Препятствието ПИБ

Той вече е внесен в регулатора и предложените условия са меко казано абсурдни. Увеличението остава за 200 млн. лв. максимум, но ако през декември банката планираше увеличение при 5 лв. за за акция, то сега офертата е при 8 лв., докато на борсата книжата се търгуват на около 2.20-2.30 лв. в последните дни. Това говори ясно, че се търси не пазарно решение, защото за това няма как да има инвеститорски интерес, а капиталът вероятно ще бъде осигурен от държавата.

Време за прегрупиране

По правилата на ЕЦБ двете банки, където беше констатиран капиталов недостиг, трябваше да го попълнят в рамките на девет месеца след констатирането му, или до 26 април. Инвестбанк наскоро обяви, че вече е изпълнила това за своите 52 млн. евро и те са набавени с комбинация от текущата печалба преди обезценки за 2019 г. (35 млн. лв.), конвертиране на подчинен срочен дълг в капитал (20 млн. евро) и увеличение на капитала (22 млн. лв.).

При ПИБ планът е подобен, обаче нещата не са докарани до край. За 2019 г. тя успя да отчете около 260 млн. лв. печалба преди обезценки и данъци, макар и с помощта на счетоводно разкрасяване, но планираното увеличение на капитала с 200 млн. лв. така и не се случи. То бе анонсирано през декември миналата година при индикативна цена 5 лв. за акция, или доста над тогавашните пазарни нива около 3 лв. Проспектът първо веднъж бе върнат от КФН за доработване, а през февруари регулаторът отказа да го одобри. След това от банката заявиха, че планират да го преработят и внесат отново, но междувременно покрай пандемията пазарите се сринаха и акциите на ПИБ паднаха до нива под 2 лв. и дори удариха абсолютно дъно от 1.50 лв. При тези нива пазарната капитализация на цялата банка е по-ниска от търсените 200 млн. лв., което прави намирането на инвеститори граничещо с невъзможното.

А от обясненията на БНБ пред "Капитал" става ясно, че целта - увеличение на капитала чрез емитиране на нови акции, се запазва. И така се прави нов опит. В сряда късно вечерта в 20:30 часа от банката оповестиха внесен проспект, според който ще се направи опит да се пласират 25 милиона нови акции по цена 8 лв. Тя видимо няма връзка с пазарната оценка на ПИБ, като от банката я обосновават с балансовата стойност на акция, други сделки по банкови придобивания в последните години, пазарната й позиция, иновативния й ппрофил, елиминирането на рисковите фактори при нея и... "отличното състояние на българската банкова система като цяло и положителната перспектива от предстоящото членство в ERM II"

Технологично изпълнимо

С отложените срокове това е технически изпълнимо. Допълнителните два-три месеца (за изпълнение на мерките, верифициране на резултатите и вземане на решение от ЕЦБ) са предостатъчно време да се структурира емисия, да се получат регулаторни одобрения и да се реализира самото увеличение - само за него по закон срокът за записване на нови акции е най-малко месец. Така дори при най-интензивни действия набирането на капитал може да е приключило най-рано някъде през юни.

Единственият друг теоретичен вариант увеличението да се случи по-бързо е, ако то бъде предписано от БНБ с надзорна мярка. В такъв случай тя има възможност да свика общо събрание след седем дни и при определени условия дори "да задължи банката да увеличи капитала си под условие - новите акции да се закупят от лица и по цена, определени от БНБ". Според уверенията на централната банка обаче такъв вариант не е обсъждан. "ПИБ е публично дружество и увеличаване на капитала там следва изискванията и процедурите за публично предлагане на ценни книжа - процес, изключващ записване под условие и регулиран и надзираван от Комисията за финансов надзор", заявяват от регулатора.

Предвид политическата заявка за ускоряване на процеса вероятно КФН ще е максимално експедитивна в разглеждането на новия проспект на банката, още повече че той вероятно е в голяма степен подобен на предишния, с който експертите в институцията са запознати.

