Царете на капитала може да бъдат детронирани от платежните платформи

Как финтех ще навлезе в бизнеса на банките и застрашава някои от старите модели

Триумфът на тези конкуренти на банките носи ясни ползи, но и някои рискове
Триумфът на тези конкуренти на банките носи ясни ползи, но и някои рискове
Триумфът на тези конкуренти на банките носи ясни ползи, но и някои рискове    ©  Shutterstock
Триумфът на тези конкуренти на банките носи ясни ползи, но и някои рискове    ©  Shutterstock
Бюлетин: Моят Капитал Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

"Отличителната функция на банкера" започва тогава, когато той използва парите на другите"; докато използва собствените си пари, той е само капиталист", пише Уолтър Бейджхот през 1873 г., цитирайки Рикардо. Това разграничение може да звучи остаряло днес. Институционалните инвеститори (хедж фондове, взаимни фондове, пенсионни фондове, частен капитал) използват парите на други хора. И все пак мнението на Рикардо е от значение. Съвременните фондове са лицето на хората и техния капитал. Печалбите (или загубите) се връщат пак при тях. Инвестирайки по този начин, хората обикновено влагат собствените си пари, докато фондът действа като инструмент. Банките също използват депозити, парите на други, за да отпускат заеми. Но клиентите очакват да си възвърнат депозитите в пълен размер: те не очакват да поемат загубите на банката по заемите в лошите години, нито да получат по-големи печалби в добрите. Банките са тези, които поемат както загубите, така и печалбите.

Този процес може да прави банките нестабилни, но също така им дава голямо предимство във финансовите услуги, тъй като вземането на депозити и отпускането на заеми се допълват. В резултат на това банките се превърнаха в доставчици на всякакви финансови услуги, от които клиентът се нуждае, от кредитни карти и ипотеки до инвестиционни съвети. Но всички те сега са застрашени. Влиянието на небанковите финансови компании нараства, което прави активите на банките за кредитиране по-малко ценни. И технологичните гиганти използват конкурентната сила на своите платформи, за да участват в основния бизнес на банките. Сякаш цялата индустрия е в хватка с клещи, която един ден може да я убие.

Помислете за такива технологични приложения като Grab в Сингапур или Gojek в Индонезия, които започнаха като услуги за превоз, или Mercado Pago, финансовото подразделение на MercadoLibre, най-големия сайт за електронна търговия в Латинска Америка. Техният модел на финансови услуги започва като доминиращ доставчик на определена услуга, която клиентите започват да използват ежедневно. Най-пресните примери са AliPay и WeChat Pay в Китай. Ant Group, финансовото крило на Alibaba, се роди от факта, че купувачите, стичащи се към Alibaba, в миналото нямаха безопасен метод на плащане. Първоначално Alipay беше само ескроу сметка за прехвърляне на пари към продавачи, след като купувачите са получили стоките си, но скоро след това бе пуснато като отделно приложение за мобилна употреба. През 2011 г. въведе QR кодове за плащания, които са изключително лесни за генериране. Сега собственикът на магазин трябва само да покаже кода, за да започне да приема плащания.

Разплащателната технология се наложи с времето, което засили растежа на Alipay. Компанията има повече от 1 милиард активни потребители и е обслужила плащания в размер на 16 трлн. долара през 2019 г., почти 25 пъти повече от PayPal, най-голямата платформа за онлайн плащания извън Китай. През 2013 г. се появи конкурент в лицето на Tencent, който добави функция за плащане към WeChat, основното приложение за разговори в Китай. Заедно двете фирми обработват около 90% от мобилните транзакции в Китай.

Първият удар за банките е, че и двете компании взимат по 0.1% от всяка транзакция, което е по-малко от банковите такси на банките по дебитни карти. Таксите за преводи по света паднаха заради компании като тях. "Беше много доходоносно за финтех компаниите да влязат и да се конкурират с тези такси", казва Аакаш Рават от банката UBS. "В Индонезия те са паднали от 200 базисни пункта до само 70." Но по-голямата заплаха е, че платежните платформи могат да се превърнат в магнит, позволяващ им да привличат повече потребители. Използвайки данни, които предоставят информация за платежните транзакции, Ant, Grab и Tencent могат да определят кредитоспособността на кредитополучателя. Ant започна да отпуска потребителски кредити едва през 2014 г. До 2020 г. вече нарасна до около една десета от пазара на потребителско финансиране в Китай, въпреки че тепърва регулаторите започнаха да обръщат внимание.

Банките имат традиционни начини за оценка на кредитоспособността на кредитополучателите като кредитна история или текущо състояние. Често те осигуряват заеми срещу обезпечение като жилища или автомобили, като минимализират необходимостта от наблюдението на всеки отделен кредитополучател. Боб Хоуп, комик, шеговито каза, че "банката е място, което ще ви даде пари, ако можете да докажете, че не се нуждаете от тях".

