Валери Вълчев: Очакваме с нетърпение създаване на иновационен хъб от банковия регулатор

Как преминахте през корона кризата? Може ли да се каже, че вече е зад гърба ви?

Гледайки числата от изследването ни в Годишния финтех доклад за 2021 г., въпреки кризата лесно се забелязва продължаващата тенденция на нарастване на сектора. Приходите на бранша в последните 5 години се увеличават със средно 21% на годишна база и през 2020 г. достигат своя пик от 1.44 млрд. лева. Успоредно с това се увеличават и активите на финтех компаниите, достигайки 1.86 млрд. лева през 2020 г. Заетите в сектора продължават своя ръст от средно 14% на годишна база, достигайки 8665 души през 2020 г. Единственият показател, който е повлиян през 2020 г., са оперативните приходи на служител, който забавя своя растеж. Така можем да заключим, че въпреки че корона кризата за немалко сектори беше повече от трудно предизвикателство, за нашия тя показа гъвкавостта, издръжливостта и потенциала му.

Иновациите често изпреварват законодателството и регулациите. Какви са основните препятствия за българските финтех компании?

Дейностите в нашия бранш най-общо могат да се разделят на две категории: строго регулирани като дигитални разплащания, дигитални кредити, дигитални застраховки и други, както и нерегулирани - digital crowd finding, една част от проектите в блокчейн средата и т.н. Следвайки тенденциите в ЕС и останалата част на света, и в България виждаме тенденция за развитие на законодателната рамка в посока регулиране на все повече дейности. Това, разбира се, е свързано и с желанието на Европейската комисия да развива сектора "Дигитални финанси", заложено и в Стратегията за дигитални финанси на ЕС. В момента ЕК работи по регулация в сферата на криптовалутите, отвореното банкиране и прочие. Всички тези промени стават част и от българското законодателство, като на нас ни се иска имплементацията да става по-бързо, за да не се налага някои от нашите членове да търсят за седалища държави с по-развито в съответната сфера законодателство.

В България основните предизвикателства често са консервативното управление на финансовия сектор от страна на регулаторите и бавното възприемане от тях на установени вече в ЕС модели на диалог, съдействие и помощ на стартиращите компании. Пример за това е липсата на истински изградена иновационна инфраструктура от нашите регулатори, като очакванията ни са новото управление на БНБ да реализира бързо така очаквания от всички наши членове иновационен хъб. Неговото създаване и заработване и включването на всички заинтересовани страни в него само ще затвърди позицията на България като регионален финтех хъб и ще помогне да изпреварим съседните държави. Все пак имаме и добри примери - КФН вече създаде такъв иновационен сектор, който се надяваме да даде своите резултати скоро.

За нас е от изключително значение постигането на реална комуникация с регулаторите, чуваемост на нашите проблеми и чрез взаимния диалог да постигаме решения на всеки от тях. За тази цел очакваме самите регулатори да продължат да инвестират в създаването на обучени кадри и екипи със знание за спецификите на нашия сектор, за което ние също сме готови да помагаме с каквото можем. Успоредно с това е необходима и сериозна работа и инвестиран ресурс в инициативи за финансова грамотност и обучение на населението и т.н.

Според БФА финтех секторът в България е скептично настроен към технологии като блокчейн и роботизация. Каква е причината?

Трудно е да се даде еднозначен отговор. Със сигурност обаче би трябвало да отбележим, че в страната цената за управляване на подобен бизнес е ниска и роботизацията все още не е нужна до степен, в която в Нидерландия, Франция и Обединеното кралство например. Що се отнася до блокчейн, напълно съм съгласен, че приложенията му са десетки, дори стотици във финтех, даже имаме и членове, които са сред лидерите в света по прилагането му във финтех проекти. Прилагането на блокчейн технологията ще доведе до по-бързо и качествено изпълнение на операциите, извършвани от нашите членове. Не на последно място, България има какво да направи по повод създаването на нужните кадри за работа с подобни технологии и в тази връзка ние от БФА работим със Стопанския факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски", а отскоро започваме и с Факултета по математика и информатика към СУ и ВУЗФ.

С развиването на сектора кога можем да очакваме първата публична компания от сектора на БФБ?

Със сигурност не е рано за публично предлагане, дори напротив - точното време за подобно нещо е. Виждаме, че показателите на финтех компаниите са завидни, инвеститорите проявяват сериозен интерес, имаме и първия български еднорог - Payhawk, който е финтех компания. Тук въпросът по-скоро е какво би могло да бъде постигнато чрез листване на българския публичен пазар. Една немалка част от листнатите компании го правят, за да повишат доверието и интереса към себе си от самия пазар, на който са листнати. Случаят на финтех компаниите в България е различен - над 80% от компаниите изнасят продуктите си и услугите си в чужбина, използвайки българския пазар за тестов. Така на практика интересът е по-скоро за допускане за търговия на чуждестранни борси. Въпреки това има немалко български компании, които проявяват интерес към БФБ и по-конкретно към BeamUP пазара. Скоро работихме заедно с Beam, за да представим възможностите в България, и от първа ръка мога да кажа, че имаме всички предпоставки за търгуване на финтех компания на българска борса, но е въпрос на време и, разбира се, по-добри условия дори в геополитически план.

Посочете основните трендове във финансовите технологии, които да следим през тази и следващите години.

Бих започнал с така наречения embedded finance, или "вградени финанси" - това е възможността да се добавят финансови продукти в компании, които до момента не са предлагали подобна услуга. Така например телекомуникационни компании вече предлагат дигитални портфейли, кредитни линии.

Peer-to-peer като начин за набиране на капитал бих поставил на второ място. Виждаме го и в нарастващия брой на компании като Klear Lending, Afranga и т.н.