Компании

3D мапинг на световно ниво от България

Технологията вече е важна част от всяко събитие, което иска да впечатли аудиторията си

Трансформацията на Бранденбургската порта от MP Studio

Десислава Лещарска

Трансформацията на Бранденбургската порта от MP Studio © MP Studio

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Какво е 3D мапинг

3D мапингът е технология, която превръща обекти, често с неправилна форма, в повърхност за видеопрожекция. Тези обекти могат да бъдат сложни индустриални пейзажи, сгради, предмети, както и закрити пространства, театрални сцени и други. Използвайки специализиран софтуер, дву- или триизмерен обект е пространствено картографиран във виртуалната програма, която имитира реалната среда, върху която ще се проектира. Софтуерът взаимодейства с мощен проектор, който "монтира" всяко желано изображение върху повърхността на обекта. Тази техника се използва както от художници, така и от рекламодатели, които могат да добавят допълнителни измерения, оптични илюзии и върху статични обекти. Видеоклипът обикновено се комбинира със звук, за да създаде аудио-визуален разказ.

Докато се подготвям за темата и говоря с хората с най-голям опит в областта на 3D мапинга у нас, разбирам, че едните са в Кувейт, за да правят 3D шоу по покана на сестрата на емира ("Електрик Ми"); другите са в Берлин като съорганизатори на един от най-престижните "светлинни" фестивали в света ("Ем Пи студио"), а екипът на третата компания е в София, потънали в работа по предстоящи проекти в Париж (Poliforma).

Нишата на 3D инсталациите при организирането на събития е сравнително малка - сериозните фирми и артисти с над 10 години опит се броят на пръстите на едната ръка, но за сметка на това се развиват мълниеносно, а славата им отдавна е надхвърлила националните граници. Факторите за това са няколко, като "ветераните" казват полунашега, че един от тях е фактът, че сме комплексиран народ. "Всички трябва да имат най-хубавото - от дрехите и телефоните до събитията", казва Владимир Грънчаров, съосновател и съсобственик на "Електрик Ми". 3D мапингът в действителност е необичайно популярен у нас - сложни и скъпи инсталации поръчват редица общини, рекламни агенции, дори "клиенти" с рехави бюджети като регионални театри и др. Това, от една страна, дава широко поле за изява на местните фирми и артисти на свободна практика, но, от друга страна, често ги поставя в ситуация да обясняват, че ангажимент от подобен вид не струва 1000-2000 лева, а поне десет пъти повече. Затова и изборът да работят извън страната и с чуждестранни клиенти е логичен. А че уменията им са на световно ниво, се доказва и от последните им ангажименти.

От нулата

Както повечето професионалисти Владимир Грънчаров и съдружникът му Стоян Стоянов от "Електрик Ми" започват като VJ по клубове и зали. В продължение на няколко години те организират транс партитата "Маграте". "Имахме нужда от декори, това беше акцентът, зарибихме се, правихме дизайн, монтаж, флаери. Тези инсталации ставаха все по-хубави и по-смислени. През 2008 г. в клуба на "4-ти километър" продадохме една инсталация на "Смирноф". Не изкарвахме пари от нашите партита, но видяхме, че има клиенти, които са склонни да платят за такива интересни инсталации. Започнаха да ни търсят познати - промотъри, рекламисти, и така започнахме да правим мапинг, макар и да не го разбирахме като бизнес. Появиха се по-смели клиенти и хора, които решиха да инвестират в мощна техника, Калоян Тодоров от Sofia Event Center например", разказва Грънчаров. Една от първите им големи инсталации е поръчана от "Каменица" върху сградата на Българската банка за развитие в центъра на София, след което е преместена на НДК. Годината е 2010 г., тогава 3D мапингът става популярен сред общините - първа е Велико Търново с инсталация на Царевец, последват я още много.

