За пръв път ВЕИ са генерирали повече енергия от изкопаемите горива през зимата в ЕС

Фактор бе, разбира се, и времето: зимата бе сравнително мека, особено първите й месеци, като през януари дори бяха достигнати невиждани температури - много части на континента посрещнаха Нова година с пролетно време. Въпреки това, правителствените мерки за пестене на енергия и действията на гражданите също изиграха роля - някои като доброволни актове на солидарност, а други - принудени от разходите.

Така в крайна сметка възобновяемите енергийни източници са произвели 40% от електроенергията в ЕС в

периода октомври 2022 г. - март 2023 г., а изкопаемите горива - 37%.

"Европа беше изправена пред кризисна зима, със спираловидни разходи за енергия и опасения в доставките, предизвикани от нахлуването на Русия в Украйна. Тя преживя тези трудни месеци и се справи добре. Но все пак не може да разчита само на спешни съкращения на търсенето и меко време за следващите години", предупреждава все пак анализаторът на Ember д-р Крис Росло и добавя: "За да поддържа стабилно електроснабдяване, ЕС трябва да се откаже от изкопаемите горива възможно най-бързо."

Кой колко спести

Производството на енергия от изкопаеми горива в ЕС намалява значително в сравнение с предходната зима. Енергията от газ пада с 13% (-38 TWh), а от въглища - с 11% (-27 TWh), противно на опасенията, че страните от ЕС може да се върнат към въглищата, след като ЕС прекъсна връзките си с руския газ. Някои го направиха частично, но въпреки това ефектите са ограничени. Това до голяма степен се дължи на спада от 7% в търсенето на електроенергия в ЕС (-94 TWh), тъй като цените на изкопаемите горива останаха високи. А също и на мерките за енергоспестяване и на благоприятното време. А ползването на изкопаеми горива щеше да е даже още по-ниско, ако не беше продължителното прекъсване на производството в атомните централи на Франция.

Общо 15 от 18-те държави в ЕС, които още ползват въглища, всъщност са намалили производството им през зимата. Най-големите въглищни енергийни държави в ЕС - Полша и Германия, са допринесли за 70% от намалението в ЕС тази зима - с 4 TWh и 9 TWh съответно. Въглищата достигнаха ново дъно в микса в Полша през февруари 2023 г. - под две трети от производството за първи път. Португалия отбеляза най-големия процентен спад в производството на въглищна енергия, тъй като страната се отказа от единствената си останала въглищна централа през зимата на 2021 г. Възобновените въглищни производства в Германия, Испания, Финландия, Франция, Румъния и Дания са работили средно на 27% през зимата, като тези в Германия са били най-активни - между 40 и 60% от капацитета си.

Италия и Испания пък са отговорни за около две трети от намалението на производството на енергия от газ в ЕС в сравнение с предходната зима. В Испания това се случи въпреки въведените субсидии за намаляване на входните разходи за газови електроцентрали в отговор на газовата криза.

Франция отчита най-голямо годишно намаление на търсенето на електроенергия в ЕС през зимата (-24 TWh) - около 10%.

А в пари?

Масовото намаляване на търсенето на енергия е спестило 12 милиарда евро през зимата в ЕС. Почти всяка държава-членка на ЕС е намалила търсенето, но само три държави - Румъния, Словакия и Гърция са постигнали доброволната цел от 10%, поставена от извънредното законодателство на ЕС за периода между ноември и март. В целия ЕС намалението е 6,2% през тези месеци (в сравнение със средното за пет години).

От всички държави членки Франция регистрира най-високите общи спестявания от 3,4 милиарда евро, следвана от Германия с 2,5 милиарда евро.

Повечето страни от ЕС също са постигнали успех в намаляването на търсенето на електроенергия в пиковите часове, като мнозинството членки са достигнали задължителната цел на ЕС - 5%. Само една държава, Ирландия, регистрира увеличение на търсенето по време на пикови часове.

Как се представи България и региона?

България е в долната част на класацията по отношение на спестяването на енергия - тя е постигнала в зимния период средномесечно намаление от 2.9%. Още по-малко са спестили Литва и Португалия, докато Дания и Полша са увеличили минимално потреблението си, а Ирландия и Малта са с най-голям ръст на потреблението. От друга страна първенци по спестяване са страни именно от региона на Източна Европа: първа е Румъния, която е намалила потреблението на енергия с над 12%, следвана от Словакия и Гърция - също с резултат от над 10% колкото бе доброволната цел, поставена от ЕК.

Като спестила най-много енергия, Румъния отчита и най-много спестени разходи в региона - 573 млн евро, което е петата най-значителна сума сред страните членки. Гърция също е спестила почти половин милиард евро, а Словакия и Чехия - по над четвърт милиард. За България сметката показва, че е спестила 13.7 евро на глава от населението си от намалено търсене на енергия (в долната част на класацията по този показател), което означава сума от порядъка на 85 млн. евро.

България почти е успяла да достигне и целта за намаляване на търсенето на електроенергия в пиковите часове на зимните дни. Мнозинството членки са достигнали и задминали задължителната цел на ЕС - 5%. Страната ни е на ръба, докато Унгария, Полша, Хърватия, Кипър и Португалия са малко по-далече от нея. Ирландия единствена не е успяла да спести енергия в пикови часове.

Реално във всички изследвани данни страната ни се движи в пакет с Унгария, Полша, Хърватия, Кипър - другите по-слабо представящи се държави от региона. Докато Румъния, Гърция, Словакия и Чехия са сред силно представящите се страни в ЕС.