След разнобой в КЗК "Кенпайп" може да строи газовата връзка до Сърбия

Комисията е отхвърлила всички жалби срещу решението на "Булгартрансгаз" за избора на фирмата, която има връзка с Александър Сталийски и е със спорен опит

Ивайло Станчев

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

С четири на два гласа Комисията за защита на конкуренцията отхвърли всички жалби срещу решението на "Булгартрансгаз" да избере консорциум "Кенпайп" за строителството на газовата връзка между България и Сърбия за 164 млн. лв. Най-често решенията на КЗК са единодушни и наличието на спор между комисарите в този случай показва силен сблъсък на интереси. Още повече, че с особено мнение са се подписали председателката Юлия Ненкова (издигната от ГЕРБ, майка на депутата от партията Александър Ненков) и Красимир Зафиров, който е номиниран от партията на Христо Ковачки - БДЦ, а сега един от жалбоподателите е свързан с Ковачки.

Любопитна подробност е, че член на КЗК е и Георгица Стоянова, която е съпруга на директора на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов, но тя не е участвала в разглеждането на конкретното производство.

Определеното за победител обединение е съставено от клон на канадско дружество Canpipe Industries International Inc. и едноименната му българска му фирма. Първото дружество реално е с люксембургски собственици, малък опит в бранша и счетоводна загуба от 58 хил. лв. за 2019 г. "Кенпайп" е неизвестна в България, като работи единствено по друг проект на "Булгартрансгаз". Наименованието ѝ до известна степен имитира канадския гигант Canpipe Limited, с който реално нямат нищо общо, а вместо това фирмените регистри сочат връзки със сочения за близък до Бойко Борисов и Делян Пеевски "бизнесмен" Александър Сталийски.

Кой обжалва

Срещу класирането на газовия оператор бяха подадени 4 жалби - от "Нова газ 2021", "Ай Би Ес - интергаз", "Интернешънал газ" и италианската "Бонати", която участваше самостоятелно в надпреварата и беше конкурент на "Аркад" в процедурата за "Турски поток", но след това му стана подизпълнител. Сега в търга за газовата връзка до Сърбия тя дори не беше допусната до отваряне на ценовите оферти.

В ДЗЗД "Нова газ 2021" влизат "Атоменергоремонт" (свързана с Христо Ковачки), македонската "Рапид билд", както и румънската "Хабау ППС пайплайн системс". "Ай Би Ес - интергаз" пък е обединение между "Глобал кънстръкшън" и руската ЗАО "Алвора". А ДЗЗД "Интернешънал газ" е съставено от "Главболгарстрой" и "Главболгарстрой интернешънъл", като то е класирано на второ място с цена 167.8 млн. лв.

Всички са неоснователни

Решението на КЗК е дълго цели 228 страници, но като цяло в него се повтаря няколко пъти едно и също нещо - преценката на оценителната комисията на "Булгартрансгаз" е правилна и всички доводи в жалбата са неоснователни.

Всички жалби изтъкват различни недостатъци през КЗК, но най-силно впечатление прави този за предложения от победителя един календарен ден за изработване на техническия проекти.

Именно в тази връзка са и особените мнения на Юлия Ненкова и Красимир Зафиров. Те не само изразяват съмнение, че за 1 ден не може да се направи технически проект на дългия 62 км газопровод с всичките му съпътстващи елементи, разпределения, разрези, фасади и т.н. в съответния мащаб. Освен това има предвидени над 20 пресичания на общински и републикански пътища, дерета и други подобни препятствия по трасето на газопровода. А за всяко едно пресичане е задължително да се изготви отделен проект, който се съгласува с различни институции - АПИ, общини, РИОСВ, Басейнова дирекция, НКЖИ или други подобни ведомства.

Също така Ненкова и Зафиров посочват, че "Булгартрансгаз" е трябвало да заложи в изискванията си минимални и максимални граници за изготвянето на техническия проект, тъй като това е задължително изискване на Закона за обществените поръчки, когато показателят за оценка на офертите е свързан със срокове.

Според тях "Кенпайп БГ" въобще не е трябвало да бъде допуснато до класиране, с оглед "незаконосъобразно определената методика за оценка, наличието на основателни съмнения относно реалистичността и изпълнимостта, съобразно предмета, стойността, сложността, количеството и обема на обществената поръчка на заявеният от тези участници срок за изготвянето на инвестиционен проект във фаза - работен проект в рамките на един календарен ден, което е дало необосновано предимство на тези стопански субекти".

Конфликт на интереси - това не ни засяга

Важна част от решението на КЗК е, че в него изцяло е игнорирано твърдението на "Нова газ 2021", че предложените от "Кенпайп" проектанти са били наети преди това от "Булгартрансгаз" за идейния проект на газовата връзка до Сърбия и съответно са имали "вътрешна" информация. Същите експерти впрочем са предложени и от двама от жалбоподателите - "Ай Би Ес - интергаз" и "Интернешънал газ".

Според Ненкова и Зафиров изследването на тази свързаност би довело до формиране на различни правни изводи. И обръщат внимание, че КЗК е трябвало провери фактически твърдения, дори те да не са били подадени по надлежния ред.

Електронен подпис - за когато мине

Куриозно е и решението на КЗК за отстраняване на свързания с Ковачки консорциум "Нова газ 2021". Според комисарите причината за това е липсата на Квалифициран електронен подпис върху част от документите, като в същото време се казва, че такъв все пак е видим, но не може да се провери дали е истински.

В особеното мнение на Ненкова и Зафиров се казва, че този въпрос не е достатъчно анализиран и, че при преглед на всички факти и доказателства може да се установи валидността на подписа.

А въпросът дали точно "Кенпайп" ще строи газовата връзка със Сърбия вероятно ще се реши във Върховния административен съд - решението на КЗК може да се обжалва до 25 август.

Фаворитът

Консорциумът "Кенпайп БГ" е съставен от две свързани дружества с изключително бедна история. Едното е "Кенпайп индъстрис интернешънъл България", като то е регистрирано на 13 януари 2021 г. и се ръководи от Зара Кизирян-Калчева и Илия Карабаджаков. То е собственост на другия участник в обединението - "Кенпайп индъстрис интернешънъл - клон България", чиито представители са същите Зара Кизирян-Калчева и Илия Карабаджаков.

Биографията на Зара Кизирян-Калчева е любопитна. Дълго време тя работи като експерт в Министерството на финансите, след това - периода 2013-2014 г. е директор на отдела за обществени поръчки на Националната електрическа компания, а по-късно заема подобна длъжност и в компанията за реализация на газопровода Южен поток, в която 50% от капитала държи "Газпром". В периода 2015-2017 г., Кизирян-Калчева оглавява отдела за европроектите на Министерството на здравеопазването, а в следващите две години е експерт в Комисията по финансов надзор. Именно оттам тя става директор на "Кенпайп".