България може да се захранва с евтин зелен ток от Африка

Все по-усилено се говори например за мегапроект за зелени централи за 20 млрд. евро в Мароко, които да бъдат свързани директно с мрежата на Великобритания по дъното на океана. Гърция също отвори темата, като директно внесе предложение за разширение на електропреносната си мрежа към Африка, за да се използва огромния соларен потенциал там. Така в бъдеще и България може да започне да внася евтин соларен ток от страни като Либия и Египет.

Преди няколко месеца бе подписано и стратегическо споразумение между правителствата на Румъния, Унгария, Азербайджан и Грузия за електрически кабел, преминаващ през Черно море и свързващ електроенергийната система на южнокавказките държави с тази в северната ни съседка и ЕС като цяло. Проектът е за 1800 км кабел на дъното на Черно море, който да пренася към Източна и Централна Европа зелен ток от многобройните хидро- и вятърни централи на Грузия или азерските парогазови централи.

Всичко това е показателно, че преносът на ток на огромни разстояния вече е не само технически възможен, но и икономически обоснован.

Как работят тези кабели?

Към момента в най-напреднала фаза изглежда проектът между Мароко и Великобритания, който има за цел да свърже огромни соларни и вятърни централи с английската мрежа край Девън. За целта ще бъдат прокарани почти 4000 км кабели директно през Атлантическия океан, които да пренасят електроенергията към английските потребители.

Предвижда се да бъдат изградени 10.5 гигавата ВЕИ мощности, което - за сравнение, е шест пъти повече от всички налични солари в България. Планирани са и 20 гигаватчаса батерии, които максимум може да отдават по 5 гигавата на час. Проектът е на английския стартъп Xlinks, в който участие имат местни милиардери и предприемачи, сред които Дейв Люис и Иън Дейвис.

Начинанието ще получи финансиране и от английската енергийна компания Octopus Energy и вероятно от националната енергийна компания на Обединените арабски емирства (TAQA).

"Подобни проекти вече са осъществявани, но в по-малък мащаб. Технологията използва два 800 kV кабели (HVDC), всеки от които може да пренася по 1800 мегавата електроенергия на час (т.нар. високоволтови кабели с постоянен ток), като по този начин ще се икономисва от масата на кабелите. Проблемът е в капиталовите разходи на такива проекти и това, че само полагането на кабела отнема година. Проектът може да бъде готов най-малко за 3-5 години", заявява инж. д-р. Борислав Манчев, основател на компанията Lintec.

Един от въпросите, които изникват веднага, е дали няма голяма загуба електроенергия по трасето. По вътрешната българска мрежа се губи например около 10% от електроенергията. На практика обаче HVDC кабелите имат значително по-малко загуби дори при такива огромни разстояния от традиционното използваните мрежи, които работят на променлив ток. За целта обаче трябва да се изградят и огромни подстанции на двете крайни точки, които да преобразуват напрежението.

Преглед на оригинала

Осигуряването на постоянен поток зелена енергия пък става с комбиниране на соларни панели с вятърни турбини, които традиционно работят в различни части на денонощието, както и батерии. Соларната централа ще е разположена на 200 кв. км в Мароко, където условията позволяват много по-значимо производство на електроенергия, отколкото където и да е в Европа. Годишно в региона Магреб соларните централи работят около 1800 часа годишно, докато във Великобритания максимумът е около 1000 часа. В България работните часове са някъде по средата. Според експертите соларният парк реално ще произвежда тройно повече енергия в Мароко, отколкото във Великобритания (заради слънчевата радиация) и петорно повече в зимните месеци, когато северната държава има най-голям недостиг и обикновено разчита на внос от Франция.

По различни сметки, когато бъде завършен, проектът ще може да захранва 8% от английското потребление, което се равнява на 9-10 тераватчаса на година. Това е около една трета от българското потребление.

Далекопроводи към Египет и Грузия

Гърция също захваща подобен амбициозен проект за свързване на електрическата си мрежа с тази на Египет. Подводните кабели ще пренасят 3000 мегавата електричество - достатъчно за захранване на до 450 хил. домакинства, и ще минава от Северен Египет директно до Атика. Реално това ще позволява и на България да внася електроенергия от Африка през Гърция. Традиционно гърците са нетен вносител от България, но в последните години все по-често се случва страната ни да внася евтин зелен ток през деня от Гърция в топлите месеци. При реализацията на такъв проект за връзка с Египет ситуацията коренно ще се промени.

