Банки и финанси

Предприятията ги чака огромен дългов махмурлук

Ще бъде болезнено както за инвеститорите, така и за икономиката

Ексклузивно съдържание от The Economist

Shutterstock © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Бяха нервни няколко месеца за икономиките на Запада. Първо дойде нервната криза в банковия сектор. След това се появи неразрешеният още проблем с уж безрисковия дълг на американското правителство. Мнозина сега се притесняват какви други скрити опасности дебнат.

Разбираема област на безпокойство са огромните дългове, натрупани от нефинансови компании през последните десетилетия благодарение на ниските лихвени проценти. От 2000 г. насам нефинансовият корпоративен дълг в Америка и Европа е нараснал от 12.7 трлн. долара до 38.1 трлн., като се е повишил от 68% на 90% от общия БВП. Добрата новина е, че устойчивите печалби и дългове с фиксиран лихвен процент означават, че перспективата за подхранван от корпоративни дългове катаклизъм на Запад остава засега успокояващо слаба. Лошата новина е, че компаниите скоро ще се събудят от болезнен дългов махмурлук, който ще ограничи избора им през следващите години.

Устойчиво поведение

Огромните корпоративни дългове на Запада досега се оказаха по-малко колебливи, отколкото мнозина се страхуваха. От двете страни на Атлантическия океан приблизително една трета от дълга, покрит от агенциите за кредитен рейтинг, се счита за спекулативен, със съмнителни перспективи за изплащане. Процентът на неизпълнение на тези дългове остава на комфортните 3% както в Америка, така и в Европа. Скокът от епохата на пандемията и понижаването на рейтингите от по-успокояващия инвестиционен рейтинг надолу към спекулативния също до голяма степен беше обърнат.

Обяснението за устойчивостта е двойно. Първото са по-добрите от очакваното корпоративни печалби. Според изчисленията на The Economist печалбите преди лихви, данъци, обезценка и амортизация на регистрираните нефинансови фирми в Америка и Европа са били с 32% по-високи през последното тримесечие на 2022 г., отколкото през същия период на 2019 г. Част от това се дължи на рекордните печалби в енергетиката, но не само. Компании от веригата за бързо хранене McDonald's до производителя на автомобили Ford леко надминаха очакванията на анализаторите за печалби през първото тримесечие на тази година. Гигантът за потребителски стоки Procter & Gamble и други успешно защитиха печалбите си в условията на висока инфлация, като вдигнаха цените и намалиха разходите. Това остави много пари, за да продължат да плащат сметки за лихви.

Вторият фактор е структурата на корпоративния дълг. В годините след финансовата криза от 2007-2009 г. много фирми започнаха да избират дългосрочни дългове с фиксиран лихвен процент, отбелязва Савита Субраманиан от Bank of America. Днес три четвърти от нефинансовия корпоративен дълг в Америка и Европа е с фиксирани лихви според рейтинговата агенция S&P Global. Ниските лихвени проценти в разгара на пандемията създадоха възможност за блокиране на евтин дълг за много години. Само една четвърт от комбинираната сума от дълговете на американски и европейски фирми е с падеж през следващите три години. Средната купонна ставка, която емитентите действително плащат за американски корпоративни облигации с инвестиционен клас, сега е 3.9%, доста под доходността от 5.3%, която пазарът оценява в момента. За високодоходни спекулативни облигации средният купонен процент е 5.9% в сравнение с пазарна доходност от 8.4%.

Сутринта след

Успокояващи неща. И все пак предприятията и техните инвеститори би било разумно да не се утешават твърде много. Растежът на БВП в Америка и Европа продължава да се забавя. Прогнозите на анализаторите показват, че общите тримесечни печалби са намалели през първото тримесечие на тази година за публичните нефинансови фирми както в Америка, така и в Европа. Федералният резерв и ЕЦБ все още повишават лихвените проценти. На 3 април Multi-Color Corporation, американски производител на етикети, емитира облигации на стойност 300 млн. долара при внушителен купон от 9.5%. Фирми като круизния оператор Carnival черпят от парични буфери, натрупани по време на пандемията, за да забавят рефинансирането при по-високи лихви. Такива компании с подобни възможности непрекъснато намаляват.