И все пак, както Агустин Карстенс, шеф на Банката за международни разплащания, казва, "данните могат да заменят обезпечението". Информацията, с която платежните платформи разполагат относно потребителите, е толкова изобилна и въпреки скорошните мерки ограниченията в Китай са толкова слаби, че Маркус Брунермайер от Принстънския университет говори за "обратна информационна асиметрия", в която кредиторите знаят повече за това дали кредитополучателите ще могат да изплатят дълговете си, отколкото самите кредитополучатели.

Както банките установиха преди десетилетия, има синергии между заемите и останалите финансови продукти като управлението на активи и застраховките. Ant се включи в управлението на активи през 2013 г. с пускането на Yu'e Bao, където купувачите в Alipay печелят малка възвръщаемост, като ги паркират във фонд на паричния пазар. През 2019 г. Yu'e Bao за кратко се превърна в най-големия фонд на паричните пазари в света, преди централната банка да окаже натиск върху Ant да го свие. Ant допълни това с други инвестиционни възможности и също така се разшири в сферата на живото застраховане, автомобилните и здравните полици чрез партньорства с други фирми.

Знанието може да бъде сила

Тези платформи обаче не могат да правят всичко онова, което прави банката, защото нямат баланс, за да поддържат кредитирането. Предимството на банката е, че има депозити, които да експлоатира, дори и да не знае на кого да отпусне кредити. Предимството на технологичните фирми е, че знаят на кого да дават заеми, дори и да нямат средства. Така че някои платформи прецениха, че биха искали да постигнат баланс. Grab получи банков лиценз. Ако много други поемат по този път, банките може да останат в сърцето на финансовата система, макар че най-големите биха могли да бъдат Ant, Grab или Mercado Pago, а не HSBC, DBS или Santander Brasil.

Но повечето технологични фирми са решили да бъдат против банковите лицензи. Вместо това просто обират каймака. "Основното банкиране", строго регулираната капиталоемка дейност на банките, носи около 3 трлн. долара приходи в световен мащаб и генерира 5-6% възвръщаемост на капитала (ROE). За плащанията и дистрибуцията на продукти бизнесът на технологичните фирми дава приходи 2.5 трилиона долара от продажби, но с ROE 20%.

Първоначално Ant даваше заеми и ги пакетираше като ценни книжа, които продаваше на други финансови институции. Но Джак Ма, неговият основател, настъпи правителството и регулаторите. Затова те поискаха промяна в гаранциите на този модел, което намали маржовете на Ant. Следващият подход на фирмата беше да действа като канал, свързващ кредитополучателите с банките, които отпускаха заемите. Но регулаторите се притесняваха, че Ant поема твърде малко риск от операциите, затова поискаха от нея да притежава повече капитал. Ant трябваше да преосмисли своя бизнес модел.

Банките не са единствените институции, които могат да наддават за заеми или ценни книжа, от които технологичните платформи искат да се освободят. Балансът на силите се измести към небанковите фирми. Според Съвета за финансова стабилност (FSB), група от регулатори, капиталистите често са по-големи играчи. През 2007 г. глобалните активи на небанковите финансови фирми възлизат на 100 трлн. долара, което се равнява на 172% от брутното световно производство и на 46% от общите активи. През 2019 г. тези активи на стойност 200 трлн. долара съставляват 228% от брутното световно производство и половината от общото. "Банковата система е по-малка като дял от финансите, отколкото преди", отбелязва Джейми Даймън, шеф на JPMorgan Chase.

Банките все още доминират в държането на кредитни и заемни активи. Само около 40% от всички кредитни активи, включително ценни книжа и заеми, се държат от небанкови организации, въпреки че делът им расте бързо. Той нарасна с близо 9% през 2019 г., докато кредитните активи на банките нараснаха само с 4.6%. И все пак банките остават най-големият източник на специфични заеми, като държат 83% от глобалните кредитни активи в края на 2019 г.

Промяната е най-очевидна в САЩ, която има история на растеж на капиталовия пазар още от 40-те години на миналия век, когато кофите с пари, събрани от мениджърите на взаимни фондове, набъбват. 80-те години на миналия век доведоха до прилив в емитиране на дългове, особено на корпоративни junk облигации. И имаше бум на дълга на домакинствата чрез секюритизация, групиране на заеми в облигации, които могат да се купуват и продават. И все пак нервността от секюритизацията след финансовия срив означава, че сега в Америка само 20% от финансовите активи са в балансите на банките.