Въпрос за 100 млн. евро

Така структурираната оферта от ПИБ към инвеститорите обаче е меко казано неприемлива. При текущи пазарни нива около 2 лв. в последните седмици, няма никакво рационално обяснение някой да е склонен да плати четири пъти по-висока цена. Особено при задаващата се глобална рецесия. Ако изходим теоретично търсената сума би трябвало да е минимум 80 млн. евро - липсващите около 30% за попълване на недостига след прегледа на качеството на активите и стрес теста на ЕЦБ, за които говори Владислав Горанов. БНБ също е съгласна с тази оценка. "Тези разчети са координирани между БНБ, МФ и ЕЦБ", казаха оттам.

Вместо това е обявено увеличение за 200 млн. лв., но то може да бъде записано ичастично. Сумата не е малка и би представлява рекордно увеличение на капитала за Българската фондова борса. А като към това се добавят стресът на пазарите и хроничните подозрения около качеството на активите на ПИБ, успехът при набирането на капитал далеч не е гарантиран, дори и при доста по-ниска оферта.

Тук управляващите нямат много опции. Единият вариант е да опитат да убедят български институционални инвеститори да участват. По принцип държавата има доста лостове да влияе на местните играчи във финансовия сектор (т.нар. финансова репресия) и това често се използва в световната практика, макар обикновено натискът да е да финансират правителството, а не частна компания. В по-мек вариант капиталът може да бъде изтъргуван срещу облекчения, а в по-твърд - да се действа и със заплахи. Засега обаче няма индикации това да се случва и да е имало натиск и при 8 лв. за акция едва ли има лост, с който да активират частни инвеститори.

Другият подход е самата държава пряко или чрез свои институции да осигури капитал и да запише част от увеличението. Във финансовите среди най-широко спряганата версия е това да стане през Българската банка за развитие. Тя беше прясно капитализирана със 700 млн. лв. с цел да се подпомагат бизнесите и хората, пострадали от кризата. Но държавната банка може да привлече и още средства, ползвайки имплицитна или експлицитна гаранция от правителството. За целта обаче първо трябва да се окомплектова и мениджмънтът на ББР, след като предишният начело със Стоян Мавродиев беше отстранен от премиера заради пореден съмнително отпуснат голям кредит.

Естествено, това е спорна мярка и като минимум минава през процедура по одобрение за държавна помощ от Европейската комисия. Официалната политика на Брюксел предвид пандемията е за разхлабване на правилата и снизходителност по темата, така че по тази линия едва ли ще има спънка. Същевременно обаче представените от ПИБ условия трудно могат да бъдат защитени. Ако изходим от пазарната ситуация - при последната борсова цена 2.20 лв. за акция набирането на 160 млн. лв. би означавало означава над 70 млн. нови акции, които съответстват на близо 40% дял. Сега всеки от настоящите основни акционери Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев притежава по 42.5%, а при този сценарий, ако те не участват в увеличението, биха запазили по под 26%. Или за тях това е солидна загуба на контрол, а ако увеличението е за 200 млн. лв. ще паднат и под половината. Вместо това предложението в проспекта предвижда цена 8 лв. при която новите 25 млн. акции представляват 18.5%, а двамата мажоритарни собственици остават с по 34.6% и съвместно ще продължат да притежават над 2/3 от капитала.

От банката обявяват и известно подобрение на показателите си за капиталова адекватност и ликвидност през първото тримесечие на 2020 г. след 30 млн. лв. печалба преди обезценки, както и ръстове в кредитирането на граждани (с 13.8 млн. лв. или 7.2%) и малки и средни предприятия (47.3 млн. лв. или 10.4%), но не и нещо което да оправдае покачване на оценката от 5 на 8 лв. на акция. Докато в момента борсата оценява ПИБ на 243 млн. лв. това увеличение при успех би я оценило на 1 млрд. лв.

За управляващите ще е доста трудна задача да убедят обществото, че тази цена е справедлива за да се вложат при нея парите на данъкоплатеца, особено ако не се намери нито един частен инвеститор склонен да я плати. А също така и да обяснят защо се е стигнало дотам и препятствията не са били отстранени, преди да се прескочи поредният краен срок.