Как да предотвратим превръщането на енергийната криза в Европа в икономическа

Игра с цените няма да помогне

В рамките на Европа страните може да помогнат за облекчаване на пречките, като например неадекватни трансгранични газови връзки

Ексклузивно съдържание от The Economist

В рамките на Европа страните може да помогнат за облекчаване на пречките, като например неадекватни трансгранични газови връзки © Reuters

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Докато прекъсванията на руския газ, френската ядрена енергия и норвежката водноелектрическа енергия сеят хаос на енергийните пазари в Европа, цените граничат със сюрреалистичното. Базовите цени на природния газ скочиха с 30% миналата седмица. Миналото лято френските и германските договори за година напред за електроенергия се търгуваха на около 100 евро (118 долара) за мегаватчас. Наскоро те се покачиха над 1000 евро. Оттогава цените паднаха, но газът все още се търгува на еквивалента на около 400 долара за барел петрол. Шефът на Shell предупреди, че кризата ще продължи повече от една зима.

Натиск върху икономиката

Болката ще бъде жестока и ще се разпространи с изтичането на съществуващите енергийни договори на домакинствата и компаниите и сключването на нови. Това ще засили натиска върху икономиката, който е в ход, тъй като Европейската централна банка повишава лихвените проценти за борба с инфлацията. Много икономисти прогнозират рецесия през следващите няколко месеца, а единната валута флиртува с най-ниското си ниво спрямо долара от две десетилетия насам. Очертава се перспектива за спорове между държавите членки.

Досега отговорът на Европейската комисия не беше достатъчно амбициозен. Последната ѝ идея е таван на цената на газа, използван за производство на електроенергия, която ще бъде обсъдена на среща на върха на министрите на 9 септември. Комисията може също така да се опита да преразгледа енергийния пазар, така че спот цените вече да не се определят от разходите на пределния производител, който често се захранва с газ.

Ограничаването на цените звучи добре, но може да бъде контрапродуктивно. Това е така, защото таваните няма да ограничат търсенето на оскъдна енергия. Според едно проучване ограничението, въведено в Испания, е довело до 42% увеличение на производството на газ от юни насам. Общоевропейската политика само би увеличила още повече търсенето на газ, повишавайки шансовете за въвеждане на лимити за потребление през зимата. Вярно е, че сегашната настройка позволява на някои компании за възобновяема енергия, които произвеждат при почти нулеви пределни разходи, да печелят. Ако цените на газа останат високи години наред, подобни неочаквани печалби биха могли да бъдат описани като неоправдани. Но същият ценови сигнал гарантира, че централите, работещи с газ, генерират енергия, когато не духа вятър, и стимулира повече инвестиции във възобновяеми източници.

Задачите пред правителствата

Вместо да се мотаят, правителствата трябва да се съсредоточат върху две по-големи задачи. Първата е да се позволи на пазарния механизъм да ограничи търсенето, като същевременно се подкрепят най-уязвимите хора. Ще са необходими големи средства, но целенасочената помощ може да ограничи разхода: според МВФ политиките, които предлагат отстъпки и парични трансфери на най-бедните 40% от хората, биха били по-евтини от комбинацията от политики днес, която до голяма степен включва намаляване на данъците върху горивата или тавани на цените на дребно.

Вторият приоритет е да се увеличи предлагането - нещо, което не е само дарба на Владимир Путин. Може да бъдат осигурени други източници на природен газ: това е една от причините френският президент Еманюел Макрон току-що да посети Алжир. В рамките на Европа страните може да помогнат за облекчаване на пречките, като например неадекватни трансгранични газови връзки. Днес недостатъчните инвестиции и различията в стандартите възпрепятстват газовия поток от Испания и Франция към Германия и Източна Европа. ЕС трябва да гарантира, че в случай на въвеждане на лимити за потребление има споразумение за целия континент за това кои потребители първо да се отрежат.

Всичко това ще струва пари. Досега Гърция, Италия и Испания, сред най-задлъжнелите членове на еврозоната, са похарчили 2-4% от своя БВП за финансова помощ, за да смекчат енергийния шок. За щастие ЕС има огневата мощ да помогне. Неговият фонд за възстановяване от пандемията от 807 млрд. евро се разпределя под формата на заеми и безвъзмездни средства. И все пак досега са изплатени по-малко от 15% от сумата. Плащанията за енергийни проекти може да бъдат ускорени и комисията може да предложи евтини заеми, за да подпомогне финансирането на целева фискална подкрепа. ЕС се обедини, за да се справи с икономическите последици от локдауна на пандемията. Не си правете илюзии - енергийната криза изисква също толкова смел отговор.