Напрежението ще започне в най-нестабилния край на дълговия спектър. По-малко от половината от спекулативния дълг в Америка и Европа е с фиксирани лихви според S&P Global в сравнение с пет шести за дълга с инвестиционен клас. Goldman Sachs смята, че средният купонен процент по спекулативни заеми с плаващ лихвен процент в Америка вече е скочил до 8.4% спрямо 4.8% преди година.

Дългът с плаващ лихвен процент има тенденция да преобладава сред най-задлъжнелите фирми и е особено често срещан в предприятия, подкрепяни от жадни за дългове фондове за частен капитал (PE). Въпреки че някои фондове за частен капитал хеджират срещу по-високи лихвени проценти, свиването вече започва. Фалитите на фирми, притежавани от PE в Америка, засега са на път да се удвоят спрямо миналата година според S&P Global. На 14 май Envision Healthcare, доставчик на лекари за болниците, обяви фалит. Частният капиталов гигант KKR плати 10 млрд. долара за бизнеса през 2018 г., включително дълг. Очаква се да загуби своята капиталова инвестиция от 3.5 млрд. долара.

Това ще създаде притеснения за пенсионните фондове, застрахователите и благотворителните фондове, които са поверили пари на PE бароните - да не говорим за самите финансисти. За щастие, за икономиката в по-широк план ефектът вероятно ще бъде ограничен. Фирмите, поддържани от PE, са наели около 12 млн. работници миналата година в Америка според консултантската компания EY. Публичните компании са наели 41 млн.

Всъщност ефектът от нарастващите лихвени проценти върху големите публични дружества, чиито дългове са предимно инвестиционни, може да бъде най-непосредственият както за инвеститорите, така и за икономиката. Индексът S&P 500 на големите американски компании представлява 70% от заетостта, 76% от капиталовите инвестиции и 83% от пазарната капитализация на всички листнати фирми в страната. Еквивалентният индекс STOXX 600 в Европа носи подобна тежест на континента.

В годините преди пандемията нефинансовите фирми в тези индекси последователно харчеха повече пари за капиталови инвестиции и изплащания на акционерите, отколкото генерираха от своите операции, като разликата беше запълнена от дълг. Но ако искат да избегнат продължително забавяне на рентабилността от по-високите лихвени проценти, те скоро ще трябва да започнат да изплащат тези дългове. При настоящите нива на дълг всеки процентен пункт увеличение на лихвените проценти ще унищожи приблизително 4% от комбинираните печалби на тези фирми според нашите оценки.

Много компании няма да имат друг избор, освен да намалят дивидентите и обратното изкупуване на акции, което би понижило възвращаемостта на инвеститорите. Това ще се окаже особено болезнено в духовното сърце на акционерния капитализъм. Високите проценти на изплащане в Америка - 63% от оперативния паричен поток, в сравнение с 41% в Европа - помогнаха да изтласкат цените на акциите спрямо приходите над тези на други пазари. Изведнъж заемането на пари, за да бъдат разпределени на акционерите, става по-малко смислено в свят на по-високи лихвени проценти, твърди Лотфи Каруи от Goldman Sachs.

Много компании също ще се окажат принудени да намалят своите инвестиционни амбиции. Компаниите за полупроводници, имащи свръхкапацитет, вече намалиха плановете си за разходи. Медийният гигант Disney, който е с огромни дългове, понижава инвестициите в своите стрийминг услуги и тематични паркове. От декарбонизацията до автоматизацията и изкуствения интелект, бизнесът е изправен пред скъп списък със задачи през следващото десетилетие. Компаниите могат да постигнат големите си амбиции в такива области, избягвайки глезотиите от миналото. Това би било лоша новина не само за техните инвеститори.