Идва ли поредната смърт на АЕЦ "Белене"?
Правителството вече не изглежда уверено в изпълнението на проекта, както беше допреди няколко месеца
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
Красивият, по думите на премиера Бойко Борисов, проект за АЕЦ "Белене" липсва напълно в представената през изминалата седмица Енергийна стратегия на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. Това на практика означава, че държавата не е сигурна за бъдещето на ядрената централа, поради което не я включва в основополагащия документ за развитието на сектора.
Показателно е още, че при представянето на стратегията енергийният министър Теменужка Петкова директно заяви: "Новата ядрена централа може да не е в Белене." Петкова казва, че има необходимост от въвеждане в експлоатация на нова ядрена мощност след 2030 г., която ще бъде от 2000 мегавата, но не е ясно къде ще бъде тя. Според нея е необходимо още веднъж да се изясни колко печеливш ще бъде проектът "Белене" и ако не се вписва в предварително договорените параметри, централата няма да бъде изградена. Вместо това ще бъде поставен въпросът за изграждането на два нови енергоблока в АЕЦ "Козлодуй".
Тази промяна в твърдата досега позиция на българското правителство за строителството на "Белене" беше моментално забелязана в Русия с множество медийни публикации. А това е сигнал, че скоро може да има и официална позиция на Москва по повод участието на "Росатом" в проекта.
Скритият скептицизъм става явен
Още при поредния рестарт на проекта АЕЦ "Белене" през лятото на 2018 г. имаше огромни съмнения, че целта на правителството на Борисов е наистина да изгради тази мощност, а цялото начинание се възприема по-скоро като ход за спечелване на благоразположението на Владимир Путин. Основният негатив на тази ядрена мощност е, че е планирана върху сеизмична площадка, няма лиценз за самата централа и тепърва трябва да се кандидатства за такъв, включително пред ЕК, скъп е - над 10 млрд. евро, и ще бъде по-скоро неконкурентен на пазара след 2030 г. Въпреки това до строителството все пак можеше да се стигне, ако държавата беше гарантирала изкупуването на тока или беше дала гаранции за инвестицията. Решението обаче е проектът да се прави на изцяло пазарен принцип, поради което няма и реален инвеститорски интерес.
В провеждащата се в момента процедура за избор на стратегически инвеститор участват "Росатом" и китайската CNNC, но и двете компании ясно заявиха, че без държавна помощ не биха работили по АЕЦ "Белене". По принцип въпросната процедура трябваше да е приключила още през април, но това не се случи. "Както знаете, проектът привлече интереса на международни компании, но поради пандемията от коронавирусa изборът на стратегически инвеститор не само се забави, но на практика беше спрян", казва сега министър Петкова. Защо през последните два-три месеца дейностите по избора не са възобновени и какви са бъдещите планове обаче не е ясно.
"Лично аз съм известен скептик, че ще видим АЕЦ "Белене" в някоя от следващите години по една основна причина - че ние искаме изцяло на пазарен принцип, а така сметката много трудно ще излезе, на който трябва да инвестира", заяви през седмицата и президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Има ли въобще смисъл
Мотивът на правителството на Бойко Борисов за размразяването на АЕЦ "Белене" беше, че страната няма да може да покрива енергийните си нужди в бъдеще. Това обаче е напълно невярно, поне докато работи АЕЦ "Козлодуй" - до 2050 г. Да не говорим, че енергийният микс на страната може коренно да е променен в контекста на Зелената сделка на ЕС.
Построяването на още една голяма ядрена мощност дори би било проблем, а не решение. И без предвидените задължителни мерки за енергийна ефективност тези общо 4 блока по 1000 мегавата мощност (два в "Козлодуй" и два в "Белене") ще надхвърлят потреблението в страната през голяма част от годината, и то ако не работят другите мощности като ВЕЦ, ВЕИ и ТЕЦ.
Износът пък въобще не е гарантиран, тъй като всички съседни страни развиват свои мощности, повечето от тях ВЕИ и на природен газ, като цените на тока им още от сега са по-добри и от най-оптимистичните прогнози за АЕЦ "Белене".
И само за сравнение - с 10-те млрд. евро, които могат да похарчат за ядрената централа, биха могли да се изградят 4 нови парогазови централи в комплекса "Марица-изток" с обща мощност 2000 мВт (колкото на "Белене") за общо 1.4 млрд. евро, язовир "Яденица" в ПАВЕЦ "Чаира" за 220 млн. евро, изграждане на инсталации за съхранение на енергия за поне 200 млн. евро, около 2000 мВт соларни мощности за 2 млрд. лв., повсеместно инсталиране на умни електромери за 1 млрд. лв., продължаване на програмите за саниране с още 2 млрд. лв., изграждане на smart-grid преносна мрежа за 1 млрд. лв. и още куп неща.
4 коментара
Проекта Беляне не е да бъде реализиран, а да бъде реанимиран всеки път като се обърне палачинката. Ако се построи ще носи загуби, докато постоянното реаниниране осигурява постоянно плащане на данък освабаждение!
Няколко неща са ясни от десетилетие:
1. БеляНе е икономически неизгоден. Няма как да се изплати дори в 30-годишен хоризонт.
2.БеляНе носи приходи на Русия. Затова се поддържа "на системи".
3. Ядрената енергетика няма перспектива в сегашните условия. ЕС върви устойчиво към възобновяеми източници.
4. Големият проблем на ядрената енергетика е съхраненивто на отпадъците. Периодът им на полуразпад е стотици години, територията около хранилището е мъртва зона за векове.
5. Белене е земетръсна зона. Едва ли ще покрие новите критерии на ЕС за безопасност.
6. От 1 до 5 следва, че БеляНе не е в национален интерес. "Рестартира" се само в случаите, в които Русия нашока канчето на енергийния ни министър. Спира се, когато ЕС нашока канчето на енергийния ни министър и заплаши да спре кранчето на европрограмите.
Тука има , тука нема ...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.