Германски вятърен парк в Черно море - за Румъния може, за България - не

Ако инвестицията се реализира в цялост, това ще има голям ефект и върху България - от износител на ток към румънския пазар страната може да се окаже вносител или най-малкото да загуби пазара за енергията си. Още повече че очаквана цена на произвежданата електроенергия от вятърните централи е около 80 евро/мВтч, което я прави изключително конкурентна при над 200 евро/мВтч средни стойности през последните месеци на борсите в региона.

България също има голям потенциал за офшорни вятърни централи, но няма изгледи скоро да започне да го оползотворява. От една страна, държавата не работи в тази посока и липсва законодателство, а от друга - има силни критики от страна на екологични организации. Забавянето обаче може да струва скъпо само след няколко години.

Гледай как го правят

От съобщението на wpd от 1 февруари става ясно, че те ще помагат на румънските власти за изготвянето на закона за офшорните вятърни ферми.

"Капитал" изпрати въпроси към инвеститора за повече детайли около проекта, но до редакционното приключване на броя отговори не бяха получени.

Целта на германската компания обаче е Румъния да бъде първата черноморска държава, която да инсталира офшорни съоръжения. "Сигурни сме, че с развитието на нашите проекти, ще допринесем за това Румъния да има пионерска роля в разрастването на експлоатация на енергия от възобновяеми източници", коментира в съобщението Акхим Берг Олсен, член на борда на директорите на wpd.

Според компанията развитието на проекти за вятърна енергия в Румъния ще отвори и множество работни възможности за висококвалифициран персонал, а също така и за развитието на нови технологични клъстъри и вериги за доставки.

Потенциал и действия

Според данни на Световната банка от май 2020 г. Румъния има технически потенциал от 76 гВт за офшорна вятърна енергия - 22 гВт на дълбочина от 50 м, а останалото чрез плаващи платформи.

Пак през 2020 г. румънската Hidroelectrica обяви, че планира проекти за офшорни вятърни турбини. Става дума за мощности с капацитет 300-500 мВт, които по първоначални прогнози биха стрували почти 600 млн. евро. Компания планираше да осигури средствата по равно от държавата и от Плана за възстановяване. Първоначално се очакваше проектът да е готов през 2026 г., но към момента има забавяне. Главна роля за което е и липсата на Морски териториален план за страната. Пред news.ro през 2021 г. изпълнителният директор на Hidroelectrica Богдан Бадеа заяви, че компанията е "силно ангажирани към плана за добавяне на 300 мВт от офшорни вятърни ферми през следващите години."

Освен това през февруари 2021 г. Hidroelectrica, която е държавна и може да бъде сравнена с българската НЕК, закупи дяловете от немската фирма Steag GmbH в сухоземната вятърна ферма Crucea с капацитет от 108 мВт като част от своята "зелена стратегия". Цената на сделката не беше оповестена, но имайки предвид предишна подобна такава от 2019 г., когато бяха закупени 80% от дяловете във вятърната ферма Vestas на стойност от 136 млн. евро., сделката с Crucea може да се изчисли на около 100 млн. евро.

Друга важна сделка в Румъния е продажбата на вятърният парк Fântânele-Cogealac от чешката CEZ на австралийската MIRA, част от Macquarie Group - една от топ 10 австралийски фирми по пазарна капитализация. Централата е с инсталирана мощност 600 мВт и е най-големият такъв на сушата в Европа. Сделката, която включва и други активи, бе със стойност от 1.1 млд. евро.

Ами птиците и Виа Понтика

Когато става дума за такъв мащабен вятърен проект на брега на Черно море, и то в близост до България, няма как да не възникне въпросът за птиците. В тази зона, включително големи части от румънското крайбрежие, минава миграционният път Виа Понтика. А през 2017 г. България бе осъдена от Европейския съд за неизпълнение на задължението си да защити "Натура 2000" зоните в района на Калиакра. Това възпря и множество проекти за вятърни централи, макар че дори според "Грийнпийс" вятърните перки са най-малката причина от човешките дейности, които причиняват смърт на птиците.

