Може ли UBS да извлече максимална полза от финансовата сделка на века

Въпреки че погълна своя конкурент, шефовете се надяват, че новата UBS ще може да се превърне в уголемена версия на старата UBS. Европейските банки се рекапитализираха бавно след световната финансова криза; тяхната рентабилност до голяма степен отразяваше влошеното състояние на националните икономики. Сред тази несполучлива група UBS се открояваше. След като беше спасена през 2008 г., банката се съсредоточи върху управлението на богатството. Тя спечели достатъчно портфейли, за да бъде възнаградена с един от най-високите коефициенти на съотношението цена/баланс от всички европейски банки, като през миналата година се търгуваше на средна стойност 1.1 пъти стойността на баланса си. Фокусът на UBS върху управлението на пари ще продължи, но формата и мащабът на банковите ѝ дейности са обект на вътрешни дебати. Никой не очаква гладко развитие през следващите години.

Откакто сделката беше обявена, акциите на UBS поскъпнаха съвсем малко. Въпреки това придобиването би трябвало да бъде от полза, поне в крайна сметка. UBS купи Credit Suisse на изгодна цена: банката ще отчете "отрицателна репутация" - разликата между платената сума и по-високата счетоводна стойност на собствения капитал на Credit Suisse. Превръщането на "отрицателната репутация" в печалба зависи от тежката задача да се интегрират операциите на двете институции. Всички обичайни главоболия, следващи сливането - обединение на системите, уеднаквяване на счетоводните стандарти, съкращаване на персонал и преодоляване на културни сблъсъци - са особено трудни за една банка, камо ли пък за фалирала банка. В сравнение с UBS Credit Suisse беше ужасяващо неефикасна: банката имаше по-високо съотношение между разходите и приходите във всеки от бизнесите си. Нейният колапс беше предшестван от пет последователни тримесечия на загуби и зашеметяващо отслабване на доверието сред клиенти и колеги.

Стратегически решения

Когато UBS разкрие плановете си и забавените си тримесечни резултати в края на август, инвеститорите ще проверят внимателно всяко изтичане на активи, управлявани от банката. Има малко доказателства, че се е стигнало до голям отлив. Julius Baer, швейцарска фирма, която вероятно ще се възползва от евентуално бягство, отчете само скромен приток на средства при тримесечния си отчет на 24 юли. Но инвеститорите трябва да се съсредоточат върху две стратегически решения, които в крайна сметка ще определят успеха на сделката. И двете изискват вземането на рисковани решения и представляват огромни предизвикателства за изпълнение.

Преглед на оригинала

Местният бизнес на Credit Suisse е първият въпрос. Шефовете на UBS обсъждат дали да не запазят нищо, само част или цялата Credit Suisse Schweiz, която беше основана през 2016 г. като част от план за отделянето на бизнеса, който по-късно беше преустановен. Швейцарската банка беше единствено печелившо подразделение на Credit Suisse през първото тримесечие на 2023 г. Миналата година собственият капитал на Schweiz имаше счетоводна стойност 13 млрд. швейцарски франка (14 млрд. долара). Продажбата на подразделението при оценка, подобна на тази стойност, може да се окаже невъзможна, като се има предвид скоростта, с която клиентите избягаха преди март. Колебливият счетоводен баланс би попречил на усилията да се отделят по-добрите части на бизнеса, тъй като останалата част може да изпитва затруднения да се справи като самостоятелен бизнес.

Убеждаване на швейцарците

В Швейцария все още цари гняв заради обединението. Съдбата на местния бизнес на Credit Suisse може да се превърне в нещо, наподобяващо политически гръмоотвод. Премахването на Schweiz може да предотврати настояването за по-високи капиталови изисквания в бъдеще, като успокои притесненията от размера на банката майка. По данни на Швейцарската централна банка през миналата година UBS и Credit Suisse са имали общ пазарен дял 26% при кредитите и депозитите на вътрешния пазар. При не толкова драматични обстоятелства би било възможно да си представим, че сделката ще се окаже в противоречие с надзорните органи по конкуренцията.