До върха

През 2011 г. "Ем Пи студио" на Марин Петков - една от най-известните не само у нас компании за светлинни инсталации, правят небезизвестното 3D шоу върху сградата на Народния театър "Иван Вазов". Година по-късно те правят 3D мапинг върху Паметника на съветската армия, следват впечатляващите шоута за Деня на Европа през 2017 и 2018 г., върху Министерския съвет и Националната художествена галерия в София. "Тази услуга е популярна не е само в България. Макар да е нишов сегмент, той има много приложения и мапингът се използва не само върху сгради, но и в зали за събития, театри, за различни шоупрограми и др.", разказва Марин Димитров от "Ем Пи студио", което работи основно с клиенти извън страната.

Марин и екипът им от около десетина души току-що са се завърнали от Берлин, където са основни участници в престижния "Фестивал на светлините" (Festival of Lights). Собственикът и управител на "Ем Пи студио" Марин Петков е избран за арт директор на фестивала, а студиото е произвело съдържание за над 30 сгради, сред които Германският исторически музей, Телевизионната кула на "Александерплац", министерствата на финансите и на външните работи, Хумболтовият университет, Берлинската катедрала и др. Тяхно дело е и кулминацията на фестивала: 3D мап шоуто върху Бранденбургската врата, което е посветено на 30-годишнината от падането на Берлинската стена. Студиото курира и обученията по 3D мапинг, част от фестивала. "Ем Пи студио" има едно първо и едно трето място от изданията на фестивала през съответно 2015 и 2016 г. Досега компанията има над 180 проекта в света, осъществени в редица страни, сред които Германия, Австрия, Белгия, Дубай, Катар, Кувейт, Ливан, Русия, Франция, Швейцария и др.

"Профилът на клиентите ни е изключително разнообразен - от частни лица, за които правим инсталация във формата на сватбена торта, през корпоративни клиенти от калибъра на "Газпром" до държавни институции и "Шампионска лига", разказва Марин Димитров. Компанията също така работи с много общини и през лятото на тази година дори организира български "Фестивал на светлините" в Пловдив като част от програмата на Европейска столица на културата. "През годините сме изпълнявали много малки и големи проекти, вече имаме възможност да си подбираме клиентите, но въпреки това не сме се сегментирали - все още, опитваме се да поемем максимално много и разнообразни клиенти, макар да имаме ограничен капацитет", допълва Марин. Той пояснява, че компанията е tailor - made (от англ. - по поръчка): "Всеки наш клиент получава индивидуална оферта, един проект може да струва и много, и малко. В България рядко има събития с бюджет над 500 хил. лв. Това е таванът. А на други места нещата са коренно различни - един спектакъл може да се подготвя и 2 години и да струва десетки милиони евро. Но няма голяма база за сравнение, пазарът тук е много малък."

Технологиите превземат сценичните изкуства

Фенове на 3D мапинга са не само администрацията и рекламните агенции, но и културните институции у нас. Полина Герасимова и нейното студио Poliforma работи изключително със Софийската опера, театри и различни изпълнители. В началото на тази година прави светлинните инсталации за турнето на американската джаз формация с български корени "Кан Уакан" в Лос Анджелис, подготвя спектакъл в Париж и много други. Един от последните й проекти у нас е постановката "Последният човек" (по "1984" на Джордж Оруел) на Държавен куклен театър Стара Загора. По думите й трудно се работи с театрите заради липсата на средства и техника. "Операта може да си позволи по-мащабни проекти и го прави. А причината тази технология да навлиза така силно в сценичните изкуства е, че тя позволява трансформация на сцената, каквато много трудно може да се постигне с обикновени средства", разказва Поли. Колаборацията между изкуството и технологиите създава представления, каквито не е имало досега, допълва тя.

А нишата не само че ще се развива паралелно и със скоростта, с която напредват съвременните технологии, но и ще обхваща все повече сфери от живота ни. Архитектурата например. "За да накараш една повърхност да свети, трябва да сложиш LED екрани или диоди. Сградите могат да се проектират така, че фасадите да са с вградени диоди. Те ще се превърнат в мултимедия, която ни заобикаля и за която ще се създава съдържание", описва едно възможно и не толкова далечно бъдеще Владимир Грънчаров.