🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>
Сметка за 2.5 млрд. лв.

Иван Василев, зам.-кмет по финансите: В София е нужна промяна при ставките за строителните разрешения

Според него тепърва предстои дискусия за данъците, но трябва първо да се работи върху подобряване на събираемостта след заварени дългове в размер на 70 млн. лв. за 2023 г.

Иван Василев, зам. кмет по финансите и здравеопазването на Столична община
Иван Василев, зам. кмет по финансите и здравеопазването на Столична община
Иван Василев, зам. кмет по финансите и здравеопазването на Столична община    ©  Цветелина Белутова
Иван Василев, зам. кмет по финансите и здравеопазването на Столична община    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Иван Василев завършва магистратура по финанси от Университета за национално и световно стопанство. Кариерният му път започва в администрацията на президента Плевнелиев през 2012 г., където е бил част от екипа, който се занимава със здравеопазване, образование и наука. След това работи в софтуерната индустрия, където участва в управление на различни проекти, свързани с енергийна ефективност, дигитализация на процеси. Той е един от основателите на Българската стартъп асоциация (BESCO), както и на дигиталния кооператив Comrade, който разработва проект, свързан с изкуствен интелект и блокчейн. В BESCO работи по промяна на редица закони, като участва в написването на текстовете за промяна на т.нар. сини карти. Включва се в екипа на Васил Терзиев, когато стартира предизборната кампания, и работи по програмата за управление на София.

Бюджетът може да бъде инструмент за прокарване на политики и това се вижда ясно на национално ниво. Какви политики за общината гонехте, когато го изготвяхте?

Бюджетът е направен така, че да адресира конкретните проблеми на гражданите. Миналата година направихме социологическо проучване за качество на живот, което ни показа от какво гражданите реално имат нужда. И в този бюджет сме опитали да вкараме тази логика и философия. Има липса на недостиг на места в детските градини. Затова инвестираме повече средства за довършването и изграждането на нови такива, но и в тяхното проектиране, за да продължи тази политика. Акцентираме върху подобряване на пътната инфраструктура, което е друг проблем за хората. Изграждаме многоетажни паркинги. Започваме строежа на два многоетажни паркинга до метростанциите "Сливница" и тази на "Владимир Вазов". За нас е важно да продължим и по-скоро да подобрим проектирането на многоетажни паркинги, но също така и да намерим локации в града, на които може да се построят.

Другият акцент в бюджета е чистота и зеленина. Увеличили сме с 10% парите, които отиват за озеленяване, както и с 29% парите за придобиване на имоти, които попадат в паркове. Дигиталната трансформация също е много важна тема. Имаме амбицията да направим София дигитален град, който да влезе в XXI век. Ще работим за подобряване на достъпа на гражданите и на бизнеса до услугите, включително чрез пускане на мобилно приложение, което да може проактивно да информира гражданите за това къде и какво се случва в града им по теми, които са важни за тях. Средства за дигитализация са рекордни тази година - 7 млн. лева, като 2.5 млн. лв. са за текущи разходи. Останалите са за инвестиции, капиталови проекти, свързани с тема дигитализация, и увеличихме средствата за културната програма на София с 50% спрямо 2003 г.

Подробности за това как са разпределени средствата в бюджета и в какво ще се инвестира четете тук.

Сега по финансовата част - казвате, че няма да вдигате данъци, но ще подобрите събираемостта. Каква е била тя при бюджета за 2023?

В момента се подготвя отчета за 2023 г., като вероятно през февруари ще бъде пуснат публично. От данните, с които разполагаме в момента, виждаме едно преизпълнение на приходната част, особено в последните месеци на годината. Това значи, че ако заложените приходи са били 100%, реално има преизпълнение от 101%, особено при данък недвижими имоти. Това може да е вследствие на националните дискусии за увеличаване на данъчната оценка, може само да спекулираме защо, но изводът е, че този данък в последните месеци на годината се е плащал изключително добре.

Това ни дава основание да заложим на по-амбициозна приходна част. И да, искаме да повишим събираемостта. Това, което заварих аз, са дългове, натрупани от физически и юридически лица към Столична община в размер на около 70 млн. лв. - основно за данък недвижими имоти, данък МПС. Това, което ще предприемем тази година, са серия от мерки за това да повишим събираемостта и тези приходи да влязат в бюджета.

Как ще стане това?

Ще започнем с покана към длъжниците да платят доброволно своите задължения. Отворени сме да мислим в посока различни методи за разсрочване на тези задължения, защото някои от тях възлизат на стотици хиляди левове, а някои има и за милиони. Ако тези доброволни принципи не свършат работа, сме готови да си търсим правата и с всички останали законосъобразни средства, така че да си съберем принудително вземанията. Защото за нас е важно този ресурс на столичани да бъде вкаран отново в бюджета на столицата и да се разходва.

А защо решихте да не вдигате данъците?

Защото искаме първо да оптимизираме процесите, да оправим проблемите в съответните направления, които водят до неефективност или течове. След това вече ще изчислим кои данъци конкретно и с каква стойност има нужда все да се вдигат.

Имаше дебати неведнъж за несправедливото формиране на такса "смет", за замърсяващите автомобили, за ниските разрешения за строеж.

Министерство на финансите съвместно с Националното сдружение на общините работят по четири различни механизма за това как да се приложи принципът "замърсителят плаща". Той ще бъде приложен през 2025 г. и това, което мога да кажа към момента, е, че по-скоро със сигурност ще има промяна в таксата за битови отпадъци както на физически, така и на юридически лица през 2025 г. Но това ще бъде следствие вече на конкретно избрания принцип, както и съответната информационна кампания за това как се въвежда тя в съответните общини. Ние ще работим за това нещо да се случи през 2025.