• Ще доведе ли банковият хаос до икономически крах

И все пак, докато печалбите от прогнозирането на политическите тенденции са несигурни, печалбите от запазването на бизнеса и извършване на съкращения са почти гарантирани. Ако приемем, че ножиците на UBS са достатъчно остри и 70% от разходите на Credit Suisse Schweiz могат да бъдат орязани, отделянето на целия бизнес би означавала отказ от близо една трета от общите годишни икономии на разходите по сделката, смята банката Barclays. Съкращения, засягащи 16 700-те служители на Credit Suisse в Швейцария, като например поради закриване на търговските клонове, биха предизвикали особено силен гняв от страна на политици и обществеността. Според инвестиционната банка Jefferies около 60% от клоновете на UBS и Credit Suisse се намират на разстояние до един километър един от друг.

Вторият въпрос е свързан с инвестиционната банка на Credit Suisse, която през миналата година е отговаряла за една трета от разходите на институцията и ще понесе основната тежест на съкращенията. Ермоти е добре запознат със съкращаването на банкери: броят на служителите в инвестиционната банка на UBS намаля от около 17 хил. през 2011 г. до 5 хил. през 2019 г., оставяйки след себе си по-икономична дейност, играеща втора цигулка на елитния отдел на банката за управление на богатството. Credit Suisse не успя да извърши подобни действия. Поради това миналата година UBS генерира близо пет пъти повече приходи на долар стойност, изложена на риск.

Преглед на оригинала

Преустановяването на тези операции ще бъде трудна задача. Голяма част от инвестиционно-банковите операции на Credit Suisse ще бъдат прехвърлени в "неосновно" звено заедно с някои малки части от бизнесите на Credit Suisse за управление на парите. Модерните "лоши банки" не съдържат масиви от вредни деривати, подобно на по-старото поколение след световната финансова криза. Но те все още са трудни за закриване, без да се претърпят значителни загуби.

Защита срещу загуби от продажбата на някои от активите на Credit Suisse е осигурена от швейцарското правителство. Като част от споразумението за придобиване властите се ангажираха да поемат загуби до 9 млрд. швейцарски франка, стига първите 5 млрд. франка да бъдат поети от UBS. Малко вероятно обаче е да им се наложи да платят, като се има предвид относително малкият обем активи, обхванати от споразумението. В резултат на това UBS може да прекрати споразумението, преди да е ликвидирала портфолиото. Гаранцията се оказа успокояваща за инвеститорите по време на сътресенията през март. Днес тя носи голям политически риск срещу не толкова голяма финансова изгода.

Освен това гаранцията на загубите не успява да застрахова срещу най-голямата опасност при прекратяването на бизнеса на инвестиционна банка: приходите спадат по-бързо от разходите, което води до неприятни загуби. Дори да изключим значителните разходи за служителите и еднократните разходи, разходите на инвестиционната банка на Credit Suisse за миналата година възлизат на повече от 60% от приходите. Много от тях, като например технологичните системи, необходими за управлението на търговска зала, ще останат високи дори при продажбата на активи. Обърнете внимание на собственото подразделение за ликвидация на Credit Suisse, създадено от банката като част от провалилата се програма за преструктуриране. Активите на звеното са намалели почти наполовина от 2021 г. насам до 98 млрд. швейцарски франка; разходите му, възлизащи на 3 млрд. франка, почти не са се променили.

Скоростта, с която UBS ще успее да закрие това подразделение, ще бъде следена отблизо. Както ще бъде следено и какво шефовете ще направят с останалата им инвестиционна банка. Европейските инвестиционни банки се оттеглиха след финансовата криза, особено в Америка. Както Barclays, така и Deutsche Bank изпитваха затруднения да убедят инвеститорите, че си струва да запазят бизнесите си. Инвестиционната банка на UBS е печеливша, но ще се нуждае от мощен тласък, за да привлече милиардери със своите съвети за сключване на сделки. Перспективата за създаването на елитна, олекотена откъм капитал банка може да бъде привлекателна на теория и беше в основата на плана на Credit Suisse да отдели своя собствена инвестиционна банка под наименованието First Boston - известна стара институция, която придоби през 1990 г. Но на практика това би изисквало огромно текучество и сред собствените банкери на UBS.

Оставете брадвата настрана

Не е ясно дали подобно кръвопролитие е необходимо. С течение на времето успехът на обединението ще бъде оценен по съотношението цена/баланс на UBS. Morgan Stanley, която постигна съотношение от над два пъти благодарение на успеха на бизнеса си с управление на богатството, е достойна цел. След сделката UBS ще остане слаб конкурент в инвестиционното банкиране, но ръстът в управляваните пари означава, че ще намали разликата в управлението на богатството и ще надмине своя съперник в управлението на активи. По-голяма банка означава по-големи амбиции.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved