Пандемията може да свие печалбата на ПИБ до около 34 млн. лв. през 2020 г.

Търговията с правата за увеличението на капитала на банката приключи при слаб инвеститорски интерес

Мениджмънтът на ПИБ възлага надежди на новосъздадената си дъщерна финтех компания "Майфин" (MyFin), която ще се конкурира с Revolut и Transferwise на пазара на мобилни плащания и дигитални портфейли

Николай Стоянов

Мениджмънтът на ПИБ възлага надежди на новосъздадената си дъщерна финтех компания "Майфин" (MyFin), която ще се конкурира с Revolut и Transferwise на пазара на мобилни плащания и дигитални портфейли © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Първа инвестиционна банка (ПИБ) ще има чувствително по-слаба 2020 г., а през следващите две години бързо ще възстанови показателите си. Това са очакванията на Първа финансова брокерска къща (ПФБК), която е мениджър по увеличението на капитала на банката с 200 млн. лв. чрез борсата, което тече в момента. Днес е последният ден, в който се търгуват правата, като досега инвеститорският интерес беше слаб.

На страницата на посредника, който също като банката е контролиран от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, са публикувани презентация на ПИБ за пред инвеститорите, както и анализ с прогнози, изготвен от ПФБК. Последният показва, че банката ще бъде чувствително засегната от COVID-19 пандемията. Анализът е интересен и защото изводите от него могат донякъде да се екстраполират към целия банков сектор, където вече данните за април показват свиване на печалбата.

В два сценария

От ПФБК проиграват два сценария за ПИБ - базов и негативен. При първия кредитирането се възстановява във втората половина на 2020 г., като предизвиканото от COVID-19 свиване на търсенето на заемен ресурс се компенсира от правителствените програми за подкрепа на кредитирането. Залага се още след спад през 2020 г. приходите от такси да се възстановят, движени от нарасналите обеми бизнес, увеличеното ползване на банкови карти и такси по предоговаряния от клиенти, възползвали се от кредитния мораториум. Очаква се и банката да свие административните си разходи заради дигитализацията покрай коронавируса. Предвижда се също банката да рекласифицира част от лошите кредити (провизирани като такива след прегледа на ЕЦБ) отново като обслужвани, а мораториумът да изиграе своята роля и благодарение на икономическото възстановяване през 2021 г. да не се стигне до вълна лоши кредити. Изрично е подчертано и че прогнозите на ПФБК изключват еднократни ефекти (които са често явление при ПИБ - бел. ред.), като например продажбата на останалата част от терена на "Кремиковци" на сходна цена като предишната сделка от 2018 г. би могла да донесе около 25 млн. евро печалба.

При такива допускания печалбата на ПИБ се свива от 66 млн. евро, но с помощта на еднократно разкрасяване, до 17 млн. евро (или около 34 млн. лв.) за 2020 г. Тя се реализира при начисляване на 52 млн. евро разходи за обезценки, като делът на лошите кредити се покачва от 24.2% в края на 2019 г. до 26%, но в следващите две години спада до 18%. Прогнозата залага и на леко свиване на депозитите и активите през 2020 г., а съотношението на базовия капитал от първи ред (CET1) достига 18.4%, което е доста над регулаторните изисквания. То обаче е при допускане, че банката е успяла да набере 200 млн. лв. капитал.

Негативният сценарий е при допускане, че кредитирането нараства минимално - с около 3%, и то само благодарение на отчетеното през първото тримесечие. Депозитите намаляват с 5%, а приходите от банкови операции се стопяват с 21%.

При такова развитие ПФБК прогнозира, че ПИБ би отчела около 13 млн. евро загуба, движена от по-високи разходи за обезценка - 78 млн. евро. Делът на лошите кредити би скочил до 29% през 2020 г., като ще се редуцира до 26% през 2021 г. и 20% през 2022 г. CET 1 обаче остава дори по-високо - 18.5% за 2020 г., тъй като сценарият предвижда замръзване на кредитирането и съответно липса на ръст на рисковопретеглените активи. Като цяло негативният сценарий е развит с доста по-малко данни и представен само през няколко показателя, като от ПФБК считат, че той е с малка вероятност, като макроданните подкрепят по-скоро случване на базовия сценарий.