Колкото до строителните разрешения, ние ги виждаме по-скоро като инвестиционно средство за прилагане на политики. В момента ставките за строителните разрешения са изключително ниски и в различните зони на София разликата е два лева. В южните квартали на София има презастрояване, а в северните да кажем, не се строи. Ако направим така, че строителното разрешение в южните квартали бъде увеличено толкова, че да не бъде толкова атрактивно за строителите да строят там, а пък в северните го намалим така, че да стимулираме инвеститори, както и строителни предприемачи да строят? Това е вариант, върху който разсъждаваме. А също така там, където изграждаме и поддържане на инфраструктурата, включително и социалната, е нормално разрешителните за строеж да са по-високи. Визирам централна градска част, тоест където общината е инвестирала вече и създава необходимите условия. Все пак има резон таксата за разрешително да бъде по-висока, но е предмет на дискусии.

Как може да се подобрят условията, така че да не се разчита на инвеститори да строят и улиците, вместо общината?

Мислимв посока по-добро планиране, за да не бъдем свидетели на безразборно строителство и абсурди като в примерно квартал "Витоша", където има стълб по средата на улица, или пък квартали, в които няма детска градина, болници, училища като Кръстова вада. Трябва да кажем къде какво планираме да се случи, така че инвеститорите да знаят. Примерно, че в този квартал ще бъде построена детска градина, болница или поликлиника, или пък училище, както и че там има възможност да се построят такива и такива блокове с такава и такава височина, а не това хаотично строителство, на което сме свидетели - блок от пет етажа до блок от 15.

Един от най-големите проблеми на София е липсата на средства, с които да се изкупят зелените терени, тези за училища и улици, след изтичане на мораториума. В бюджета са предвидени близо 13 млн. лв за отчуждаване, докато са нужни милиарди. Как ще решите този въпрос?

Нашата логика отново следва принципния подход, че средства отиват по три направления: приоритетно закупуване на имоти, попадащи на териториите на паркове. Това са Южен парк, парк "Гео Милев", езерото в Искър, а след това отчуждаване имоти, предназначени за изграждане на детски градини. Останалата сума е за закупуване на улици.

Набелязали сме конкретни имоти, но там разговорите трябва да протекат между районните администрации и собствениците на имоти и затова не мога да ви дам конкретна сума в момента. Иначе да, бюджетът, който ви цитирам, той е недостатъчен за София да закупи всичките необходими площи.

Нужен е цялостен подход, за да се реши този проблем, който е натрупан с години. За решаването му трябва да отидат няколко бюджета на София. Сега с новия програмен период проучваме различни възможности това да се случи както за паркове, така и примерно за облагородяване на минералните бани.

Колегите от направление "Европейски политики" работят активно с министерството, така че София да подобри проектната си готовност и да кандидатства и участва в такива проекти. Конкретно за новите паркове невинаги проблемът е финансов, често е въпрос на разговори и понякога опира и до желанието на собствениците да продадат имотите си. Така че трябва се търсят освен финансови и по-меки мерки за това. Намиране на баланс между публичния и частния интерес, когато терени попадат в публично значими територии.

Какво е по-различното при този бюджет в сравнение с предишните бюджети на Столичната община?

Темата с прозрачността като цяло е водеща за мен и това искам да я наложа като принцип изцяло за публичните финанси на Столична община. Тази прозрачност, която сега от проекта на бюджет виждате за първи път - качени детайлните екселски таблици, които са за приходи и разходи, но също така и доклад на разбираем за хората език. До момента такъв не е бил качван никога на публичното обсъждане. Бива представян единствено и само на общинските съветници. Докладът разказва това, което виждаме в таблици, защото не всеки гражданин е запознат дотолкова, че да чете прихода, разхода, какви дейности, какво и как се случва. Затова ще продължим тази линия на прозрачност и през следващите месеци.

Моята амбиция е тези неща, свързани с финансите, с публичното разходване на ресурса, да бъдат качени на един доста лесен за потребителите дашборд, където да могат да следят приходите и разходите, да се знае къде отиват парите му, по направления. Да виждат хората ясно този месец колко средства са отишли за почистване, колко за строителството на детски градини, колко сме дали за заплащане на медицински специалисти, на специалисти в сферата на образованието. Надявам се следващите месеци да бъде публичен.

Как ще убедите партиите да гласуват бюджета? Може ли да не бъде приет?

Организирали сме срещи с представителите на всички партии. Аз вярвам, че има 31 общински съветници, които ще подкрепят работата на Общинския съвет на първо място и вече след това приемането на бюджета като последваща тяхна заявка за това, че искат наистина да решат проблемите на хората. Защото, пак да се върнем в началото на нашия разговор, бюджетът е такъв, защото адресира проблемите на хората. И ако общинските съветници искат да пренебрегнат тези проблеми и решаването им и искат да гонят някакви други цели, трябва да го обяснят на хората защо го правят.

Има ли срокове, в които трябва да бъде приет бюджетът?

Да, те са разписани в Закона за публичните финанси. До 29 януари кметът трябва да внесе в общинския съвет проекта си на бюджет, а и след това общински съветници имат 15 работни дни, в които трябва да го разгледат, приемат или отхвърлят. Този срок започва да тече от 29-и.