Как се напълнихме с червеи

Нещо гнило във финансирането

Одитният доклад на Сметната палата е полезен документ, защото представлява един от много малкото прозорци, през който може да се надникне вътре в черната кутия, наречена фонд "Земеделие". Фондът не е задължен да публикува списък с получателите на пари по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" (в настоящия програмен период се нарича подмярка 6.1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани"), а при изискване на тези данни ги класифицира като лични и отказва да ги предостави. Така единствените, които знаят кой и с колко е финансиран, са одиторите и служителите на фонда.

Така едва сега става ясно, че при третия прием по мярката 41% от заявленията (или 1104 от 2678) и 63% от сключените договори (254 от 404) са за отглеждане на калифорнийски червеи. Още по-интересно е, че дори Сметната палата и фондът не могат да се разберат колко общо такива договори са дадени. Според доклада на палатата под черта се споменава, че за периода 2007-2013 г. са сключени 2252 договора за развитие на тази дейност, а по данни на фонд "Земеделие", предоставени след запитване на "Капитал", договорите по мярка 112 за отглеждане на калифорнийски червеи са 573 на брой, като договорената субсидия е 27 931 210 лв., а изплатената досега - близо 16 млн. лв.

Преглед на оригинала

От фонда обясниха, че това е броят на одобрените проекти и не могат "да се ангажират с тълкуване на твърдението под черта на Сметната палата" и че в доклада са "анализирани отделни приеми с натрупвания, които не бихме могли да тълкуваме". След конкретна проверка от Сметната палата потвърдиха доклада си и обясниха, че са го изпратили до фонд "Земеделие", като той е бил върнат без забележки за въпросното разминаване. С други думи, никой не знае колко калифорнийски червеи пълзят в България днес, но определено са твърде много.

Явно този проблем е станал видим за онези, които са наблюдавали данните още преди доста време. Преди година министърът на земеделието и храните Десислава Танева коментира, че се предвижда Националната служба за съвети в земеделието да изработва безвъзмездно бизнес плановете на кандидатите за млади фермери. "Така сме заложили изискванията, че със сигурност калифорнийският червей да не е инвестицията, която предпочитат 80% от младите фермери, както се случи в стария програмен период. Това беше един порок на старата мярка", обясни Танева пред в. "Труд". Тогава тя спомена, че се завишавали и изискванията за финансиране, но от Министерството на земеделието и храните обясниха пред "Капитал", че фонд "Земеделие" трябва да отговори в какво точно се състои това завишаване.

Вторият проблем е, че отглеждането на червеи не би трябвало въобще да се финансира по тази мярка. В доклада като причина се посочва, че "червените калифорнийски червеи не присъстват в Приложение I към Договора за Създаване на ЕО, следователно отглеждането им не може да бъде считано за същинска селскостопанска дейност". Сметната палата се позовава на друго изследване, което е изготвено от консултантска фирма Agrotec SpА още през 2009 г. В него се отбелязва, че други мерки е трябвало да подпомогнат подобни стопанства: "...мярка 311 за разнообразяване на територията на стопанството, ако тази дейност е допълнителна към същинската селскостопанска дейност, или като микропредприятия по мярка 312, при условие че това ще бъде единствената икономическа дейност на предприемача, близка до земеделието."

Проектите за отглеждане на калифорнийски червеи обаче са получавали дори бонус точки при кандидатстване за финансиране по мярка 112, защото попадали в сектор... животновъдство.

"Капитал" отправи въпроси към Министерство на земеделието и храните (МЗХ) относно действията, които са предприели, за да изпълнят въпросната препоръка от доклада за междинна оценка на Agrotec SpА, и какви ще са завишените изисквания към подобни проекти през новия програмен период. Отговорът първо беше, че информацията трябва да се предостави от фонд "Земеделие". От фонда отговориха на част от въпросите относно броя на финансираните проекти за калифорнийски червеи и обясниха, че въпроси, отнасящи се до политики, трябва да бъдат отправени към МЗХ. До редакционното приключване на броя министерството така и не отговори какво е имала предвид Танева миналата година и защо мярка 112 е била счетена за правилна за този тип проекти. Тоест досега няма обяснение защо препоръките от доклада на Agrotec SpA отпреди цели 7 години не са взети предвид и откъде се появява разминаването.

