Десет факта за "Топлофикация София" и още нещо

Всичко това породи очаквания за рязко намаляване на цената на топлинна енергия, особено за София. И когато това не се случва "сега и веднага", има разочарование и дори негативни настроения сред потребителите.

За да няма спекулации, следва да се напомнят няколко важни неща за "Топлофикация София". Ще ги сведа до запомнящите се 10:

• Това е най-големият екологичен проект в София. Ако приемем производствените данни на столичната топлофикация за действащия регулаторен период, замяната на произведена и потребена топлинна енергия (3 867 438 мВтч на годишна база) с електрическа, с отчитане на загуби по преноса и коефициента за трансформация на електрическа към топлинна енергия, то еквивалентното заместващо електричество ще бъде в размер на 4 563 577 мВтч. Ако добавим и електроенергията от високоефективната когенерация на "Топлофикация София", тогава еквивалентът ще бъде 5 309 414 мВтч. При сегашната структура на производството на ток в страната с 48% дял на ТЕЦ-ове на въглища това означава генериране на 3 567 926 т. СО2 за една година. За сравнение - сегашната годишна въглеродна квота на софийската топлофикация е 1 335 450 тона.Следователно при потенциално изваждане на "Топлофикация София" от енергийната система на града въглеродния отпечатък ще се увеличи значително.
• Топлинното натоварване на системата в средночасов аспект в отоплителен сезон възлиза на около 1000 до 1100 мВт. В пикови часове достига до 1700- 1800 мВт. При спиране на топлофикацията и замяна на топлинната енергия с електрическа в пикови часове разпределителната мрежа на София следва да приеме допълнителна мощност около 2000 мВт. За сведение, общият мощностен капацитет на софийската електропреносна мрежа (по данни на ЧЕЗ) не превишава 2000 мВт. Следователно съществува очевидна невъзможност за еквивалентна замяна на топлинната с електрическа енергия и има потенциално висока опасност от аварии на мрежата при опит да се достави електроенергия за отопление. Казано по-елементарно, потенциално катастрофичният сценарий може да се формулира като "нито ток, нито парно".
• Цената на топлинната енергия, произведена от "Топлофикация София" се определя по разходоориентирана методика от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Но по-важното е, че съобразно Директива от 2004 г. на ЕС цената на топлинната енергия в топлофикационните дружества, работещи в режим на високоефективна когенерация, е в преференциален режим, което означава, че част от разходите за получаването на топлинната енергия се компенсират от приходи, получени от преференциалната цена на електроенергията в същия режим. Благодарение на преференциалната цена на електроенергията, произведена в режим на високоефективна когенерация, потребителите заплащат по-ниска от реалната цена на топлинната енергия.
• Допълнителният приход от електроенергията, произведена в режим на високоефективна когенерация, позволяващ да се намали цената на топлинната енергия, се разпределя върху потребителите на електроенергия в цялата страна. Това прав столичани длъжници към "целокупния български народ". В текущия регулаторен период общо необходимите приходи на дружеството са в размер на 518 929 836 лв. При отсъствие на преференциален режим приходите ще се намалят до нивото на 436 261 263 лв.Следователно, ако се премахне преференциалната цена на електроенергията, получена в режим на високоефективна когенерация, за осигуряване на необходимите годишни приходи на дружеството е необходимо цената за топлоенергия да се повиши с 22%.
• В минали години, например 2012-а, когато цената на газа беше значително по-висока за гарантиране на необходимите приходи на "Топлофикация София" при премахване на преференциалната тарифа за електроенергията, цената на топлоенергията следва да бъде увеличена с 45%.
• При голямата динамика на цената на газа имаме висока динамика на компенсиращата цена на електроенергията и сравнително ниска динамика на цената на топлинната енергия. Това потвърждава ефективността от прилагането на компенсаторни ценови методи за запазване привлекателността на топлинната енергия и я поставя в класацията на най-екологичните и социално поносими източници на енергия за бита.
• "Топлофикация София" е най-големият индустриален консуматор на газ за последните години - средно годишно около 650 млн. куб.м, или 22% от общата консумация на газ в страната. Разходите за газа са около 80-85%. Схемата на заплащане към обществения доставчик "Булгаргаз" съвпада с тази на "Булгаргаз" към "Газпром" и се приема за финансово дисциплинираща. За да получи следващия месец заявените количества газ, следва да ги предплати авансово до 15 число на текущия месец в размер на 60% от общата сума на доставката. До 15 число на следващия месец се прави погасяване на два транша по 20%, след което схемата се повтаря неотменимо. Но топлофикационно дружество не е коректен платец и като резултат задълженията към "Булгаргаз" растат (над 200 млн. лв. по последни данни), като само фактът, че първото е общинско, а второто - държавно, позволява доставките да продължат. Това поражда финансово напрежение при обществения доставчик. Докато ако "Булгаргаз" не заплати по посочената схема към "Газпром", може да последва спиране на доставките към България.
• Приходната схема на "Топлофикация София" има доказани системни дефекти. Дружеството получава газ, произвежда електро- и топлоенергия, след което "раздава" топлоенергията и чака да й бъде заплатена. Първият системен дефект е, че за газ се предплаща, а приходите за топлинната енергия са с времеви лаг не по-малък от 75 календарни дни (нормативно). Вторият системен дефект е ниската събираемост на приходите - през периода 2005 - 2007 г. приходите бяха паднали до около 52%. През последните години процентът се повиши до 90, но сега, заради кризата от коронавируса, отново има очаквания за спад на събираемостта на сметките. Единственото нещо, което поддържа дружеството живо, е разбирането на управляващите за последствията от евентуален "катастрофичен" сценарий, описан по-горе. Поради което се предприемат мерки, необходими за съществуване на топлофикацията, които обаче са далече от пазарната логика.
• Формата на собственост и нивото на мениджмънта не са определящи фактори за лошото финансово състояние на дружеството. През периода от 2000 г. до сега дружеството е преминало през няколко форми на собственост: общинска, общинско-държавна, държавна, отново общинска. Смесената форма на управление показа неефективност, особено при вземане на стратегически решение по реализация на проекти за въвеждане на високоефективна когенерация като един от инструментите за повишаване на ефективността на дружеството и гарантиране на социално приемлива цена на топлинната енергия.
• Основните фактори, които влияят върху финансовото състояние на дружеството, се свеждат до следните, без да ги изчерпват:

• Форма на собственост
• Ниво на мениджмънт
• Нормативна уредба (ценообразуване, възможността за използване на цената на електроенергията, произведена в режим на високоефективна когенерация за подобряване на финансово-икономическото състояние на дружеството);
• Макросреда (Социална поносимост на цените на топлоенергия, динамика на цените на горивата, конкурентоспособност на цената на топлоенергия в енергиен еквивалент по отношение цената на електрическата енергия);
• Ниво на технологично обновяване;
• Събираемост на задълженията