Изобилието от изкопаеми горива приключи

Намаляването на инвестициите в петрол, газ и въглища означава, че високите цени ще останат

Ексклузивно съдържание от The Economist

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

В по-голямата част от последните пет години най-използваната дума в енергийния сектор беше "изобилие". Индустрия, която отдавна се стреми да ограничи производството на изкопаеми горива, за да запази високите цени, изведнъж се оказа в състояние на свръхпредлагане, тъй като бумът на шистовия добив в Америка понижи цената на петрола по целия свят, а източниците на чиста енергия, като вятър и слънчева енергия, се конкурираха с други горива, използвани за производство на енергия, като въглища и природен газ.

През последните седмици обаче недостигът на енергия, а не изобилието от нея, привлече вниманието на света. На пръв поглед неговите прояви са предимно несвързани. Обърканите шофьори на коли във Великобритания страдат от недостиг на водачи на камиони, които да доставят бензин. Прекъсванията на тока в части от Китай частично се дължат на опитите на страната да ограничи вредните емисии. Намаляването на запасите от въглища в електроцентралите в Индия е свързано със скок в цената на вноса на суровината.

Ефектите отпо-малкоинвестиции

И все пак един основен фактор се очаква да влоши недостига още повече през следващите няколко години: спадът в инвестициите в петролни кладенци, залежи на природен газ и въглищни мини. Това отчасти е "махмурлук" от периода на изобилие, като годините на прекомерни инвестиции водят до по-голяма капиталова дисциплина. Това също е резултат от нарастващия натиск за декарбонизация. Тази година недостигът на инвестиции е една от основните причини цените и на трите енергийни суровини да скочат. Петролът достигна 82 долара за барел след срещата на 4 октомври на Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК), на която съюзници като Русия, част от алианса на ОПЕК+, се противопоставиха на призивите за увеличаване на добива.

Потенциално инфлационните сътресения няма да са добри за свят, който все още получава по-голямата част от енергията си от изкопаеми горива. Но това може поне да ускори преминаването към по-екологични и по-евтини източници на енергия.

Високата инфлация няма да е добра за свят, който все още получава по-голямата част от енергията си от изкопаеми горива. Но това може поне да ускори преминаването към по-екологични и по-евтини източници на енергия.

Да започнем с петрола, индустрия, която се нуждае от постоянни реинвестиции, само за да запази сегашното си състояние. Основно правило е, че петролните компании трябва да харчат около четири пети от капиталовите си разходи всяка година само за да избегнат изчерпването на резервите си. Въпреки това годишните капиталови инвестиции в индустрията са спаднали от 750 млрд. долара през 2014 г. (когато цените на петрола надхвърляха 100 долара за барел) до приблизително 350 млрд. долара тази година, смята Саад Рахим от търговската компания Trafigura. Американската банка Goldman Sachs твърди,

че при големите проекти в този период количеството петрол, което трябва да се държи в резерва, е намаляло от еквивалента на производството за 50 години на производството за 25 години.

Пандемията направи така, че този недостиг да не бъде забелязан за известно време. Но след като световната икономика започна да се възстановява, беше само въпрос на време да започне да се появява натискът.

В ерата на декаборнизацията

Промишлеността обикновено би реагирала на силното търсене и по-високите цени с инвестиция за добиване на повече петрол. Но това е по-трудно в ерата на декарбонизацията. За начало големите петролни компании от частния сектор като ExxonMobil и Royal Dutch Shell са притиснати от инвеститорите да третират инвестициите в нефт и газ като риба, хваната преди седмица.

Това е така или защото техните акционери смятат, че търсенето на петрол в крайна сметка ще достигне своя връх, което ще направи дългосрочните проекти неефективни, или защото предпочитат да държат дялове в компании, които подкрепят прехода към чиста енергия. Въпреки че цените се покачват, инвестициите в петрол изглежда малко вероятно да се увеличат. The Economist разгледа прогнозите за капиталовите разходи за 250-те най-големи световни производители на суровини през 2022 г. в сравнение с 2019 г. Докато минните компании и тези в селското стопанство прогнозират голямо увеличение на капиталовите разходи, инвестициите в енергия се очаква да спаднат с още 9%. Вместо това петролните компании връщат излишни пари на акционерите.

Друг фактор, възпрепятстващ инвестициите в петрол, е поведението на страните от ОПЕК+. Половината десетилетие на относително ниски цени по време на "ерата на изобилието", което достигна най-високата си точка с ценовия срив в началото на пандемията, създаде сериозни проблеми на държавните бюджети. Това намали и средствата за инвестиции. С възстановяването на цените приоритетът на правителствата не е разширяване на капацитета за производство на петрол, а укрепване на националните бюджети. Освен това държавните производители са предпазливи, притеснени, че ново разрастване на случаите на ковид-19 може да удари отново търсенето. И както казва Осуалд Клинт от инвестиционната компания Bernstein, мнозина се чудят "защо просто не използваме тази висока цена за известно време". Във всеки случай, дори ръстът на цените в крайна сметка да вдъхнови инвестиции, ще са необходими няколко години, за да се увеличи значително производството.

По-ниските инвестиции в петролни проекти имат ефект на преливане върху добива на природен газ, който често е допълнителен продукт от сондажите за суров петрол. Към това се добавя недостиг на терминали за втечнен природен газ (LNG) за транспортиране на газ от места, където той остава относително лесен за достъп (Америка), до тези, където е по-оскъден (Азия и Европа). Предвид дългото време, необходимо за изграждането на съоръжения, липсата на резервен капацитет в Америка се очаква да продължи поне до 2025 г.

Инвестициите във въглища за отопление са най-слабите от всички. Дори в Китай и Индия, които имат големи проекти за нови електроцентрали на въглища, настроението срещу най-мръсното изкопаемо гориво се промени. И все пак, тъй като Китай потенциално има студена зима и Индия се бори с проблем с доставките, въглищата може в крайна сметка за последно да се търсят много.

Всичко това поставя производителите на изкопаеми горива в затруднено положение. Спадът на инвестициите може да позволи на някои инвеститори в нефт, газ и въглища да се държат като бандити. Но колкото по-дълго цените остават високи, толкова по-голяма е вероятността преходът към чиста енергия в крайна сметка да погребе индустрията за изкопаеми горива. А потребителите трябва да се подготвят за още недостиг. Времето на изобилието изтече.