Успех под въпрос

Дали тези показатели ще се постигнат освен от икономиката зависи и от това дали ПИБ ще успее да набере търсените 200 млн. лв. от БФБ. Съдейки по приключилата днес търговия с правата за увеличение на капитала на банката, засега няма особен интерес от нови инвеститори при предложените условия. За да се запише една нова акция, са нужни 2.75 права, като емисионната стойност е 5 лв. Това обаче е солидна премия спрямо текущите котировки на старите акции - в последните седмици, откакто тече процедурата по увеличение, сделките са на нива 2.5-2.8 лв. за акция.

За единадесетте дена на търговия с правата са продадени едва малко над 3.5 млн. броя от тях, което е малко над 3% от всичките 110 млн. лв. Това означава, че поне засега няма търсене извън настоящите акционери. Те имат срок да запишат полагащия им се дял до 3 юни. Дали имат желание и възможност да запишат от новите акции ще проличи от това колко права ще бъдат предложени на аукциона за неизползваните права, който е насрочен за 10 юни. На него е и последният шанс други инвеститори да се включат в увеличението, като след това до 25 юни трябва да бъдат платени записаните нови акции.

Мажоритарните собственици на ПИБ са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, всеки с по 42.5% и съответно всеки притежава по 46.75 млн. права. Двамата досега официално не са коментирали дали възнамеряват да запишат изцяло или частично полагащите им се нови акции. Ако цялата емисия бъде записана, а те не участват, делът на всеки от тях би паднал до по малко над 31%. А цялата нова емисия 40 млн. акции ще съответства на 26.67% от капитала на банката.

Успешното капитализиране на ПИБ беше обявено за последната пречка по пътя на България към валутния механизъм ERM II и банковия съюз. Затова и предвид макроикономическата важност и политическата заявка за устрем към еврозоната се очаква при недостатъчно записани нови акции и държавата да се включи. Спекулациите са, че това вероятно би се случило през ББР, която да изкупи права на аукциона и да запише миноритарен дял.

С по-дългосрочни цели

Другият документ, който представлява презентация на самата ПИБ, е по-скоро базиран на исторически данни. Все пак в него се залагат и стратегическите цели на мениджмънта, част от които и в цифрови измерители с цели за до 2023 г.

Банката възнамерява да постигне над 12% възвръщаемост на капитала (RoE). За 2019 г. показателят е 11.8%, а за 2018 г. дори над 13%, но със солидна подкрепа от еднократни ефекти. Предвиждат се още усилия за повишаване на ефективността, като съотношението Cost-to-Income (административни разходи към приходи от банкова дейност) се сведе до под 50%. Мениджмънтът таргетира още да свие нелихвоносните активи до под 10% от всички, а активите, придобити като обезпечение, да се стопят до около 2%. Твърди се, че за няколко големи такива банката е в напреднала фаза на преговори с евентуални купувачи. Друга цел за до 2023 г. е лошите кредити да се свият до близки до средните за сектора нива под 10%.

Надежди се възлагат и на новосъздадената дъщерна финтех компания на банката "Майфин" (MyFin). Тя ще излезе през август на доста гъсто населения пазар на мобилни плащания, където вече са се разположили гиганти като Revolut и TransferWise. Планира се тя да предлага иновативни продукти като P2P плащания, дигитални портфейли и т.н., като така достигне до нови пазари и клиенти.

Като цяло банката затвърждава официалната си стратегия да се фокусира в експанзия при малките и средните предприятия и на ритейл пазара, където таргетира заможната средна класа предимно в големите градове.