Пълзящо настъпление
Фермите за червен калифорнийски червей претърпяха истински бум по програмата "Млад фермер". Пазарът на биотор обаче е труден
Агробизнес и финансиране от ЕС
Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща
Кое е нещото, което за една година се увеличава 8 пъти благодарение на собственото си възпроизводство? Дава ценна храна за биопроизводителите и се радваше на изключителна популярност по програмата "Млад фермер"? Правилният отговор е червеният калифорнийски червей.
Технологията е следната. С помощта на пълзящите животинки, живеещи в лехи, оборският тор, който остава от животновъдните ферми, се преработва. При преработката червейчетата "дезинфекцират" органичните отпадъци и ги превръщат в биотор (биохумус), богат на почвообработващи микроорганизми, аминокиселини и т.н. Червейчетата имат нужда от една година за обработването на тора. Готовият биохумус се прибира в закрито помещение без слънчева светлина и се изчаква да достигне влажност 50-60%. Тогава той вече става готов за пресяване и пакетиране и може да се насочи към пазара.
Проектите предизвикаха истински бум сред земеделските производители. По данни на Министерството на земеделието и храните по мярка 112 "Млад фермер" са договорени 574 проекта, 57 вече са получили пълния обем на полагащото им се финансиране. Най-много ферми от въпросните 57 има в Русе - 13, следват Стара Загора с 9 и Ямбол със 7, Варна и Велико Търново с по 5 и Габрово и Шумен с по 4.
Сега всички ферми за червен калифорнийски червей по програмата "Млад фермер" вече би трябвало да работят в пълния си обем. Пазарът обаче се оказва труден, като големият бум на фермите заради предоставеното финансиране за тях се оказва нож с две остриета. Според представители на бранша, младите фермери невинаги разработват проектите си с идеята да развиват дългосрочен реален бизнес и от това страда качеството на продукта, като не полагат и достатъчно усилия за търговската му реализация.
15 години по-късно
Компанията на Димитър Димитров "Биоферма" е една от първите в бранша. Основната ферма се намира в село Сусам, Хасковска област, а дейността по производството на биотор започва през далечната 1998-1999 г. По това време има общо около 100 квадратни метра ферми за биотор от калифорнийски червей в цяла България. Четири-пет години по-късно настъпва пик на пазара без помощта на еврофондове, изцяло на бизнес основа, като стимул за изграждането на фермите е все по-развиващото се биопроизводство и съответно растящото търсене на тази позволена храна за почвата. Димитър си спомня, че по това време, когато е правил ден на отворените врати във фермата си, за два дни са минавали по 200 фермери, които са се интересували от продукцията му. Интересът е огромен и на различните изложения.
После идва програмата "Млад фермер". Фермите за червен калифорнийски червей, започват да бъдат препоръчвани от консултантите като носещи повече точки, тъй като попадат в сектор животновъдство. "От кандидатите се изискваше да имат ферми с червени калифорнийски червеи поне от 230 квадрата, за да кандидатстват по програмата", разказват от ЗП "Таня Василева". Василева има ферма по програмата в село Мало Конаре, на 8 км от Пазарджик. По изчисление на бранша въпросната необходима първоначална инвестиция е около 4.5-5 хил. лв., ако земята е собствена. Впоследствие земеделските производители получават по 50 хил. лв. на два пъти, като с парите могат да си закупят и подвижна земеделска техника, а накрая минималната площ на фермите, която се изисква да представят производителите, е 640 кв. метра.
"Понеже фермите се правят много бързо и с много малко средства, много хора направиха проекти за червен калифорнийски червей и системата се насити", разказа преди време Енчо Енчев, председател на Българската асоциация на производителите и търговците на екологични продукти. Сега по-старите компании на пазара си спомнят, че в добрите години за биохумуса цената на тон е била 300 лв., а сега е паднала на около 200 лв. на тон, въпреки че българските ферми за биопродукция нямат друга българска алтернатива на биотор.
1 коментар
Бих си позволил да внеса някои корекции. Пазарът за вермикомпост, както още се нарича продуктът, е бутиков по своя размер. Не е проблема липсата на маркетинг, напротив, проблемът е в липсата на реално търсене. Отгледаните чрез еврофинансиране лековерни производители разполагат с огромни количества свръхзапаси от продукция. Която има пласмент на цени много под себестойност, най-вече като цена на труд.
Производството на биохумус от торни червеи е съпътстващо, а не основно производство и това което би имало истинско търсене на пазара не е самият продукт(биохумус), а услугата по изграждане и обслужване на инсталации срещу заплащане.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.