Площадката на АЕЦ "Белене": нов флирт с ядрената енергетика или още разходи
Изненадващото посещение на обекта показа състоянието на оборудването и инфраструктурата, но повдигна и въпроси за реализацията
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
- АЕЦ "Белене" отново бе изваден на дневен ред като възможен проект.
- Това се случва, докато България лобира за ядрената енергетика в ЕС.
- Нужен е обаче дебат за необходимостта от нови ядрени мощности при все по-честите нулеви цени на тока.
Точно в деня, когато на българската енергийна борса за първи път бяха регистрирани нулеви цени при търговията с ток (19 май 2023 г.), цяла делегация, водена от служебния енергиен министър Росен Христов, беше на посещение на площадката на АЕЦ "Белене". В това несъмнено има символика, защото когато пазарът ясно показва признаци на пренасищане, държавата изведнъж се сеща за стария мастодонт в производството на енергия, който в годините се е показал по-скоро като удобен параван за харченето на големи суми пари.
Такова посещение, включващо и журналисти, всъщност не е било организирано от години и точно затова е интересно да се разбере какво се крие зад него. Формален повод на практика нямаше - нито има някаква процедура около "Белене", нито има интерес към проекта, нито пък може да се прави нещо с него без участието на "Росатом", което е почти невъзможно в сегашната ситуация. Но очевидно това не пречи да се направят още няколко милиона разходи.
"Крайно време е да направим крачка напред - към вземане на финално решение какво да се прави с този държавен актив (визирайки площадката и закупеното оборудване). Всичките активи в Белене се равняват на над 2.5 млрд. лв. Държавата е платила за тях и трябва да се вземе някакво решение", заявява министър Христов. Според него нов технически анализ ще отнеме 10 месеца, като се очаква оферта от френския ядрен оператор EDF, за да се сключи договор в идните месеци. Според енергийния експерт Богомил Манчев двете страни в действителност ще подпишат договор съвсем скоро. "Работи се по 4 варианта за реализация на проекта в Белене без участието на Русия", заявява Манчев.
"Оборудването е годно за експлоатация. Трябва да се направи пълен технически анализ, който ще даде яснота какво може да се използва, как да се използва, как може да се построи, с какво оборудване, как да се използва текущото оборудване. След това информацията ще бъде предоставена на парламента за финално решение", заяви Христов, като през това време показваше със замах пазеното вече няколко години в найлони оборудване.
В същото време Финландия, която съвсем наскоро пусна новия ядрен реактор в централата "Олкилуото", трябваше да намали мощността му, защото има свръхпредлагане на електроенергия на пазара и отрицателни цени.
Един от негативите на ядрената енергетика е свързан именно с огромните капиталови разходи и факта, че централата работи постоянно - мощността не може да се намалява през деня и да се увеличава вечер. В новата ВЕИ ера балансирането на енергийните миксове става все по-сложно и инвестициите в подобни мащабни проект като атомни електроцентрали са все по-трудни за възвръщане.
На всичко отгоре България вече активно работи по проекта за 7-ми блок в АЕЦ "Козлодуй" с американската компания "Уестингхаус". Ако това начинание се случи в средата на следващото десетилетие, то място за "Белене" дори на теория няма да има. Ако пък амбицията е АЕЦ "Белене" да се случи след 2050 г., то няма как това да стане с наличното оборудване и технологии и трябва да се върви към изцяло нов проект.
Ядреният преход на България
При посещението на площадката в Белене си вижда, че макар да изглежда застаряла, тя все още може да е функционална. Ръждясалите елементи не са малко, но най-важната част от нея - изградената базова инфраструктура, изглежда, че работи по нормален начин. Жп линии, пристанище, пътища, всякакви технически съоръжения, които да поемат товари - всички те са там и могат да се използват. души. Това е и причината само поддръжката на централата да струва над 1.5 млн. лв. на година.
Но когато се говори за евентуалното бъдещо изграждане на централата, се пропуска ключовият момент, че тя не е свързана с електропреносната мрежа. А това може да излезе над 1 млрд. лв. само по себе си като начинание. Общо взето, България наистина има актив, в който са инвестирани милиарди, но той не е в никакъв случай готов за използване и има нужда от още десетки милиарди, за да заработи.
Както въпросът за 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй", така и този за площадката в Белене са свързани не толкова с икономическата логика, колкото със служебното правителство на Румен Радев. В последните месеци неговия кабинет ударно лобира за развитие по проекта, като най-гласовит е заместник-министърът Еленко Божков, който е сред приближените енергийни експерти до президента Радев. Двете основни формации в парламента - ГЕРБ и коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България", подкрепиха официално само разширението в Козлодуй. И е много вероятно да продължи да се работи само по тази линия.
Ядреният алианс
При управлението на служебния кабинет на Радев обаче България на практика стана неформален член в ядрения алианс в Европейския съюз през последните месеци, който се съставя от страни членки, които са за развитието на ядрената енергетика в рамките на съюза и зеления преход. Последният член на тази група от държави е Италия, която преобърна на 180 градуса мнението си по темата - ставайки 15-ата държава в алианса.
"Работим ядрената енергетика да се счита за нискоемисионна, за да може да се финансира и от европейски финансови институции", заяви Христов директно за плановете на България да лобира в Брюксел.
Ядрените планове на страните в ЕС обаче понякога удрят на камък. Финландия съвсем скоро пусна в експлоатация нов ядрен реактор в централата си "Олкилуото", като проектът беше пуснат в експлоатация 14 години след планираната дата. Веднага след пускането й нейната мощност трябваше да бъде намалена, тъй като централата работи на загуба заради пренасищането на пазара с електроенергия и ултраниските цени. В последните дни цената там често е около 0 евро на мВтч, а средната цена през май е 30 евро на мВтч. Подобни цени са истински кошмар за икономическата рентабилност на един скъп ядрен блок, освен ако няма държавни гаранции за изкупуване на енергията на преференциална цена.
Съвсем друг обаче е въпросът във Франция, където има огромен броя ядрени мощности, които се нуждаят от поддръжка и модернизация. Точно затова страната е сред водещите в исканията за включване на ядрената енергия в зелената таксономия.
България обаче прилича повече на Финландия и може да пострада при пренасищането на пазара с нови мощности още в следващите години, а какво остава след 30 години. Прогнозите за ръст на потреблението на електроенергия в страната са спорни и не е ясно дали въобще ще се реализира такъв на фона на мерките за енергийна ефективност и възможностите за собствено производството чрез ВЕИ. През тази година например се наблюдава спад с 5% в консумацията на електроенергия, а като цяло в последните 10 години потреблението е сравнително стабилно въпреки ръста на икономиката.
Бъдещето на площадката в Белене пък е изцяло в ръцете на бъдещия кабинет на България, чиято позиция може съществено да се различава от тази на служебния кабинет. В България ядрената енергетика обаче винаги е била на обект на сериозни икономически интереси, които могат да пробият в почти всяко правителство.
1 коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.