Други държави следват Америка не на последно място защото регулаторите искат банките да намалят своите рискови активи. В еврозоната делът на финансовите активи, държани от банките, падна от около 60% от общия обем през 2007 г. до под 40% през 2019 г. Голяма част от света все още има да извърви дълъг път. "В развиващите се пазари това е различна история. Те са много зависими от банките поради ограничени капиталови пазари. Някои от тях все още са в начален стадий", казва Кармен Райнхарт, главен икономист в Световната банка.

Възходът на технологичните фирми и капиталовите пазари е предимно добра новина. Достъпът до банките може да бъде скъп. Около 7 милиона домакинства в Америка нямат банкова сметка, разчитайки на фирми за осребряване на чекове, заложни къщи и кредитори до заплата. Кредитните и дебитните карти налагат такси между 1 и 4% на търговците, които след това се връщат на богатите чрез (безплатни) въздушни мили и точки за кредитни карти.

Новите платежни системи освен това са по-лесни за използване. UPI в Индия, която свързва номерата на мобилни телефони с биометрични данни и банкови сметки, помогна за осигуряването на по-евтин достъп до финансови услуги за милиони хора. Между 2014 и 2018 г. 315 милиона индийци, които преди това нямат банкови акаунти, си откриват сметки, депозирайки повече от 800 млрд. рупии (12 млрд. долара), и са получили 237 милиона дебитни карти.

Повечето небанкови институции не предприемат действия, които правят банките уязвими на паники. Според FSB едва 29% от 200 трлн. долара активи, държани от небанкови финансови институции, поемат рискове, типични за банките, въпреки че делът им расте. Повечето активи се държат в инвестиционни фондове, които обещават повече ликвидност. Те се опитват да съпоставят падежите: пенсионен фонд, който изплаща пенсионен доход за 30 години, е щастлив да заключи парите си във фонд за частни инвестиции за десетилетие или повече.

Триумфът на тези конкуренти на банките носи ясни ползи, но и някои рискове. Има икономии на мащаба както за банките, така и за технологичните фирми. Големите банки разпределят фиксираните разходи за клонове и маркетинг върху многото си клиенти. Платформите за плащане разпределят разходите си между многото си потребители.

Регулаторите често се оплакват от концентрация в американската банкова система, но има четири големи банки и хиляди по-малки. Сравнителното предимство на платежните платформи прави тези за бизнеси по-вероятно да достигнат до крайното състояние "победителят взема всичко" (нещо като Facebook).

Технологични монополи

Днешният дебат относно технологичните монополисти се фокусира върху оперативната съвместимост, особено на потребителските данни. Ако онлайн поведението можеше да разкрие полезна информация за това дали клиентът отговаря на условията за заем, би било по-полезно, ако тя може да бъде достъпна от всички потенциални финансови доставчици. Идеята за споделяне на данни по този начин, наречен "отворено банкиране", вече е възприета от регулаторите в Европа. Друго притеснение може да бъде, че платформите могат да използват своето пазарно господство, за да създадат силози, които улесняват правенето на неща в рамките на платформата, но почти невъзможно е да се използват съхранявани пари другаде.

Регулаторите в Китай се обърнаха рязко срещу своите финтех гиганти. Проблемите на Ant започнаха през ноември 2020 г., когато първичното публично предлагане на дружеството бе спряно. Фирмата и нейните конкуренти бяха принудени да оттеглят някои от своите кредитни продукти, за да получат нови бизнес лицензи и да набират повече капитал - накратко, за да изглеждат и действат повече като традиционни банки. В Европа регулаторите са също така изострени. "Властите са изправени пред перспективата все по-голямо количество данни да се събират чрез разплащания с друга цел, казва Жан-Пиер Ландау, бивш заместник-управител на Banque de France. Тогава става невъзможно да се мисли за организацията на плащанията отделно от приоритетите на данните, които в Европа са фокусирани върху защитата на поверителността на хората."

Рисковете от възхода на капиталовите пазари са различни. Възможно е банковите баланси да финансират по-малък дял от кредитирането в бъдеще, но тъй като банките са единствените институции, които могат да приемат депозити, тяхната роля няма да изчезне напълно. И все пак пристигането на по-широк кръг от участници прави живота по-труден за регулаторните органи. През 2007 - 2009 г. Федералният резерв се намеси на капиталовите пазари, но направи много по-големи усилия, за да подкрепи търговските и инвестиционните банки. През март 2020 г. банките останаха невредими, когато капиталовите пазари се оказаха в застой. Вместо да действа като кредитор от последна инстанция само пред банките, Фед се превърна в маркет мейкър от последна инстанция, като се намеси директно на кредитните пазари. Мащабът на това количествено облекчение, в размер на 23.5 трлн. долара, превъзхожда всички други намеси в историята на Фед. Тъй като светът се променя, инструментариумът на регулаторните органи също ще трябва да се адаптира.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved.

Все още няма коментари
Нов коментар