Калифорнийска мечта

Но защо калифорнийският червей изведнъж е станал популярен надлъж и нашир? Според данните на фонд "Земеделие" най-много млади фермери, които се занимават с производство на биотор, има в областите Благоевград (61), Ямбол (49), Стара Загора (46) и Пловдив (40).

Ивайло Янков, председател на Българската асоциация на бенефициентите по европейски проекти, дава конкретни обяснения за лесния вход в бизнеса с калифорнийски червеи. "Едно от изискванията по Мярка 112, т.нар. Млад фермер, беше стопанството на кандидата да бъде минимум 2 икономически единици. ("Икономическа единица" на стопанството се изчислява като разлика между брутния селскостопански продукт и разходите, свързани с този продукт. – бел.ред.) При отглеждането на червеи това се равнява на 115 кв.м, а измерено в насаждения от орехи например, се равнява на 7 декара. За да се получи второто плащане по мярката, кандидатите трябваше да увеличат размера на стопанството си с още 5 икономически единици. Измерено в продукция, това се равнява на 288 кв.м калифорнийски червеи, а измерено в орехи – 17.5 дка", дава сравнение Ивайло Янков.

По думите му за първоначалната инвестиция при такова стопанство са необходими около 80 лева на квадратен метър. "Това прави около 5000 лева първоначална инвестиция, с която се покриват изискванията за икономически размер на стопанството за кандидатстване по мярката. Аналогично увеличението на стопанството с 5 икономически единици (изискване за второто плащане) ще се осъществи по естествен път, тъй като за периода на изпълнение на бизнес плана, калифорнийските червеи ще се умножат многократно, а разходите на кандидата няма да са огромни", пресмята Янков.

Приходната част на бизнес-плана също дава отговор на въпроса. Средно от 10 кв.м калифорнийски червеи се добива около 5 куб.м биотор. Цената на биотора в България е около 180 лв./куб.м, а в съседна Турция достига до 1000 евро, посочва Янков. Ако продължим сравнението с орехите, те дават добър плод на четвъртата-петата година от засаждането, а разходите по тях са поне три пъти над тези за червеите. Приходите от червеите обаче не изглеждат никак по-малки.

Според Димитър Димитров, производител на биотор и собственик на фирма "Биоферма", клиентите познават продукцията му и доброто й качество, затова и цената се задържа на 200 лв на кубик биохумус, което е и близо до средната в страната. При някои търговци цената може да падне до 150 лв. или да достигне 300 лв. Производителят Петя Гладнишка например разказва, че е продала миналогодишната си продукция наведнъж и клиентът я е взел директно от фермата, затова цената е била много ниска - 100 лв. на кубик. Димитров разказва, че в последните години неговото количество производство е достигнало таван от около 1000 куб.м. годишно, които се реализират. Пазарът на биотор в момента все пак продължава да расте.

"Наистина има проблем и злоупотреби с проектите за ферми за калифорнийски червеи", коментира Красимир Киряков, президент на "ВОКА Консулт". По думите му причината за това е основно в "много ниските изисквания за доказване на икономическа единица при отглеждането на калифорнийски червеи".

Консултанти посочват още една причина за интереса към отглеждането на калифорнийски червеи - изработването на бизнес планове на конвейер от Службата за съвети в земеделието. Както е известно, представянето на бизнес план е задължително при кандидатстване по мярката "Млад фермер", а Службата за съвети в земеделието извършва това безплатно.

Според Димитър Димитров през първите години на финансиране е имало ръст на биоземеделието и се е смятало, че има голяма перспектива в производството на биоторове, която обаче се оказва донякъде пресилена заради не толкова големия сектор на биоземеделие. Финансирането от ПРСР е създало наистина много фирми, казва той, но "тях не можем да ги приемем на сериозно, защото се занимават с това само заради програмата и реално не развиват бизнеса си".