"Виа Понтика не се използва само от реещи птици, а и от водолюбиви птици. Които на практика не само че следват водните запаси, а също така предпочитат да се придържат към по-плитките води", коментира Ирина Матеева, отговорник по европейските политики към Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). В миграционния поток участват не само птици, а и риби и водни бозайници. Миграциите и струпванията на предходните не са напълно известни на този момент и това е факт, който допълнително може да ограничи допустимите за вятърни ферми територии в страната.

Според Матеева неводолюбивите птици "предпочитат да минават над сушата, защото над водата няма възходящи въздушни течения. Но много често ветровете ги издухват над морето. Това би поставило пернатите пред една доста осезаема опасност при присъствие на сухоземни и офшорни вятърни ферми в особена близост. За пример е и ситуацията в Наваре, Испания, където след пускане в експлоатация на вятърни ферми средно по 1 грифон лешояд на 3 дена бива убит.

"Капитал" очаква отговори от wpd за това как ще се избегне риска към фауната и дали са взели допълнителни мерки няма отговор на този етап.

Къде е България

Доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) от 2021-ва установи, че общият енергиен потенциал от офшорни вятърни ферми в България е 116 гВт - дори повече от румънския. Като 26 гВт от тях са в достъпност до крайбрежието, а останалите - на по-голяма дълбочина и чрез плаващи съоръжения. Проучването потвърждава и данните Световната банка и Съвместният изследователски център на Европейската комисия и други енергийни модели през последните години. Според него: "Производството на електроенергия от вятърни ресурси във водните територии разкрива значителен потенциал за декарбонизация на енергийната система и дава широк спектър от възможности за икономически и инфраструктурен напредък на крайбрежните градове."

"Това, че една територия е технически подходяща не е достатъчно условие да бъдат изградени ветрогенератори, Поради чувствителността на отделни видове. В морето това са делфините. Другата чувствителна група са птиците", смята Ирина Матеева.

Както птиците, така и делфините обаче не правят разлика дали са в български или румънски води няколко километра по-на север, което поставя въпроса за инвестициите в по-различна светлина.

В същото време докладът по проекта COCONET на ЕС за защитените морски територии и морски вятърно-енергиен потенциал показва, че в България няма много свободни зони подходящи за изграждането на вятърни паркове. Това се дължи на гъстота на зони, които са определени като "No-Go", тоест е недопустимо тяхното изграждане. Друга е обаче ситуацията за нашите северни съседи. Според същия доклад на тяхната територия има поне 5 допустими зони, или локации, където изграждането на водни вятърни паркове е определено като добро. Тези зони са на разстояние до 100 километра от румънския бряг.

Според Миглена Стоилова, председател на Българската ветроенергийна асоциация, зоната по "Натура 2000" "не пречи за развитие на български проекти на сухоземни или офшорни вятърни ферми, защото те преминават екооценка, която казва дали те могат да бъдат изградени или не",

Извън екологичния въпрос обаче по-големият проблем пред България е, че и досега не съществува законодателство за офшорната вятърна енергия. Тази липса на сигурност сама по себе си прави инвестициите в сектора много по-непривлекателни. По този начин въпреки възможностите страната изостава от съседите си в тази сфера.

Не съществува и морски устройствен план, който да взема в предвид всички биологични и бизнес дадености на територията на страната и да предвиди място за съответните офшорни и плавателни ферми.

Допълнителен проблем е, че на този етап електроенергийната мрежа не е пригодена да поеме и преведе навътре към страната едно голямо количество от електроенергия. Също така не е ясно дали тази мрежа следва да бъде приспособена и развита от инвеститори или от държавата.

На последно място е и приспособеността на пристанищните градове да поемат трафика и количеството на тези турбини, които сами по себе си са обемисти и изискват специална техника за разтваряне и транспорт.

Но това не означава, че България е обречена да губи. С ясна стратегия за енергийната си трансформация страната може да развие много по-бързо и лесно соларния си потенциал, а чрез електроенергийната свързаност с Румъния заедно да създадат балансирана система - вятърът обикновено духа през нощта, а слънчевите панели работят през деня. За да се случи това обаче, е нужен и регионален подход при планирането на инвестициите, какъвто към момента напълно липсва.