Северна Македония засега се отказва да участва в АЕЦ "Белене"

Вместо това страната планира да влезе с 25% в терминала за втечнен газ в Александруполис, което е ясен знак към САЩ

Проектът за АЕЦ "Белене" беше замразен през 2012 г., но отново възобновен преди две години с търсене на инвеститори.

Иглика Филипова

Проектът за АЕЦ "Белене" беше замразен през 2012 г., но отново възобновен преди две години с търсене на инвеститори. © Красимир Юскеселиев

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Приказката за чудния проект АЕЦ "Белене", която премиерът Бойко Борисов се опитваше да разказва през последните две години, започва все повече да прилича на кошмар. Броени дни след като "Росатом" каза в прав текст, че няма как централата да се изгради без държавни гаранции, както формално иска България, сега Северна Македония обяви, че се отказва от обявените намерения да участва в проекта. По време на импровизирания от НЕК търг за заявяване на интерес през 2019 г. страната бе казала, макар и не с официално решение на парламента, че може да се включи с миноритраен дял в изграждането на АЕЦ "Белене". Вместо това Северна Македония е предпочела да участва с 25% в терминала за втечнен природен газ в Александруполис (Гърция).

Това стана ясно от изказване на генералния директор на македонската държавна енергийна компания ESM Васко Ковачевски на енергиен форум в понеделник, който беше излъчен онлайн. Той не даде подробности за мотивите за решението, но има вероятност то да е свързано с отказа на България да подкрепи започването на преговори с Македония за членство в Европейския съюз заради липсата на напредък по подписаното преди две години споразумение между двете държави. От друга страна включването на Северна Македония в гръцкия LNG терминал е ясен знак към САЩ, които именно чрез този проект искат да засилят енергийното си влияние в региона, като доставят повече втечнен газ.

Замразяване

"Временно се отказваме от планираната инвестиция в ядрената централа в Белене и се насочваме към възможността да инвестираме в газовия терминал в Александруполис", заяви Ковачевски. По думите му ESM ще придобие 25% от гръцкия проект, с което значително ще подобри представянето си по отношение на стабилното производство на електрическа енергия. Част от проектите, по които македонското правителство работи, са свързани с трансформирането на топлоелектрически централи от въглищни в газови. Нещо, което засега България отказва да предприеме, въпреки че също ще участва с дял в терминала край Александруполис и ще може да извършва директни доставки през газовата връзка с Гърция.

Северна Македония формално подаде оферта за придобиване на миноритарен дял в проектната компания, която ще изгражда АЕЦ "Белене", по време на процедурата за заявяване на интерес през миналата година. Към онзи момент обаче офертата не беше одобрена официално от македонското правителство. Около месец по-късно, по време на посещение в София, министърът на икономиката Крешник Бектеши потвърди интереса на страната към придобиване на миноритарен дял в "Белене" на среща с енергийния министър Теменужка Петкова. Интерес има и за изкупуване на електрическа енергия от атомната централа в размер на 10%, каза тогава още Бектеши.

Газов терминал

Проектът за плаващ терминал за втечнен природен газ край Александруполис се изпълнява от гръцката компания Gastrade и се очаква да заработи през 2023 г. Участие в него има и българската "Булгартрансгаз", която подписа споразумение за 20% дял в терминала по-рано тази година. Преди броени дни с 20% към проекта се присъедини и гръцкият национален газов оператор DESFA. Акционерите в Gastrade включват още GasLog Cyprus Investments и DEPA Commercial.

Предвижда се терминалът да включва плаващо звено за приемане, съхранение и регазификация на втечнен природен газ на 17.6 км от брега. В плановете влиза също и изграждане на газопровод до сушата. Очакванията са терминалът в Александруполис да помогне значително за диверсификацията на газовите доставки в региона. Капацитетът му за съхранение ще бъде 170 хил. куб.м, като годишно ще може да бъдат доставяни над 5.5 млрд. куб.м синьо гориво до гръцката газопреносна система, а оттам и до България, Сърбия, Северна Македония, Румъния, Турция, Молдова, Украйна и Унгария.

България очаква 27% от газа през 2020 г. да не е руски

България работи активно за диверсификация на газовите си източници, като за първи път през 2019 г. беше постигнато ниво от над 18% на алтернативните източници. Това каза Ясен Иванов, началник управление "Анализи и международна дейност" в "Булгартрансгаз", по време на Македонския енергиен форум. По думите му през 2020 г. се очаква делът на доставките, идващи от държави, различни от Русия, да достигне около 27%. Прогнозите са тази тенденция да се запази през следващите години, каза Иванов. Интересното тук е, че тези алтернативни количества са пласирани на пазара не от държавната "Булгаргаз", а от други фирми.