Червиви проекти

През 2013 г. инcпeктopитe oт фонд "Земеделие" във Велико Търново установяват, че Милена Славова, която през 2009 г. кандидатствала за финансиране по "млад фермер", изобщо не е изградила въпросната ферма за производство на биотор. Тогава тя получава еднa гoдинa ycлoвнo c тpи гoдини изпитaтeлeн cpoк за опит за измама и е трябвало да върне парите, които е получила на първия транш от финансирането, пише местното издание "Янтра Днес".

Оказва се, че сред самите фермери витаят сериозни съмнения за злоупотреби около отглеждането на калифорнийски червеи. Дават се примери за млади фермери, които се заемат с отглеждането на калифорнийски червеи, но не продължават със заниманието дългосрочно. Иванов разказва, че много бенефициенти по ПРСР са създали фермите, защото в началото те не изискват кой знае каква инвестиция, получили са първия транш от финансирането от около 25 хиляди лева, но след това са решили да зарежат дейността, съответно започнали да разпродават продукцията и червеите на твърде ниски цени. Това повлияло зле на неговия проект. "Точно тези хора смазаха бизнеса – костваха ми две години от производството", споделя той, тъй като толкова е траело това подбиване на пазара.

Един от бенефициентите по мярка 112, производителят на биотор Ташко Бонев от ЗП "Зорница Биринджиева", също мисли, че има много място за злоупотреба, особено защото сериозното занимаване с тази дейност не е толкова лесно. Според Бонев е възможно да има фиктивни кандидатури и измами и самата система е изградена така, че злоупотребите са възможни. Според него за това говори и разликата между многото одобрени проекти и сключени договори и размерът на пазара, както и броят на големи ферми, които се занимават с отглеждането на калифорнийски червеи из страната.

Няколко производители на биотор, които са получили пари по мярка 112, коментираха пред "Капитал", че ако някой иска сериозно да се занимава с този бизнес, дори въпросните 25 000 евро, които се осигуряват по ПРСР, може да не са достатъчни. От ЗП "Петя Славейкова Гладнишка" във Враца обясняват, че ако се започне от нулата, закупува се техника и земя, включи се и трудът, счетоводно обслужване, гориво за снабдяване с оборски тор и т.н., то инвестициите стават големи. Както вече стана дума, в бизнес плановете, които се предават при кандидатстването, е заложено разширяване. След като е започнала с 240 кв.м червеи, Петя Гладнишка трябва да достигне 720 кв.м догодина по това време, като това трябва да се случи преди втория транш от финансирането. В момента от ЗП "Петя Славейкова Гладнишка" са достигнали 580 кв.м, но за тази цел са инвестирали в техника и парцели за отглеждане.

Има разлика във възможностите за производителите на биотор из страната. Гладнишка разказва, че в Северозападна България е трудно, защото земеделците все още не са запознати с ползите от биохумуса, но в Южна България има по-голяма реализация. Иван Иванов например е извадил късмет, защото през първите две години успял да продаде целия произведен биотор на италианска фирма, но след това клиентите му сменят доставчиците си. По негови думи сега се е наложил с качество на пазара и е успял да си намери други клиенти: верига магазини за хранителни стоки в неговия район и разсадници във Варна.

Рискът от този голям брой производители e да излезе лошо име на биохумуса заради некачествена продукция. "Въпросът е колко от тези фирми успяват да произведат качествен тор, тъй като се появява и некачествен", казва Димитър Димитров.

Димитров коментира, че всяка година се увеличава както производството, така и търсенето на биохумус, тъй като се появяват нови биопрозводители (които са основните клиенти), а и заради помощта от "Млад фермер". Въпреки това със сигурност има и производители на биотор, които не успяват да продадат цялата си продукция, обяснява той. Що се отнася до възможностите за износ, то той е предимно за Италия и Гърция, но е малък, според него.