Новите цени на тока – какви може да са изненадите

Тарифите от юли зависят най-вече от това дали ще отпаднат квотите за регулиран пазар и как ще се променят договорите на американските ТЕЦ-ове

Румяна Гочева

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук.

Да стреляш на сляпо. Така могат да се определят внесените в КЕВР заявления на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про" за новите цени на тока от 1 юли. Причината са очакваните големи енергийни реформи, с които новият парламент ще трябва да се захване веднага след изборите. Става дума за либерализацията на пазара, развалянето на договорите с американските централи, премахването на НЕК като обществен доставчик и осигуряването на тока за бита през борсата.

Именно тези промени ще имат пряко отражение и върху формирането на регулираните цени на електроенергията. И точно затова сегашните заявления на ЕРП-тата може да бъдат коренно пременени, дори в последния момент.

Кой какво поиска...

И трите дружества искат леко повишение на цените от 1 юли. Според заявлението на ЧЕЗ компанията иска повишение на дневната тарифа с 0.5% и значително покачване на нощната - с 44%. Това обаче не е изненада - и в предишни свои заявления чешкото дружество, което скоро ще има нов собственик на активите си в България, е залагало значително по-висока тарифа за иначе по-евтиния нощен ток.

ЕВН, което обслужва Югоизточна България, иска средно увеличение с около 2%, а "Енерго-про" - около 1.6 на сто. В същото време ЕВН отново настоява за нов модел на формиране на цената за достъп до разпределителната мрежа, заплащана от битовите клиенти.

Според предложението тя би била постоянна компонента, изчислявана вече на база предоставена мощност за всеки обект вместо на база съответното потребление. Този модел действа от 2011 г. за бизнес клиентите на компанията и се прилага и в още 18 държави от ЕС, изтъкват от ЕВН.

В момента разходите за достъп до мрежата се покриват според месечната консумация, а не според ангажирания от клиентите капацитет. Това не отговаря на обстоятелството, че тези разходи са постоянни и не зависят от потреблението. Резултатът е кръстосано субсидиране между клиентите с различна предоставена мощност (капацитет), обясняват експертите на австрийското дружество. В случая тези с по-голяма мощност може да плащат повече, дори да ползват по-малко ток от някои с по-малка присъединена мощност.

Краят на квотите?

Исканията на енергийните дружества тепърва ще се обсъждат в КЕВР, която ще вземе окончателното си решение чак в края на юни. През миналата година обаче се стигна до абсурден обрат - вместо цената да се понижи, както беше планирано, тя се повиши с почти 3% заради държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", която в последния момент получи квота за регулирания пазар.

Централата бе оставена без квота заради високата цена на електроенергия й, но държавата реши да прибегне до непазарна мярка и да я включи в микса, което в крайна сметка струва допълнително над 100 млн. лв. на потребителите.

Тази година обаче неизвестните са много повече, тъй като не е ясно дали КЕВР ще продължи да определя квоти за регулирания пазар на централи като ТЕЦ "Марица-изток 2" и АЕЦ "Козлодуй", или цялата електроенергия ще се осигурява от борсата. Това е едно от изискванията на ЕК, за да одобри т.нар. механизъм за капацитети, чрез който България да продължи да подпомага още няколко години изпадналата в технически фалит ТЕЦ "Марица-изток 2", като и да плаща на централи като "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица 3". От подобен механизъм биха могли да се възползват и ТЕЦ-овете на Ахмед Доган и Христо Ковачки.

За да бъде одобрен механизмът обаче, договорите с американските централи трябва да бъдат прекратени или най-малкото преструктурирани. Нещо, което на този етап изглежда невъзможно поради липсата на време и протакането на преговорния процес.