкова наднорменото време, а по-скоро в това, че през 70-те и началото на 80-те години на ХХ век средните температури са били много по-ниски. Този период е един от най-студените в цялата ни близо 140 годишна метеорологична история и когато сравняваме средните температури с него, се получават големи положителни отклонения. Това е и причината август да е месецът с най-голямо изменение през последните 30 години, като затоплянето е по-голямо дори и от юли. За някои станции средната августовска температура се е повишила с повече от 2 °C, ако сравняваме нормите за периодите 1991 - 2020 и 1961 - 1990 г.

И тази година август се отчете с температури над 40 °C в началото на месеца на места в Дунавската равнина. Последва обаче нормализиране на температурите, като този период продължи до средата на месеца. Това е и причината аномалията за месеца да бъде с не толкова голяма стойност, защото последвалият горещ период с температури отново до 38 - 39 °C предполагаше по-наднормен месец.

След юни и юли, август също се записа, като рекордно топъл месец тази година. Това рефлектира и върху сезонната температура на Бореалното лято, което е най-топлото в цялата метеорологична история на Земята. Несъмнено впечатляващи данни, за които голям принос имаме и ние, поради предизвиканите от човека климатични промени, вследствие на продължаващото отделяне на значителни обеми на парникови газове.

Според редица климатолози, това което се случва с глобалната температура не е изненада и е пряк резултат от климатичните изменения. Според климатичните експерти ще ставаме свидетели на все по-екстремни явления и все по-високи температурни стойности, докато не спрем да натрупваме повече парникови газове в атмосферата.