Как по-добре да се управлява етажната собственост

Повече правомощия за домоуправителите и общините и нови изисквания към фирмите за управление - това са част от предложенията за промени в закона за етажната собственост

Имоти

Бюлетин на "Капитал" с мнения, данни и анализи за развитието на пазара на недвижими имоти в България и по света.

През пролетта на тази година Министерството на регионалното развитие (МРРБ) покани граждани и браншови организации да предложат подобрения в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). Само за месец във ведомството на Петя Аврамова са постъпили над 260 писма със 700 предложения, свързани с проблемите на собствениците в сгради в режим на етажна собственост. Големият интерес е логичен - само в София над 40% от населението живее в блокове и кооперации, три четвърти от които са на възраст 30 години и отгоре и добрата поддръжка е критична за състоянието им.

Предложенията за промени в закона са разпределени в четири работни групи с експерти от министерството, от частния и неправителствения сектор. В резултат на обработката им вече има проект за промяна на закона, който обаче трябва да премине през най-тежките консултации с Министерството на финансите и Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), коментираха от МРРБ за "Капитал Дом". "Промените, които са заложени в ЗУЕС, засягат голям брой публични и обществени отношения и най-важната ни задача в момента е да имаме пълното съгласуване на участващите в тях", посочват от регионалното министерство.

Макар че все още няма публикувани конкретни текстове, вече се знае в каква посока са най-съществените изменения в проектозакона:

  • Изработване на механизми за засилване на контрола както от страна на местната власт, така и от самите домоуправители. Техните правомощия ще се разширят, за да може ефективно да се събират таксите за управление и ремонт и за да се облекчат добросъвестните съседи.
  • Регламентиране на отговорностите, включително и финансовите, на собствениците на необитаеми имоти, за да се избегне управлението и поддръжката да се поемат само от живеещите в сградата, докато голям процент от жилищата в България остават необитаеми. Това включва много сгради във ваканционни селища в планинските и морските курорти.
  • Узаконяване на т.нар. професионални домоуправители – да се прекрати практиката, при която гражданите търпят вреди от некоректността на фирми, които не подлежат на регулиране.
  • Разширяване правомощията на общото събрание и на управителя.

Конкретни предложения от бранша

Това са темите, откроени като най-важни и от браншовите организации в сферата на етажната собственост.

"Как да се справим с неплащането към касата на етажната собственост? Проучихме добрите практики в Европа и предложихме на МРРБ австрийския модел - при ясни и публично оповестени такси за поддръжка на сградата тяхното плащане да става задължително с подписване на договор за покупко-продажба на апартамента", коментира пред "Капитал Дом" Емануела Фролошка, председател на фондация "Асансьорна безопасност", една от най-активните организации по темата за етажната собственост. "Още на този етап е редно да сте информирани и да заявите съгласието си да обслужвате тези задължения", казва Фролошка. Тя посочва, че фондацията дори е подготвила образци на документи, по които може да става това. Друга дисциплинираща мярка, предложена от фондацията, е разпоредителните сделки с имоти да стават само след като собственикът продавач е изплатил в пълен размер дължимите такси към етажната собственост. Фролошка призна, че решението да се наложи такава мярка ще е "тежко".

Павел Маринов от Асоциация за регулиране на отношенията в етажната собственост смята, че и в момента законът достатъчно ясно разписва отговорностите и задълженията на всички страни в процеса. "Проблемът е в контрола", казва той и уточнява, че кметовете и областните управители, макар и с ограничени правомощия, не ги спазват. По отношение на опасни сгради, на осигуряване на достъп до имот, по отношение на адресната регистрация - общините са пасивни и нямат желание да изпълняват задълженията си, посочва той.

"Нашето мнение като организация е, че МРРБ, общината, МВР и управата на етажната собственост трябва да работим съвместно. Трябва да се изготви регистър на етажната собственост, в който е упоменат не само адрес по лична карта, а действителния, точен адрес и дали си собственик, ползвател или обитател. Тези данни вече са налични (от данъчна декларация, ЕСГРАОН и др.) - само трябва да се интегрират и да се ползват. Редно е да има санкция, ако липсва информация в регистъра или домовата книга или лицето не изпълнява задълженията си според закона. При наличието на този регистър по-лесно ще се съставят и връчват констативни протоколи, които са основание за събиране на задълженията към етажната собственост", казва Маринов.

Емануела Фролошка смята, че измислянето на нови санкции е излишно и дестимулиращо. "Много по-мощен инструмент за изпълнението на закона са стимулите и комуникацията. Когато обясниш на хората, че нещо се прави в техен интерес, те са много по-склонни да разберат, да се организират и да платят - за поддръжка, ремонти, обновление и др.", смята тя и казва, че този принцип се е доказал многократно в практиката й с етажните собствености.

Етажна собственост в XXI век

Двете сдружения, както и Националната асоциация на домоуправителите, са на едно мнение по отношение на нуждата от облекчени правила при осигуряването на кворум за взимане на решения от етажната собственост. "Много е важно да може да се участва по мейл на събранията. Администрацията вече допуска тава възможност. Много собственици живеят в чужбина или в друг град и това е единственият начин за тях", казва Павел Маринов. Той и други хора от бранша казват, че пълномощното, предвидено в закона, невинаги е решение - за всяко събрание трябва да се издава отделен документ, а Маринов се е сблъсквал със случаи, в които пълномощникът е гласувал против волята на собственика.

"Съвременните начини за кореспонденция дават достатъчно голяма свобода хората да участват и да изразят волята си", казва Емануела Фролошка. "От чуждия опит, които проучихме, установихме, че практиката непрекъснато да се правят събрания - за всяко нещо, не е ефективна. Хората се чувстват обременени. Това, което се прави на други места, особено когато са ангажирани фирми за професионално управление - е да се прави събрание веднъж годишно, на което се гласува бюджет, през останалото време хората от етажната собственост се уведомяват за взетите решения в рамките на гласувания бюджет", казва председателката на асоциацията.

Мартин Димитров от асоциацията на домоуправителите коментира пред "Капитал Дом", че министерството най-вероятно ще включи в новия закон създаването на електронен регистър на фирмите за етажна собственост. "Юридическите лица, предоставящи услугата, ще бъдат вписвани, така че гражданите да имат прозрачност", казва Димитров. По думите му това поставя фирмите в неравностойно положение спрямо физическите лица, които могат да предоставят същата услуга срещу заплащане, но без никакви изисквания за капацитет и отчетност. "Не искам да коментирам има ли недобросъвестни фирми, всяка отговаря пред законодателството. Вече има големи, утвърдени професионални домоуправители на пазара, със собствени електронни платформи за отчитане и разплащане. Според мен хората намират отдушник във фирмите, които са се нагърбили с отговорност, която никой не иска да поеме, и те са им виновни за всичко", казва още председателят на сдружението.

В заключение Димитров коментира, че каквито и промени да са предвидени в Закона за етажната собственост - в условията на предстоящия местен вот те едва ли са свързани с непопулярни и драстични мерки.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    popovster avatar :-|
    Петел88

    Дори от егоистична гледна точка, да има добър механизъм за дом-съвет би било добре. Със застаряването на много сгради, планирането на поддръжка става от високо значение за запазване на стойността на апартаментите. Неприятно е , когато в блока има хора без каквато и да е визия за себе си.

    Нередност?
Нов коментар