Проектът ще се изпълнява от Copelouzos Group, чието ръководство се срещна миналата седмица с египетските лидери, за да ускори процеса.

Страни като Либия и Египет имат по почти 2000 слънчеви часове на година, които дори нахвърлят тези в Мароко. Ако се направи паралел с мароканския проект, който би трябвало да произвежда около 60 хил. гВтч годишно, и половината могат да се пренасят заради капацитета на кабелите, това е напълно достатъчно, за да е икономически ефективен за всички страни. Дори и да има няколко процента загуби по трасето, подобни проекти в Северна Африка може да произвеждат огромни количества електроенергия и да ги нетират.

Кабелите около България

В края на миналата година бе обявено публично началото на проекта за 500 киловолта кабел, който ще излиза от електроенергийната мрежа на Грузия, ще минава през Черно море и ще се закача за мрежата в Румъния, като по този начин ще се свърже с и мрежата в Унгария. Въпреки че 1800-километровият кабел заобикаля България, той също показва амбициите на ЕС да се захранва с ток директно от на пръв поглед периферни региони. А и поради свързаността на мрежите кабелът ще дава достъп и до страните наоколо като Молдова, Украйна и България. След 18 месеца на проучвания и години на строеж проектът трябва влезе в експлоатация през 2029 г.

Грузия има сериозен хидроенергиен капацитет и 80% от производството й ток е от водноелектрически централи (ВЕЦ). Страната разполага с 2.7 гигавата капацитет от ВЕЦ, като според местни източници централите са над 70 на брой. Проектът за новия кабел обаче има друг фокус - офшорният вятърен потенциал на Грузия в Черно море, който тепърва ще бъде разгръщан.

По първоначална информация финансирането за черноморския кабел се изчисляваше на над 2 млрд. евро и се очакваше да бъде най-дългият по рода си в света. Слуховете в началото бяха, че финансирането ще дойде основно от ЕС, което донякъде се подкрепи.

Гръцкият и грузинският проекти са още в начален етап. Беше съобщено, че консултантската фирма CESI от Италия извършва проучване за осъществимост, платено от Грузия с пари на Световната банка. Що се отнася до гръцките планове, два проекта от Египет към Гърция вече са кандидатствали за включване като проекти от взаимен интерес в първия списък на съюза с такива проекти, който се очаква да бъде приет към ноември 2023 г.

"Проекти от общ интерес (PCI) или проекти, свързващи държави членки с трети държави (PMI), които допринасят значително за целите на съюза в областта на енергетиката и климата, намират се поне отчасти на територията на ЕС и ползите от тях надвишават разходите на равнището на съюза, може да кандидатстват за финансиране (за проучвания/строителни работи) към програмата TEN-E на Механизма за свързване на Европа (CEF)'', коментираха източници от ЕК за "Капитал". Програмата се фокусира върху свързването на енергийната инфраструктура на държавите членки, за да подпомогне интегрирането на вътрешния енергиен пазар, устойчивостта и сигурността на доставките. Така при интерес към такива мащабни проекти инвеститорите могат да кандидатстват за финансиране по ТЕН-Е.

Къде е мястото на България?

България, изглежда, остава изолирана от тези амбициозни планове. При обявяването на кабела под Черно море "Капитал" направи официално запитване към ЕК за финансирането и за липсата на България в проекта, а говорителят за енергетиката отказа да коментира конкретно и насочи към инициаторите на проекта.

Въпреки това източници на "Капитал" в Брюксел обясняват, че страната все пак ще бъде част от друг приоритетен електроенергиен коридор - "Междусистемни електрически връзки Север-Юг в Централна Източна и Югоизточна Европа (NSI East Electricity)" чрез нова междусистемна линия 400 kV между "Марица -изток (България)" и "Неа Санта (ЕЛ)", която се очаква да бъде финализирана тази година. Този нов интерконектор вече получи 28.6 млн. евро от Механизма за свързване на Европа (CEF) в частта за енергия.

При всички случаи обаче електроенергийната карта на Европа се променя не само по-бързо от очакваното, но и в много по-различни посоки и мащаби. И няма как отделни държави и правителства да останат изолирани от тези процеси.