Все по-зелени и все по-евтини

Повече за по-малко пари

Въпреки високата си първоначална цена политиките за подкрепа на ВЕИ създадоха устойчива пазарна среда. Това привлече значителни капитали към проекти за изграждане на соларни и вятърни централи - приблизително 300 млрд. долара годишно за периода 2010 - 2020 г. Тези инвестиции изглеждат статични, но това е само привидно. Сериозният ръст на инсталирани мощности доведе до икономия от мащаба и до технологични иновации. Това от своя страна предизвика драматично поевтиняване на компонентите. Днес една слънчева централа струва с 90% по-малко, отколкото през 2010 г., и се очаква да поевтинее с още 80% до 2030 г. Инвестиционните разходи за изграждане на вятърни централи пък се свиха с 50% за последното десетилетие и се предполага, че ще намалеят с още 40% през идното. Тоест дори инвестициите на годишна база да останат в порядъка на 300 млрд. долара, това ще означава много повече нови мощности.

Зареди батерията

Разбира се, очакванията са за ръст на инвестициите и в абсолютни стойности. Ключът към това се крие в системите за съхранение на енергия. Те решават до голяма степен проблема с непостоянното производство на зелените централи и са в състояние да предоставят допълнителни мрежови услуги - контрол на честотата, балансираща мощност, резерв и др. Цената на батериите все още е сравнително висока, но подобно на соларните панели и те поевтиняват с изумителни темпове. През последното десетилетие нарастването на производството на литиево-йонни батерии доведе до 90% спад в цените им. Глобалният пазар за съхранение на енергия се оценява на 19 млрд. долара през 2019 г., а общата инсталирана мощност се очаква да надхвърли 74 GW до 2030 г. Интерес към инвестиции в батерии за съхранение с различно приложение имат най-разнообразни участници - автомобилни компании, индустриални производители, разработчици на възобновяеми енергийни проекти и мрежови оператори.

Зелени мрежи

Доскоро мрежовите компании подхождаха консервативно и дори враждебно към ВЕИ. Основните им опасения бяха, че производството на зелените централи е непостоянно - слънцето не грее през нощта, а перките работят само когато духа вятър. С увеличаване на дела на ВЕИ обаче се оказа, че мрежовите оператори прогнозират повече от добре производствения им профил. Балансирането пък бе решено чрез пазарни средства, а развитието на системите за индустриално съхранение на енергия обещава да даде още повече инструменти в тази посока.

Кризата с COVID-19 и ограничителните мерки от пролетта на тази година окончателно доказаха устойчивостта на електроенергийните системи. Комбинацията между рекордно ниски борсови цени на тока в Европа и приоритета на диспечиране за зелените централи доведе до огромен ръст на дела на ВЕИ в преносната и разпределителната мрежа. В страни като Великобритания локдаунът заради коронавируса доведе до пиков дял на зелени мощности от 67.5% от електроенергийния микс през май. По данни на финландската енергийна група Wärtsilä, събрани от европейските оператори на електроенергийни мрежи, ВЕИ са генерирали средно 44% от енергията в ЕС от април до юни, когато много държави бяха блокирани, срещу 37.2% в същия период на миналата година. Дневните пикове достигат до цели 53%. Тази "зелена вълна" не доведе до срив и режим на тока. Напротив - тя потвърди схващането, че ВЕИ не са проблем, а решение. Стигна се дотам, че Електроенергийният системен оператор на Великобритания National Grid заяви официална цел - да управлява напълно въглеродно неутрална електрическа система (zero carbon grid) до 2025 г. Вероятно и най-големите ВЕИ ентусиасти не са очаквали да има изцяло "зелени" мрежи толкова скоро.

Собствено производство

Сривът в инвестиционните разходи за нови ВЕИ централи води до позитивни промени и на българския пазар. При предишния инвестиционен цикъл (2008 - 2012 г.) ВЕИ проекти се изграждаха благодарение на комбинацията от преференциални тарифи и гарантирано изкупуване. Днес ситуацията е различна. Нови соларни проекти - с мощност от десетки киловати до няколко мегавата - се изграждат върху покриви и запустели терени на заводи и фабрики, при това за собствена консумация. Без субсидии и преференциални тарифи, а изцяло на пазарен принцип. При инвестиционни разходи около 1100 лв./кВт инсталирана мощност централите могат да предложат цена, която е далеч по-ниска от тази на тока "от мрежата".

С очакваното намаляване на инвестиционните разходи производство на зелен ток за собствена консумация ще става все по-привлекателно. Този тип централи са освободени от заплащане на добавка "Задължения към обществото" и на мрежови такси, което подчертава ключовата роля на законодателя за създаване на стойност в полза на бизнеса и индустрията, без това да натоварва с допълнителен разход крайните потребители.

Make Bulgaria Great Again

Друга актуална тенденция е разработването на големи соларни и вятърни електроцентрали, които не разчитат на субсидии. Те ще реализират електроенергията на борсата или чрез корпоративни договори с енергийни търговци и индустриални клиенти в рамките на интегрирания европейски пазар. Икономията от мащаба, която постигат големите проекти, съчетана с доброто слънцегреене в България и достъпа до евтин финансов ресурс, прави големите слънчеви централи в страната много конкурентни. Те могат да произвеждат ток на по-ниска от цена от сравними проекти на Балканите и практически в цяла Централна Европа. Изненадващо за мнозина България е добре позиционирана да се завърне в ролята на износител на евтина електроенергия. Този път обаче произведена от слънцето.

Отвъд политическото говорене в Брюксел за справедлив енергиен преход процесите в енергетиката сочат към тотална трансформация. Ползите са очевидни - зелените електроцентрали повишават енергийната независимост на страната и вече намаляват цената на тока за индустрията и домакинствата. Реализацията на нови проекти ще създаде и запази хиляди работни места - за инженери, проектанти, монтажници, софтуерни специалисти. Тъй като първичният ресурс на ВЕИ централите е изобилен и безплатен, оперативните им разходи са минимални, а производствената цена е предвидимо ниска във времето. Така зелените производители ще бъдат ключова част от трансформацията на въглищните региони в модерни индустриални комплекси. За последното се очакват и няколко милиарда евро от ЕС, което вече привлича вниманието на установените играчи в конвенционалната енергетика. Изводът е, че България трудно може да загуби от тази трансформация. Стига да не си попречи сама - с пасивност, недалновидно подкрепяне на губещи предприятия и политическо късогледство.